Преди седмица представихме избора на списанието Finance & Development на Международния валутен фонд на някои от новоизлезлите икономически издания, публикувайки кратки откъси от ревютата на тези книги. Сега публикуваме в цялост текста на Елизабет Ван Хьовелен, старши икономист в МВФ, презентиращ труда на Мария Гринберг „Търговия по време на война“…
В Trade in War („Търговия по време на война“) Мария Гринберг изследва един фундаментален въпрос: защо воюващи държави търгуват помежду си? Гринберг, професор по политически науки в Масачузетския технологичен институт (MIT), посочва както икономически, така и свързани със сигурността императиви. Накратко, държавите позволяват толкова търговия по време на война, колкото е оправдано от военна гледна точка, и забраняват толкова търговия, колкото е икономически възможно да бъде ограничена, ако тя представлява военна опасност. Следват поредица от казуси, обхващащи Кримската война, двете световни войни и периода след края на Студената война — именно периоди, в които търговията по време на война „би трябвало да е най-малко вероятна“.
Може да изглежда очевидно, че воюващите държави могат да запазят някакви търговски отношения помежду си, но Гринберг ни напомня, че това невинаги е било така. Впечатляващ раздел от книгата разглежда въвеждането на „правата на неутралните“ по време на Кримската война, което води до фундаментална промяна в начина, по който се мисли за търговията по време на война: една нюансирана търговска политика може да замени крайната практика на пълното прекъсване на всякаква търговия.
Някога търговията по време на война се е смятала за невъзможна, тъй като се е приемало, че тя допринася за военния потенциал. Гринберг обяснява, че след началото на Кримската война, по чиста случайност, голямо количество стоки, за които Франция вече била платила, останало блокирано в руските пристанища заради късното топене на леда в Балтийско море. Тези обстоятелства позволили на Франция да убеди Великобритания и Русия да разрешат превозването на стоките въпреки продължаващата война. Това довело до декларация за правата на неутралните и в крайна сметка до приемането на Парижката декларация, която кодифицирала тези практики и ги утвърдила като норма в последващи конфликти. Така търговията могла да продължи, а още по-важното — променило се разбирането за допустимостта на търговията по време на конфликт.
Стъпвайки върху тази историческа основа, свързана с правата на неутралните, Гринберг показва как държавите са разработили все по-сложни рамки за вземане на решения относно търговията по време на война. Тя подчертава значението на „времето за преобразуване“ на търгуваните продукти във военен потенциал, както и на приходите, генерирани от тази търговия. Това помага да се определят търговските решения по време на война, като се претеглят непосредствените военни ползи спрямо дългосрочните икономически разходи.
Казусът с Първата световна война показва как Великобритания и Германия многократно променят търговската си политика в зависимост от развитието на войната и от промените в очакванията си относно нейната продължителност и залозите в нея. Първоначално либералната политика на Великобритания, основана на очакването за кратка война, постепенно се затяга с нейното проточване. Германия, от своя страна, започва да прави все по-мрачни прогнози за залозите във войната и въвежда още по-рестриктивна политика, но в крайна сметка допуска повече търговия, когато става ясно, че конфликтът ще бъде продължителен.
Книгата завършва с поглед към по-съвременните конфликти и към въпроса дали държавите разрешават по същия начин конфликта между икономическите императиви и тези на сигурността, когато не са под натиска на войната. Стратегическите изчисления в днешната глобална икономика са сложни, твърди тя, особено предвид глобалните вериги за създаване на стойност и икономическата взаимозависимост между основните търговски партньори. Според разбирането на Гринберг за търговията по време на война обаче това означава и че прекъсването на икономическите връзки при подобни обстоятелства е изключително малко вероятно, дори при нарастващо напрежение.
И това не би трябвало да ни изненадва, като се има предвид една от основните идеи, която преминава през цялата книга: икономическото сътрудничество може да процъфтява дори в най-враждебните времена.
