- Постановка
В съответствие със Закона за публичните финанси (ЗПФ), министърът на финансите изготвя до 25-ти март пролетна средносрочна макроикономическа прогноза, която се публикува до 10 дни след неговото изготвяне. В срок до 20-ти април Министерският съвет одобрява бюджетна прогноза за следващите три години.
На 4-ти април, т.г., Министерството на финансите (МФ) публикува на своята Интернет страница пролетната си макроикономическа прогноза 2023.
Средносрочни икономически прогнози за България се правят от различни институции както у нас, така и в Европа, така и в света. Авторските колективи на тези прогнозни оценки са външни лица, които наблюдават социално-икономическите процеси и се опитват да предвидят евентуални национални управленски решения и да оценят техните последствия при вероятни екзогенни промени в условията на развитие.
Прогнозите, които МФ е задължена да направи, не са интелектуално упражнение, нито проява на някакво любопитство. Те са от друг вид. Правителството, респ. МФ, имат реална възможност да упражняват конкретни управленски въздействия, които да повлияят на хода на икономическото развитие. Правителството стои на волана на икономическия автомобил и движението на този автомобил зависи до голяма степен от поведението на водача. Водачът следва да оцени състоянието и особеностите на извървявания терен и ход в непосредствената перспектива, да поеме конкретни управленски ангажименти и да ги свърже с евентуални вероятни и очаквани резултати. Това е и причината, поради която в ЗПФ се изисква средносрочната прогноза на правителството да бъде в съответствие с утвърдени „…фискални цели, политики и разходни тавани и/или бюджетни взаимоотношения“.
Средносрочните прогнози следва да предопределят конкретните управленски политики за следващата година, по-специално и най-вече при упражняване на фискална политика. Изискването за изготвяне на средносрочна прогноза свързва проектираната управленска политика на правителството за следващата година с предпоставките и условията за развитие в средносрочна перспектива, така че съблазняващият ефект за задоволяване на популистки настроения да не бъде за сметка на повишени социално-икономически затруднения в следващите няколко години.
2. Материализирани политики?
В представената от МФ средносрочна прогноза разписаните изисквания в ЗПФ остават красиви пожелания. Прогнозата е формално изпълнен служебен документ за формално изпълнение на изискуеми задължения.
Основанията за подобна преценка са най-малкото следните:
Първо, високата вътрешна политическа несигурност е особеност на текущото ни социално-икономическо развитие. През 2021/22 г. в страната са проведени четири избора за Народно събрание, през 2023 г. вече се проведе един избор (2-ри април), а перспектива остава прекалено неясна. Възлов въпрос за икономическото ни развитие е доколко протичащата политическа несигурност въздейства на икономическото ни развитие и дали и доколко е възможно предприемането на конкретни управленски въздействия за туширане на негативни икономически последствия. Предлаганата прогноза въобще не дискутира подобен проблем.
Второ, остава неясно доколко икономическото развитие на страната ни в близката перспектива е следствие от външни екзогенни фактори, от една страна, и вътрешни управленски решения, от друга. Толкова повече в условията на открита и разрастваща се конфронтация в Европа, вкл. и военна. Редно е да се оцени доколко ендогенното макроикономическо управление би могло да съдейства за поддържане на приемлив икономически растеж, както и да формира условия за ускоряване на икономическата динамика. Авторите на документа изобщо не се докосват до тази проблематика.
Трето, динамични сравнение се извършват с ЕС като цяло, както и със света, при това единствено като предопределящи външната за българската икономика среда. Същевременно Европейската комисия формира два пъти в годината свои икономически прогнози за всички страни-членки на ЕС. България е най-бедната страна в ЕС по показателя БВП на човек от населението и въпросът за опашкарската обреченост на страната ни съвсем не е безразличен. Няма и намек дали и до кога страната ни ще заема обидната опашкарска позиция в ЕС и по какъв начин макроикономическото управление ще съдейства за евентуална промяна, най-вече в средносрочна перспектива.
Четвърто, валутния курс е заложен постоянен, неизменен за 2023-2026 г. Предвижда се той да е 1,06 за следващите 4 години, така както в есенната прогноза 2022 е бил заложен да бъде постоянен на равнище от 0,98. Същевременно е наивно да се очаква, че динамиката на валутния курс USD/EUR няма да окаже въздействие върху бюджетните структури. При това съществуват достатъчно авторитетни прогнози за динамиката на този курс от авторитетни и уважавани международни институции.
Пето, говори се за инфлацията просто като за някакво число, което се движи нагоре-надолу. Същевременно България е в паричен съвет вече четвърт век. Остава недокоснат въпросът защо инфлацията у нас е по-висока от инфлацията в еврозоната, при условие че двете валути са неразривно свързани, а резервната валута е под действения контрол на Европейската централна банка. Пренебрегва се фактът, че нашето ценово равнище е примерно на половината от това в ЕС и не се дискутира дали това съотношение е нормално, дали ще се променя и в каква посока. Ако цените в България гравитират към цените в ЕС, тогава инфлацията у нас ще изпреварва тази в еврозоната и проблемът е на каква цена и колко дълго? Не се чувства авторите на прогнозата да забелязват подобна специфика.
Шесто, инвестициите, измерени чрез показателя „Бруто образуване на основен капитал“, са намалели в реално изражение за последните две години с повече от 12%. Предвижда се през текущата година те да се повишат с 6,3%, а през 2024 г. – с 12,6%! Няма оценка на въздействието на конкретни политики, които да обърнат негативната тенденция. Толкова повече, че България поддържа най-ниска норма на натрупване сред страните от бившия СИВ, които са вече членки на ЕС и в допълнение – мащабни местни капитали систематично напускат страната (11 млрд. български капитали са напуснали страната през 2022 г. при общ обем на местни инвестиции от 13 млрд.EUR).
Седмо, притокът на ПЧИ, който оказва влияние както върху размера на вътрешните инвестиции, така и върху динамиката на БВП, е проектиран формално. В есенната прогноза 2022 те са предвидени в размер на 2,5% от БВП за целия прогнозен период, а в пролетната прогноза очакванията за следващите 4 години са фиксирани на 3,7%. Този въпрос корелира и с притока на капитали от ЕС, по-специално във връзка с прословутия План за възстановяване и развитие, чието изпълнение въобще не се дискутира. Няма никакви приведени основания, а още по-малко – предвидени политики за следване.
Осмо, mроблемът с величината на социалното разслоение в българското общество остава напълно извън полезрението на представената средносрочна прогноза. Eurostat оценява, че социалното разслоение в България (измерено с коефициента Gini) e най-високо в ЕС. Неглижирането на проблема крие опасности от възникването и разрастването на социални конфликти с непредвидими последствия. Толкова повече, че степента на социално разслоение корелира и с икономическата динамика.
Девето, остава проблем доколко приведени промени са вътрешно обвързани. Засилва се съмнението, че прогнозните числа са формирани сами за себе си, без задължително изискуемото съгласуване на разнопосочни динамики.
3. Заключение
България притежава правителство независимо от това, че то е служебно. Всяко правителство е длъжно да изпълнява задачите си съвестно, отговорно и качествено. Правителствата се редят и те са по своему приемствени.
В зависимост от натрупващия се опит у нас се формира макроикономическо поведение, което обслужва повече самото управление и управленците, а не и страната и нейното население. Редно е да се отучим от навика да действаме както ни е по-леко, докато някой отвън започне да ни поучава настоятелно и неотклонно, срещу когото набързо ще съумеем да скроим официални, но все пак недоизказани, обвинения.
Изискването за съставянето на средносрочна макроикономическа прогноза се е формирало във времето, с осмислянето на опита и извървяния път. То е призвано да разкрие възлови характеристики в средносрочното икономическо развитие, с които правителството е длъжно да се съобразява, да се старае да подсилва позитивните въздействия и да подтиска негативните. В противен случай всичко се случва „изведнаж, неочаквано и ненадейно“, но винаги в ущърб на собствената ни страна и народ.