Фискалният съвет публикува анализа на един от членовете си Любомир Дацов за списание NOBLESSE OBLIGE...
В навечерието на еврото… звучи предизвикателно и сигурно страшно заради многото неизвестни за масата от хора. От друга страна, ако изключим групата на тези, които държат да виждат света в черно и бяло, в случая крайните противници/поддръжници на еврозоната, огромната част от хората приемат тази промяна доста разумно и практично. От хората, които разбират, че трябва да се правят избори и стъпки с кого вървиш, в каква посока, до тези, които имат своите тревоги заради несъвършенствата на света, който ни заобикаля, с други думи, всички технически неизвестности, кое, как ще се случи, до това, че администрацията е същата онази от предходния ден, която ни е измислила някакво ново задължение.
Но не бих искал да поставям акцента на ежедневните проблеми, макар че именно те ще оставят отпечатъка на процеса и, ако нещо се коментира след 10 години, ще са всички тези дребни и нескопосани неуредици. Поне това показва опитът на страните, за които все още се носят легенди колко страшно е било! Друг е въпросът, че ако следващата страна, която ще въвежда еврото, попита какво да не се прави, има голяма вероятност да кажат „Не правете като българите!“.
Ако трябва да комбинирам български и европейски предизвикателства, като част от процеса от присъединяване и част от еврозоната, бих откроил между многото няколко големи общи предизвикателства: Бюрокрацията и административната тежест, Бюджетната политика, Нова индустриална политика.
Бюрокрацията и административната тежест
Няма много разумни обяснения за това защо надхвърлихме онези параметри на здравия разум и се превърнахме в свръх претенциозна, неефективна система, която седи на огромен обем от данни и не може да ги използва разумно, но за сметка на това е способна да създава огромни сметки на отделния човек или бизнес. Ако погледнем зад всичко това, стоят разумни или благородни намерения, като да не допуснем повторението на финансовата криза от 2008 г., следствие на което имаме свръхрегулиран по икономически причини банков сектор. След 15 години американците се усетиха и започнаха да дерегулират финансовия сектор. В Европа темата още е табу.
Борбата с прането на пари е още един лозунг. Безсмислени административни разходи, ниска ефективност, накрая не само „сивите“ пари заобикалят Европа, но проблема с инвестициите е определящ за бъдещото на икономиката. Възникнаха нови финансови центрове, които изместиха традиционните. Естествено, това не е само заради бюрокрацията, а и заради загубената икономическа динамика, заради проблемната демография и т.н.
В моята класация, намаляването на административната тежест, опростяването на правилата, премахването на хилядите излишни регулации е приоритет номер едно както в национален, така и в европейски контекст. Така наречените „red tape“ процедури трябва да станат системна практика. Ако трябва да свържем самия процес на стратегическо планиране и бюджетиране, това означава всеки две години отговорните министерства да публикуват преглед на административните мерки и препоръки за оптимизирането им. Пак без ирония, ако някои трябва да прави секторен анализ, то това са органите, отговорни за политиката, т.е. министерствата.
Предизвикателствата на бюджетната политика
Провалът на механизма за координация на политиките в ЕС е очеваден – нито един механизъм не попречи на националните правителства да правят грешните неща. В добавка, прилагането на инструменти, които трябваше да подкрепят гъвкавостта на политиката или приоритизацията на политиките, се оказаха огромен провал. Въздействието на така наречените предпазни клаузи (general escape clause) е христоматиен пример за грешна политика и използването на инструмент, който трябва да предпази икономиката, а не да я вкара в допълнителни проблеми. Използването на така наречената обща предпазна клауза по време на ковид кризата е основната причина за дълговата криза и заобикаляне на ограниченията за трупане на дефицит и дълг.
Ненаучен урок в новата финансова рамка е предпазната клауза за разходите за отбрана. Да, политически това изключение може би има някаква стойност, но икономически то води до натрупване на дълг и задълбочаване на кризата в публичните финанси. Де факто използването на средносрочните фискални планове в държави, които нямат практиката на каскадно стратегическо планиране на различните нива, е имитация на координация на политиката. В български план, съчетаването на лоши практики и недостатъчен административен капацитет предполага огромни усилия за развитие на тази система. Сама по себе си новата система за координация дава много по добри възможности за развитие, но поставя отново въпроса за системността на развитие капацитета на системите и подкрепящите ги политики.
Отново, участието ни в еврозоната е възможност, но не даденост, защото системата на рапортуване е много по изискваща, ако бяхме останали извън нея, но решенията са въпрос на национален избор.
Новата индустриална политика
Трето нещо, което бих отличил като общо европейско и национално предизвикателство е нова индустриална политика. Тя е директно свързана с предишните две заглавия, в смисъл, че няма как да постигнем нещо, дори да имаме обща идея, без подходяща бизнес среда и без управление на макроикономическите дисбаланси чрез бюджетната политика. Пак се облягам на доклада на Марио Драги за адресиране конкурентоспособността на европейската икономика. Впечатляващо е, какво точно не разбраха европейските политици и националните управляващи от това, което беше казано в този доклад. Видимо нещо не работи, когато има всеобщо съгласие по изводите в този доклад и накрая националните и европейски решения нямат нищо общо.
Безпомощността на европейските политици е очевадна на фона на това, което Тръмп прави в САЩ, независимо, че те имат стратегически предимства спрямо Европа. Независимо от разнопосочната оценка за действията на американската администрация, факт е, че разликите в тяхна полза се увеличават, а ние не адресираме по подходящия начин предизвикателствата. Наскорошни оценки показват, че едва около 11% от набелязаните мерки вследствие на доклада Драги, са адресирани след повече от една година, и то като се има предвид, че реакцията и планът за действие не бяха толкова впечатляващи.
В национален план, отговорът на въпроса дали имаме ясна визия и посока на политиките, е по скоро неясен, въпреки набора от програми и частични инструменти, които могат да се използват за постигане на национални цели. Дали по тясната интеграция в Европа е възможност, да така е, но изисква национално системно усилие, което някак не се вижда в действията на отговорните институции. И пак, ако свържем индустриалната политика с другите две области, конкретни политики и действия трябва да се видят и в намаляването на административните бариери и тежест, и съответно – да намерят място като политика в бюджетните програми!
