Повече от 130 държави участват на 3-тия форум за пътищата на коприната, официално открит на 18 октомври в Пекин. Дойде време за равносметка и промени. След десет години на големи строежи, но също и на свръхзадлъжнялост и замърсяване на околната среда, инициативата „един пояс, един път“, както я варичат китайците, трябва да се съсредоточи върху по-малки, по-устойчиви проекти.
Ще преоткрие ли Китай сентенцията „малкото е хубаво“ по време на тази среща на „Пътищата на коприната“? След десет години на въглеводороди срещу инфраструктура, със забавяща се икономика, Пекин трябваше да намали размаха на дейностите по време на пандемията Ковид-19. Занапред качеството ще има предимство пред количеството, твърдят китайските мениджъри в кулоарите на срещата, като основната тежест ще падне на проектите, в които водещо място ще има частният сектор. Такъв е случаят със специалната китайска икономическа зона, най-голямата в Камбоджа, която се намира на 200 километра от Пном Пен. Chen Jiangang, ръководител на Sihanook limited & Co, обяснява:
„Тази инвестиция е направена от частни компании с подкрепата на китайското правителство. Изградихме топло-електрическа централа, пречиствателна станция, жилищни сгради, два университета. Също така беше построена пречиствателна станция за отпадните води, за да дадем тласък на зеленото развитие“.
Според него се осъществява широко отразявано от държавните медиите екологизиране на „Пътищата на коприната“ с цел привличане на международни инвеститори в Камбоджа, от които един френски и един американски. „В началото бяхме натоварени с изравняването на земята в зоната, с изграждането на пътища и общежития за работниците в заводите. След това въведохме обслужване на едно гише: компаниите могат да осъществяват инвестиционните и митническите процедури, без да напускат помещенията на занота“.
Промяна в размаха, „малки, но хубави“ проекти, се казва в бялата книга на BRI – Belt and road initiative – (Инициативата „Един пояс, един път“), публикувана в навечерието на откриването на форума. Професор Чен Чиен-Фу, директор на Центъра за изследвания върху инициативата „един пояс, един път“ в университета Тамканг в Тайван, обяснява в интервю за RFI*:
„Очаква се „Пътищата на коприната“ да претърпят значителна промяна в бъдеще. Те ще трябва да се адаптират към специфични нужди и да възприемат по-ограничен, по-екологичен подход, като се фокусират например върху въпроси, свързани с правата на жените и със зелената енергия“.
В отговор на критиките, целта е „пътища на коприната“ да станат по-етични. Тази промяна на курса на инициативата „Един пояс, един път“ е жест на добра воля спрямо развиващите се страни. Това се изразява в помощ за Аржентина за изплащането на дълга ѝ към Международния валутен фонд, или за преструктуриране на дълга на Шри Ланка и Замбия, чиито държавни глави бяха сред първите, пристигнали на срещата.
Според професор Чен Чиен-Фу пътищата на коприната вече не трябва да се съсредоточават само върху развитието на инфраструктурата, но и върху социалната защита и специфичните нужди на всяка страна.
Каква е според вас равносметката на тези десет години „пътища на коприната“?
През последното десетилетие станахме свидетели на различни промени в инициативата „Един пояс, един път“ (BRI). С нарастването на мощта на Китай, особено след създаването на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB) през 2016 г., европейските демокрации започнаха да се присъединяват към тази банка. Този период представлява апогея на инициативата „Един пояс, един път“ що се отнася влиянието. След това проектът претърпя еволюция. Премина се от фокусиране върху инфраструктурата към развитие на икономически зони и сътрудничество в области като нефтопроводи и газопроводи, както и редки елементи. Разбира се, с определени географски вариации: в Африка Китай имаше една единствена цел: да си осигури редки минерали и да създаде военни бази.
На 10 октомври беше публикувана бяла книга, в която, освен че се хвалят с десетте изминали години, управляващите говорят за това какво следва…
Инициативата „Един пояс, един път“ трябва да претърпи значителни промени в бъдеще. Тя вече не трябва да създава впечатлението, че е експанзивна и скъпа дипломация с щедри инвестиции. Вместо това ще трябва да отговори на специфични нужди и цели, по-целенасочени и по-устойчиви, като въпросите, свързани с правата на жените или зелената енергия. Така за в бъдеще инициативата „Пътища на коприната“ не трябва да се концентрира само върху развитието на инфраструктурата, а по-скоро върху социалната защита и специфичните нужди на всяка страна. Тази промяна може да създаде по-положителен имидж на Китай, особено ако става дума за подкрепа за социално-икономическото развитие на страните от инициативата.
На фона на една противоречива равносметка, китайското правителство твърди, че инициативата BRI е направила възможно изграждането на инфраструктура в развиващите се страни и минимизирането на раземра на дълга…
Проблемът със свръхзадлъжнялостта, причинен от инициативата „Един пояс, един път“, вероятно представлява по-малко от 10% от общия БВП на Китай. Бялата книга твърди, че Китай не е претърпял финансови загуби, свързани с „Пътищата на коприната“ през последното десетилетие. Това, което западните държави наричат „капан на дълга“, не съществува. От друга страна обаче, липсва яснота по този въпрос. Има държави, които не спазват сроковете за погасяване на заемите си, да не говорим за някои африкански държави, които скоро могат да заяват отказ от плащания. Така че, ако съберем всички тези дългове, това може да надхвърли 10%.
Какво е мястото на Русия в този проект на „пътищата на коприната?“
Русия играе важна роля в инициативата, особено в страните от Централна Азия и Източна Европа, и по-специално по централноевропейския железопътен маршрут. Виждаме, че Русия се облагодетелства от множество проекти, реализирани в рамките на „пътищата на коприната“. Говорим за 30-40% от проектите, така че тя е голям бенефициент. Поради войната на Русия срещу Украйна Владимир Путин, идвайки на посещение в Китай, търси подкрепа в чужбина, включително и тази на поднебесната империя. Пристигането му на летището в Пекин във вторник, на 17 октомври, беше широко отразено от китайските медии, тъй като служи на целите на властите от гледна точка на външните отношения. Освен това, без да смятаме бялата книга, ще видим какво Си Дзинпин ще изведе на преден план в речта си: социална защита, права на жените, зелена енергия, докато бялата книга споменава за изграждането на общност на страни с еднаква съдба.
*Превод Георги Саулов
