Продоволствената сигурност на милиони хора, особено в домакинствата с ниски доходи, е подложена на нов натиск от две различни сили. Възможността за по-силен или дори „супер“ Ел Ниньо поднови опасенията относно продоволствената сигурност в уязвимите селскостопански региони. В същото време ескалацията на войната в Близкия изток може допълнително да наруши доставките на торове и енергия, увеличавайки производствените разходи за земеделските производители и потенциално повишавайки цените. Публикация на Международния валутен фонд (МВФ) в блога на фонда разглежда това предизвикателство и предоставя практически насоки за правителствата, които решат да използват програми за продоволствена помощ…
Когато цените на храните се покачват, правителствата са изправени пред непосредствен натиск да действат, тъй като достъпността на храните е предимно социално-икономически проблем със значително въздействие върху неравенството в доходите и общественото здраве. В много страни закупуването на храна понякога представлява повече от половината от разходите на семейството. Но трябва ли правителствата да субсидират цените, да разпределят храна директно или да предоставят ваучери, за да помогнат за смекчаване на въздействието? Отговорът е важен, защото изборът на грешен инструмент може да доведе до разхищение на оскъдни ресурси, като същевременно не успее да защити най-уязвимите.
За политиците в някои от най-уязвимите страни в света въпросът не е дали ще настъпи сътресение в продоволствената сигурност, а кога. Ел Ниньо – метеорологичното явление, при което затоплянето на Тихия океан променя моделите на валежите в световен мащаб – се проучва задълбочено поне от 60-те години на миналия век. Последната му проява през 2015–2016 г. засегна продоволствената сигурност на около 60 милиона души по света. Рязкото покачване на цените на храните през 2022 г., предизвикано от войната на Русия в Украйна, тласна към бедност около 71 милиона души в световен мащаб само за три месеца.
Когато по-рано тази година избухна войната в Близкия изток, цените на някои торове се повишиха с близо 50 процента. Въпреки че оттогава цените са се нормализирали, това поскъпване съвпадна със сезона на сеитба в много страни. Тъй като земеделските производители са понесли по-високи разходи за ресурси, въздействието върху добивите, доходите в селското стопанство и цените на храните ще продължи да се усеща и по време на настоящата жътва.
Опростена рамка за вземане на решения
При рязък скок на цените на храните политиците трябва да си зададат четири основни въпроса, за да определят вида на необходимата помощ:
- Налични ли са храни?
- Проблемът в достъпността ли се състои?
- Функционират ли правилно пазарите?
- Възможно ли е насочване на помощта към конкретни бенефициенти?
В своята съвкупност тези въпроси очертават прост алгоритъм за вземане на решения: оценка на наличността, достъпността, функционирането на пазара и административния капацитет. Комбинацията от тези ключови аспекти често се пренебрегва на практика, особено в кризисни ситуации, когато бързината е по-важна от задълбочената подготовка на политиките. Резултатът е, че правителствата понякога прилагат скъпи и лошо насочени мерки за по-дълъг от необходимото период.
При настъпване на криза субсидирането на цените често е първата реакция. Тези субсидии могат да бъдат въведени бързо и не изискват значителен административен капацитет за насочване към конкретни групи, което ги прави привлекателни, когато скоростта е от решаващо значение. Те обаче са и скъп инструмент, от който често се възползват по-заможните домакинства, тъй като те консумират повече и са по-малко чувствителни към промените в цените.
МВФ препоръчва по възможност да се избягва субсидирането на цените, а ако все пак се прилага, то да бъде изключителна, временна, прозрачна и строго ограничена мярка. Държавите следва да позволят на вътрешните цени да отразяват международните разходи, като същевременно защитават уязвимите домакинства и жизнеспособните малки предприятия чрез временни, целенасочени и съобразени със специфичните нужди фискални мерки. Ваучерите за храна могат да бъдат по-целенасочени, стига правителствата да разполагат с достатъчен административен капацитет, за да идентифицират най-нуждаещите се, използвайки социални регистри и инфраструктура за дигитални плащания.
Субсидиите или ваучерите обаче ще бъдат неефективни, ако липсва достатъчно храна за закупуване. Смущения на пазара възникват, когато веригите за доставки и дистрибуторските мрежи се прекъснат или когато производството на храни бъде възпрепятствано. Това може да се случи (наред с други фактори) поради конфликти – когато дадена страна не може да изнася или внася стоки или логистиката е нарушена – или когато природни бедствия унищожат реколтата.
Например, явлението „Ел Ниньо“ през 2015–2016 г. доведе до сериозен спад в производството на ориз във Виетнам вследствие на суша и навлизане на солена вода. Някои земеделски стопани загубиха 90 процента от реколтата си. В Южна Африка 40 милиона души бяха засегнати от по-слабите добиви на царевица, също в резултат на суша. Същевременно проливните дъждове и наводненията причиниха загуби в селското стопанство на места, отдалечени едно от друго като Еквадор и Сомалия.
Когато храната физически липсва, преките доставки на храни в натура са от съществено значение и могат да спасят човешки живот. Тяхното прилагане обаче може да бъде скъпо. Ако се използват твърде дълго, те могат да потиснат търсенето на местно произведени храни, което води до спад на цените и отслабва стимулите за местните земеделски стопани и производители на храни да разширяват производството си.
Бюджетни ограничения
Макар че субсидиите за храни могат да осигурят жизненоважна подкрепа по време на ценови сътресения, лошо разработените програми могат да погълнат значителни бюджетни ресурси и да ограничат възможността на правителствата да инвестират в дългосрочна продоволствена сигурност чрез земеделски изследвания и инфраструктура, както и в други важни обществени услуги, включително здравеопазване и образование. Правителствата в страните с ниски доходи вече отделят значителна част от ресурсите си за общи субсидии за храни, като разходите често нарастват рязко по време на кризи.
Ето защо от решаващо значение са ясните стратегии за излизане от тези схеми. Временните антикризисни мерки лесно могат да станат постоянни, особено когато се възприемат като гарантирано право. Веднъж утвърдили се, те често се премахват трудно – дори когато са неефективни или несправедливи. За да се погрижат както за бюджетната стабилност, така и за здравето на хората, правителствата трябва да планират прехода към по-целенасочена и ефективна помощ, подкрепена от по-стабилни административни системи, след като извънредните ситуации отшумят.
Идентифициране на проблемите преди предприемане на действия
Неотдавнашните световни продоволствени кризи разкриха както силните, така и слабите страни на съществуващите системи в много държави. Докато някои страни успяха да реагират бързо, други разчитаха прекомерно на скъпи и слабо целенасочени мерки. Метеорологични явления като „Ел Ниньо“ могат бързо да предизвикат нови сътресения, като нарушат реколтата, ограничат предлагането и разрушат инфраструктурата, което допълнително повишава цените на храните.
Не съществува универсален модел за оказване на помощ с храни. За да могат да действат бързо, правителствата трябва – още преди да настъпи рязък скок в цените на храните – да направят оценка на своите системи за подпомагане (ръководейки се от четирите въпроса, споменати по-горе) и да планират мерки за подкрепа с определен срок на действие. Чрез правилна диагностика на проблема, който се опитват да решат, правителствата могат да изберат най-добрите политики за по-ефективна защита на най-уязвимите си граждани при минимални разходи.
