Близо 800 милиарда евро са отделили вече европейските страни за защита на домакинствата и компаниите от нарастващите енергийни разходи, сочат анализатори, призовавайки страните да бъдат по-целенасочени в разходите си за справяне с енергийната криза, пише Ройтерс.
Страните от Европейския съюз вече са заделили или разпределили 681 милиарда евро за преодоляване на енергийната криза, докато Великобритания е отделила 103 милиарда евро, а Норвегия 8,1 милиарда евро от септември 2021 г., според анализа на мозъчния тръст Bruegel, цитиран от Ройтерс.
Общата сума от 792 милиарда евро се сравнява със 706 милиарда евро в последната оценка на Bruegel през ноември, тъй като страните продължават през зимата да се сблъскват с последиците от спирането на повечето от доставките на газ за Европа от Русия през 2022 г.
Германия оглавява класацията за разходи, отделяйки близо 270 милиарда евро – сума, която засенчва всички други страни, отбелязва Ройтерс. Великобритания, Италия и Франция са следващите по разходи, въпреки че всяка е похарчила по-малко от 150 милиарда евро. Повечето държави от ЕС са отделили още по малка част от това.
На база „глава от населението“ Люксембург, Дания и Германия са похарчили най-много.
Разходите, предвидени от страните за енергийната криза, сега са в същата категория като фонда на ЕС за възстановяване от COVID-19 от 750 милиарда евро.
Актуализацията на енергийните разходи идва, докато страните обсъждат предложенията на ЕС за допълнително разхлабване на правилата за държавна помощ за проекти за зелени технологии, тъй като Европа се стреми да се конкурира със субсидиите в Съединените щати и Китай. Тези планове предизвикаха опасения в някои столици на ЕС, че насърчаването на повече държавна помощ би разстроило вътрешния пазар на блока. Германия е изправена пред критики заради огромния си пакет за енергийна помощ, който далеч надхвърля това, което другите държави от ЕС могат да си позволят.
Според Bruegel правителствата са съсредоточили по-голямата част от подкрепата си върху нецелеви мерки за ограничаване на цените на дребно, които потребителите плащат за енергия, като намаляване на ДДС върху бензина или тавани на цените на дребно на електроенергията.
Мозъчният тръст изтъква, че тази динамика трябва да се промени, тъй като държавите изчерпват фискалното си пространство, за да поддържат такова широко финансиране.
„Вместо мерки за потискане на цените, които де факто са субсидии за изкопаеми горива, правителствата сега трябва да насърчават повече политики за подпомагане на доходите, насочени към най-нуждаещите се и към стратегическите сектори на икономиката“, коментира изследователят Джовани Сгаравати.
