Анализът на Адриан Николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Поскъпването на горивата през последните месеци отново постави въпроса доколко домакинствата и бизнесът могат да ограничат потреблението си при по-високи цени и дали има основания за по-активна държавна намеса на пазара. Данните за продажбите на бензин, дизел и пропан-бутан през март и април 2026 г. ясно демонстрират, че ценовият натиск се отразява върху обемите предадено гориво, особено през април, но не се наблюдава повсеместен срив на търсенето. Регионалните различия от своя страна подсказват, че част от динамиката се движи и от трансгранично потребление.
Нека първо разгледаме потреблението на трите основни вида горива през първите месеци на 2026 г. Март носи закономерно увеличение на потреблението както на бензин, така и на дизел – от 2020 г. насам всяка година количествата растат, и въпреки значителното покачване в цените тази тенденция продължава. При дизела потреблението през март се е увеличило за година от 239 млн. л. на 267 млн. л., при бензина – от 62 на 71, което вероятно отразява забавяне в адаптацията на бизнеса и потребителите към новите цени. Изключение прави пропан-бутанът, при който водеща е разликата с цената на бензина, а общото потребление няма особено ясна тенденция през годините.
През април обаче продължаващото значително поскъпване при всички горива води до отчетливо забавяне на потреблението. При дизела продадените количества намаляват до 238 млн. л., при бензина – на 68 млн. л., стойности много близки до тези от 2025 г. Важно е да отбележим, че настоящата година не е единствената в близкото минало, в която се наблюдава спад на продадените обеми между март и април, особено при дизела – сходна динамика има и през 2022 и 2023 г., когато отново имаше ценови пикове. Спадовете през 2026 г. обаче са много по-отчетливи, което говори са по-силна реакция на пазара и по-големи ограничения в сравнения с предишни години.
Промените в потреблението на горива на годишна база по региони разкрива част от факторите, които движат настоящата динамика. През март ръстът е повсеместен, но варира значително – от 4-5% спрямо 2025 г. в области като Ямбол, Перник и Ловеч, до над 20% в Русе и Видин. През април обаче вече почти всички области отчитат спад на общия обем продадени горива до над 5% на годишна база в Кърджали и Ямбол.
Същевременно, въпреки високите спрямо година по-рано цени няколко области регистрират значителен ръст на потреблението – Видин (12,7%), Русе (9,5%), Благоевград (9,2%), видими увеличения има и във Враца, Добрич и Смолян. Доколкото тези области са гранични, обяснението за това най-вероятно е търсене от домакинства и фирми от Румъния и Гърция, където поскъпването е дори по-отчетливо, отколкото у нас.
Да обобщим – през изминалите месеци на повишение на цените на горивата, потреблението до голяма степен следва пазарната логика, като през април обемите на продаден бензин и дизел са се свили до равнищата си от миналата година въпреки повишеното търсене от съседни държави в няколко погранични области. Към момента не се наблюдава и осезаемо и общо значително ограничаване на потреблението, което вероятно се дължи на нарастващите доходи, ниската безработица и като цяло високата икономическа активност в първите месеци на годината. А това дава сериозно основание да се съмняваме в аргументите зад исканията за по-силна държавна намеса на пазара на горива или субсидии за бизнеса.
