Вероятно е Европейската централна банка да реши в четвъртък да забави темпото на повишаване на лихвените проценти, водена от надеждата, че кривата на инфлацията ще достигне своя връх, пише Capital.fr*.
От юли насам ЕЦБ приложи безпрецедентно в историята си затягане на монетарната си полика, като повиши лихвите с общо 2 процентни пункта в опит да спре скока на цените, предизвикан от нарасналите разходи за енергия след започването на войната на Русия в Украйна. Заседанието на Управителния съвет в четвъртък трябва да свири края на „първото полувреме на нормализацията“ на паричната политика след няколко години на изключително ниски лихви, смята управителят на Банката на Франция Франсоа Вилроа дьо Гало.
Той се обявява в полза на по-леко повишение от 0,50 процентни пункта на лихвените проценти, след двете „грандиозни“ увеличения от 0,75 пункта през септември и октомври, които показаха решимостта на ЕЦБ да действа с желязна ръка срещу високите цени. Инфлацията в еврозоната спадна леко през ноември до 10% спрямо 10,6% предходния месец, благодарение на успокояването в скока на цените на енергията.
„Вероятно сме близо до пика на инфлацията“, заяви с безкрайна предпазливост главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн в интервю за италианския вестник Milano Finanza. „Не можем да кажем, че лекият спад на инфлацията е пряк резултат от въздействието на взетите досега увеличения на лихвените проценти“, но той може поне да направи други големи увеличения по-малко спешни“, твърди Карстен Бжески, икономист в ING. При сценарий на увеличение от 0,5%, който се подкрепя от повечето икономисти, ставката по депозитите на централните банки в ЕЦБ може да бъде повишена до 2%.
Като Федералния резерв?
По този начин ЕЦБ може да повтори действията на американския Федерален резерв, който се събира в сряда и може да забави темпа на нарастване след четири последователни повишения от 0,75%. Някои „ястреби“ в борда на ЕЦБ обаче не крият, че са за ново увеличение от 0,75%. Влиятелният член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, германката Изабел Шнабел, смята за „твърде ограничено полето за маневриране“, позволяващо да се забави темпа на затягането на паричната политика. Ръстът на цените все още е много далеч от целта от 2%, набелязана в средносрочен план от пазителите на еврото.
Следователно паричният институт иска да продължи да повишава лихвите си дори с риска от допълнително забавяне на икономиката, която се намира на ръба на една зимна рецесия. Защото забавянето на активността само по себе си няма да е достатъчно за понижаване на цените, смятат експерти. За да вземат решение, двадесет и петте членове на Управителния съвет трябва да отчетат новите икономически прогнози, които се разпростират до 2025 г. Инфлацията през 2023 г. и 2024 г. „би трябвало да остане доста над 2%“, поради увеличенията на заплатите, за да се компенсира намаляването на покупателна способност, причинено от енергийна криза, прогнозира Ерик Дор, директор по икономически изследвания в бизнес училището IESEG.
Бюджетната подкрепа, предоставена на домакинствата и фирмите, също е вероятно да поддържа силно търсене и следователно да има инфлационен характер. Тази помощ също така означава, че еврозоната „е по-добре подготвена от очакваното за студения сезон“, твърди Холгер Шмидинг, икономист в Berenberg, който прогнозира значително възстановяване на активността след излизането от периода на „очаквана рецесия“ през зимата.
Борбата с инфлацията също включва източване на голямата ликвидност от банковите сметки. За тази цел през октомври ЕЦБ втвърди условията по целевите операции за дългосрочно финансиране на банките (TLTRO). Тази политика дава плодове, защото предприятията са заявили, че са готови да изплатят предварително заеми в размер на близо 750 милиарда от общо неизплатени в размер на 2100 милиарда.
Пазарите също чакат да видят как ЕЦБ ще дефинира своята програма за т. нар. „количествено затягане“, т.е. намаляването на дълга в баланса си – над 5000 милиарда евро – която ще започне да се осъществява през следващата година. ЕЦБ, прогнозира Ерик Дор, ще действа “изключително предпазливо и постепенно, за да види какво ще бъде въздействието ѝ върху пазарите“, особено върху лихвите по заемите на най-уязвимите страни в еврозоната.
*Превод Георги Саулов
