Към края на септември необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на един работещ, живеещ сам, е 1427 лв. На тримесечна база той нараства с 1,8 на сто, а на годишна – с 8,1 процента. За тричленно семейство с двама работещи и едно дете до 14 години пък е нужен чист месечен доход от 2568 лв.
Това сочат традиционно обявяваните от КНСБ данни от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка, които сега са за третото тримесечие на тази година.
Заплатата за издръжка отбелязва слаб ръст, но при вече достигната по-висока база, натрупана през предходната година, като от синдиката писочват, че 68,1% от работещите се осигуряват на по-нисък доход от нея. 41,3 процента от трудещите се българи, или 1,07 млн. души, получават възнаграждения до 1000 лева.
На минимална заплата от 1 януари 2024 г., когато ще стане 933 лв., ще работят доста повече от сегашните близо половин милион души, ако няма по-сериозно движение на доходите, отбелязва президента на КНСБ Пламен Димитров.
В тази връзка от КНСБ настояват за възможно най-бързо транспониране на директивата за адекватни и справедливи минимални заплати на ЕК, а в средносрочен период равнището на минималната заплата да достигне това на заплатата за издръжка. Припомняме обаче, бизнесът у нас, в лицето на работодателските организации, е категоричен, че минималната заплата у нас се определя в разрез имено с тази директива на комисията.
За следващата 2024 г. КНСБ настоява за номинален ръст на средните заплати с минимум 15%. След елиминиране на инфлационния елемент реалният ръст на работните заплати трябва да бъде минимум 10%, коментира президентът на конфедерацията.
Изследването показва още, че необходимият месечен доход само за храна за едно работещо лице е 562 лева, което са 39,4 на сто от разходите му. На годишна база това е нарастване с 13,1 процента, спрямо предходното тримесечие – с 0,9%.
През последното тримесечие сред стоките от малката потребителска кошница има ръст на месото, колбасите, зърнените храни, плодовете. Падат цените на яйцата – с 1,6% за тримесечието, но на годишна база ръстът е с 24,7 на сто. Олиото също поевтинява през последното тримесечие – с 5,3 процента, а на годишна база – с 26,6%.
През септември 2023 г. спрямо септември 2022 г. общата стойност на 20-те стоки от „малката потребителска кошница“ е нараснала с 15,2%. Най-скъпо е брашното в България спрямо другите държави в Европа. На трето място сме по скъпотия на краве сирене, сочат още данните от проучването.
Сравнението между страните показва, че българите, получаващи минималната работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти седем пъти за месец. В Испания с една МРЗ тази потребителска кошница може да се закупи 25 пъти, във Франция – 28 пъти, в Нидерландия – 29 пъти, а в Германия – 34 пъти.
