Геополитическо напрежение, като например войната в Украйна, показа, че разбирането на икономическото въздействие на подобни шокове е от решаващо значение за паричната политика, изтъкват авторите на анализ за блога на ЕЦБ, които представят индикатор, позволяващ проследяването на геополитическия риск на ниво държава…
Геополитическото напрежение по света все повече засяга европейските икономики и забавя растежа. Въоръжени конфликти и други напрежения между държави и политически актьори могат да нарушат веригите за доставки, да повишат несигурността, да влошат потребителските и бизнес нагласи и да засилят волатилността на финансовите пазари.
Всичко това носи разходи за нашите икономики, като същевременно влияе и върху предаването на паричната политика. Въпреки това измерването на геополитическия риск и неговите икономически последици не е лесна задача. Анализът представя нов индикатор за картографиране на геополитическия риск на ниво държава. Индикаторът след това се използва, за да се измерят различните начини, по които геополитическият шок, произтичащ от инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г., е засегнал икономиките в Европа.
Измерване на геополитическия риск
В отговор на нарастващото геополитическо напрежение по света, в различни изследвания са предложени няколко нови инструмента за проследяване. Една водеща разработка, от Калдара и Якобиело (2022), използва източници от американски вестници, за да проследи възникването и развитието на рисковете както глобално, така и за основните икономики. Но тя отразява основно американска гледна точка за геополитическите рискове, засягащи тези държави.
Междувременно други подходи обикновено се фокусират само върху подмножество от големите икономики в ЕС или са специфични за отделни държави. До скоро нито едно изследване не предлага цялостно покритие на всички страни от ЕС, базирано на местни новинарски източници. Индикаторът на ЕЦБ запълва тази празнина, като предоставя обхватна, опряна на вътрешни източници гледна точка върху геополитическия риск в ЕС.
Как измерваме геополитическия риск?
В съответствие с дефиницията на Калдара и Якобиело (2022), геополитическият риск се разчира като „заплахата, настъпването и ескалацията на неблагоприятни събития, свързани с войни, тероризъм и всякакви напрежения между държави и политически актьори, които влияят на мирния ход на международните отношения”.
Прилага се подобна методология, базирана на текстов анализ, но авторите я разширяват, за да се уловят тези процеси от европейска перспектива. За тази цел се използва англоезичното съдържание на водещи европейски вестници и агенции, с цел откриване и проследяване на напреженията. Индикаторът е базиран на списък от ключови думи и е конструиран чрез автоматизирано търсене в текстове. Ключовите думи обхващат широк спектър от термини, свързани с геополитически риск. Търсенето комбинира препратки към война, конфликт, инвазия, тероризъм, военно натрупване и ядрена заплаха с думи, изразяващи напрежение, заплаха, риск или криза. Негеополитически препратки (като филмови заглавия, спортни събития или исторически годишнини) са систематично изключени.
Индикаторът показва месечния обем статии, отнасящи се до неблагоприятни геополитически развития, като дял от общия брой публикувани статии. Например преди войната в Украйна държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) обикновено са се сблъсквали с по-нисък геополитически риск в сравнение с други страни от ЕС. От февруари 2022 г. обаче те са сред най-засегнатите. Руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. представлява голям геополитически шок – най-значимият възприет геополитически шок за поне последните 20 години. Инвазията усили вече високия инфлационен натиск, отслаби потребителските и бизнес нагласите, повиши несигурността и предизвика волатилност на финансовите пазари. На международно ниво тя наруши търговските и финансовите потоци.
Освен това допринесе за фрагментацията на пазарите и постави под още по-голямо напрежение и без това натоварените вериги за доставки. Въпреки че въздействието на тези рискове варира между държавите, индикаторът показва, че възприетите рискове са били по-големи в региони, по-близо до конфликта (Графика 1, панел a), както и в страни с по-силни икономически и търговски връзки с Русия преди войната (Графика 1, панел b).
Държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са особено засегнати, отчасти поради зависимостта си от енергоемко производство, високия дял на храна и енергия в разходите на домакинствата, икономическата им отвореност, интеграцията им в глобалните вериги за доставки и търговските и финансови им връзки с Русия преди войната. Австрия, Финландия и Швеция също отчитат повишен геополитически риск.
За Финландия и Швеция това вероятно се дължи на тяхната близост до Русия и ограничената им защита от конфликта преди присъединяването им към НАТО. В случая на Австрия това може да се обясни и с историческия ѝ неутралитет и липсата на колективен отбранителен съюз (тя не е член на НАТО).
Индикаторът сочи, че сред страните от ЦИЕ за България войната в Украйна носи най-малък геополитически риск
Как геополитическият риск влияе върху икономиките на Европа?
Войната в Украйна и нейните по-широки геополитически последици оказаха значителни и различни по сила ефекти върху европейските икономики. За да се улови тази динамика, индикаторът за геополитически риск се включва в макроикономически модели, които съдържат както вътрешни, така и глобални икономически и финансови променливи. Резултатите показват, че шоковете от геополитически риск са имали съществено въздействие върху реалния БВП, инвестициите, износа и инфлацията в периода 2022–2024 г. Инвестициите са особено силно засегнати, с понижение от около три процентни пункта в страните от ЦИЕ. Това показва, че по-голямата геополитическа несигурност прави фирмите по-предпазливи, като увеличава рисковите премии и обезкуражава дългосрочните инвестиционни планове.
Геополитическите рискове също играят значителна роля за повишаването на инфлацията между 2022 и 2024 г. Този извод е в съответствие с тълкуването на икономическите шокове като „cost-push“ (натиск от страна на разходите).
Според тази теория засиленото геополитическо напрежение нарушава веригите за доставки и повишава производствените и енергийните разходи. А това допринася за по-високи цени. В същото време геополитическото напрежение може и да понижава инфлацията, като отслабва доверието, затяга финансовите условия и намалява както вътрешното, така и глобалното търсене. Макар общият ефект да може да варира, резултатите предполагат, че факторите, които повишават цените, надделяват над тези, които ги понижават.
Страните от ЦИЕ са били по-силно засегнати от геополитическите рискове в сравнение с еврозоната като цяло. Интересно е, че почти няма разлика между страните от ЦИЕ, които са част от еврозоната, и тези, които не са, което подчертава уязвимостта на целия регион към геополитически смущения.
За разлика от еврозоната като цяло, в страните от ЦИЕ геополитическите шокове са оказали по-голямо въздействие върху износа, отколкото върху инвестициите. Това се дължи основно на силните им връзки с глобалната търговия и веригите за доставки, зависимостта им от външното търсене и икономическите връзки с Русия преди войната. Тъй като много от тези връзки бяха нарушени от войната в Украйна, износните сектори в страните от ЦИЕ са особено чувствителни към тези геополитически предизвикателства.
Проследяване на геополитическия риск: икономическа необходимост
Геополитическите шокове, като руската инвазия в Украйна, оказват дълбоко и неравномерно въздействие върху европейските икономики. Предвид тяхната географска близост до конфликта, икономическата им отвореност и предвоенните им икономически връзки с Русия, страните от ЦИЕ се оказаха особено уязвими.
Разбирането на икономическото въздействие на геополитическите шокове е от решаващо значение за икономистите и централните банки. Това ще им позволи да разработят целеви и навременни мерки за смекчаване на неблагоприятните ефекти и за подкрепа на икономическата устойчивост. За Европа картографирането на геополитическия риск и проследяването на неговите последици вече не е избор. То е икономическа необходимост.
