Анализ на повече от 23 000 книги показва, че западната култура постепенно е станала по-възприемчива към новите идеи, което е помогнало находчивостта да се превърне в устойчив просперитет. Страните, в които съпротивата срещу иновациите е намаляла по-рано или в по-голяма степен, обикновено са създали повече изтъкнати учени и изобретатели. Обществата, които са се научили да приветстват новите идеи, са забогатели, а жизненият стандарт се е повишил значително, особено за бедните, коментира Радек Стефански* в анализ за блога на изданието Human Progress…
През 1548 г. правителството на десетгодишния английски крал Едуард VI издава прокламация срещу онези, „които правят нововъведения“. Нарушителите „ще бъдат подложени на затвор и други тежки наказания“. Мишената са неодобрените промени в църковните церемонии, но повече от два века думата „иноватор“ продължава да бъде обвинение. Моето изследване показва, че постепенното отслабване на тази враждебност към новото е помогнало на Запада да превърне новите идеи в устойчив икономически прогрес.
Иновацията е нова идея, която е намерила практическо приложение: по-добър плуг, нов начин за сеитбооборот, ваксина. Такива идеи имат значение, защото за разлика от един хляб те могат да бъдат използвани едновременно от много хора, без да се изчерпват. Ако един земеделец даде на съседа си хляб, той вече не разполага с него, но ако го научи на по-добър начин за отглеждане на пшеница, и двамата могат да използват това знание. Всеки от фермерите все още се нуждае от собствена земя, семена и труд, но самият метод трябва да бъде открит само веднъж; след това и други могат да го възприемат, а следващите поколения могат да го усъвършенстват. Съпротивата срещу новия метод може да лиши от ползите му хора, които са много по-далеч от фермата, в която той е възникнал.
Но едно полезно изобретение може да остави някого без работа. Римският историк Светоний разказва как един инженер предложил на император Веспасиан евтин начин за пренасяне на колони до Капитолия. Императорът го възнаградил щедро, но отказал да използва устройството, като казал, че трябва да се грижи за прехраната на бедните си поданици. Седемнадесет века по-късно английски текстилни работници, известни като лудити, започнали да трошат машините, които обвинявали за намаляването на заплатите им, а името им се превърнало в нарицателно за технофобия. Днес водещи математици предупреждават за въздействието на изкуствения интелект върху тяхната професия. Макар опасенията им относно начина, по който се обучават математиците и по който се изгражда разбирането в тази област, да са сериозни, никоя професия не посреща с удоволствие перспективата да бъде заменена. Съпротивата не може да бъде отхвърлена като невежество, когато загубите са непосредствени и лични, а много от ползите отиват при непознати или при бъдещите поколения.
Начинът, по който едно общество реагира на иновациите, отчасти зависи от неговата култура — от убежденията и ценностите, които хората усвояват един от друг и предават между поколенията. Един непознат метод може да изложи реколтата на земеделеца на риск, а в култура, подозрителна към новото, може да застраши и положението му сред неговите съседи. Там, където се цени подчинението, предизвикателството на един учен към утвърденото учение може да бъде възприето като дързост, преди някой изобщо да разгледа доказателствата. Когато оспорването на приетите възгледи стане по-малко рисковано, същото усилие може да доведе до повече открития, а тъй като всяко откритие се превръща в основа за следващото, ползите могат да се натрупват в продължение на векове.
За да проследя как нагласите към иновациите са се променяли с времето, изследвах как предишните поколения са възхвалявали и осъждали различни идеи в повече от 23 000 книги от западната литературна традиция, достъпни на английски език или в английски превод чрез Project Gutenberg. Те съхраняват възгледите на малцинство от грамотни хора, но именно това малцинство е имало непропорционално голяма роля в образованието, управлението и иновациите.
Първо адаптирах рамка, създадена от нидерландския психолог Герт Хофстеде за сравняване на националните култури. С помощта на изкуствен интелект оцених всяка книга по отношение на културните ценности в тази рамка, като се съсредоточих върху четири от най-важните за иновациите: преклонение пред авторитета, неудовлетвореност от несигурността, индивидуализъм и това, което наричам търпение — понятие, което обхваща спестяването, планирането и адаптирането на наследените практики към променящите се обстоятелства.
Изкуственият интелект прочете откъси от по няколко хиляди думи от всяка книга и прецени дали всеки откъс подкрепя, отхвърля или не заема ясна позиция по отношение на всяка от културните ценности. Оценката на всяка книга отразява дела на откъсите, подкрепящи дадена ценност, минус дела на откъсите, които се противопоставят на нея. Тъй като изкуственият интелект преценява какво твърди всеки откъс, вместо просто да преброява колко често в него се срещат думи, свързани с дадена ценност, методът може да различи това, което книгата подкрепя, от това, което просто описва.
Четиринадесет специалисти по литература и класически науки от Университета „Сейнт Андрюс“ сравниха двойки книги, подбрани заради силно изразените различия помежду им, като определиха коя книга от всяка двойка е по-силно ориентирана към дадена ценност, без да виждат оценките на изкуствения интелект. Ако изключим случаите, в които ученият не е познавал и двете книги или е преценил, че те са приблизително равни, той се е съгласил с изкуствения интелект в 93 процента от случаите. Ако познавате книгите, можете сами да проверите дали сте съгласни с оценките на изкуствения интелект.
След това обединих четирите културни ценности в индекс на съпротивата, който се увеличава с преклонението пред авторитета и неудовлетвореността от несигурността и намалява с индивидуализма и търпението. По-старите книги остават в индекса с появата на нови, но постепенно получават по-малка тежест. Индексът показва, че съпротивата срещу иновациите е намаляла приблизително наполовина между 1000 и 1920 г. Повторих упражнението с около 5000 книги от четири колекции извън Project Gutenberg и отново установих спад на съпротивата между 1500 и 1890 г.
Какво би могло да обясни този спад? Икономическият историк Дейрдре Макклоски твърди, че книгопечатането, религиозната реформация и политическите сътресения са дали на обикновените хора по-голям глас и така търговията и иновациите са започнали да бъдат уважавани, вместо презирани. Нобеловият лауреат Джоел Мокир посочва сходна промяна сред образования елит на Европа, който започнал да поставя под въпрос наследения авторитет и да споделя онова, което открива. Мотото на Кралското общество, основано през 1660 г., в превод гласи: „Не приемай нищо на доверие.“
Книгите като цяло подкрепят тази хронология, но предполагат, че промяната е започнала по-рано. Индексът спада рязко приблизително между 1130 и 1230 г. — векове преди печатната преса или Кралското общество, макар че ранните данни са оскъдни и този спад частично е последван от обратна тенденция. По-голямата част от трайното намаляване на съпротивата настъпва след 1500 г., като преклонението пред авторитета отслабва най-бързо през XVI и началото на XVII век.
Увеличават ли се изобретенията с намаляването на съпротивата? За да разбера това, групирах книгите според страната им на произход и създадох отделен индекс за 13 държави. Между 1500 и 1900 г. страните, в които индексът е намалял по-рано или в по-голяма степен, са създали повече изтъкнати учени и изобретатели, дори след като се отчете фактът, че по-голямото население означава и повече потенциални новатори. Тази закономерност съответства на културното обяснение, но представлява връзка, а не доказателство за причинно-следствена зависимост, тъй като просперитетът и институциите също могат да променят отношението към новите идеи.
До каква степен тези променящи се нагласи към иновациите могат да са повлияли на жизнения стандарт? Нека предположим, че населението е нараснало точно както в действителност между 1000 и 1920 г., но индексът на съпротивата е останал на равнището си от 1000 г. Моят модел на растежа, който зависи от допускания за това доколко силно културата влияе върху изобретенията, показва, че през 1920 г. производителността би била с около 44 процента по-ниска, което би означавало, че същите работници и същото оборудване произвеждат малко повече от половината от сегашния обем. Според модела около две трети от ускоряването на ръста на производителността между 1500 и 1700 г. се дължат на намаляването на съпротивата срещу новите идеи.
Веспасиан отхвърля устройството на инженера, за да защити бедните. И все пак именно бедните се оказват големите печеливши от иновациите — чрез по-евтина храна, по-добри лекарства и по-малко изтощителен труд. Никой не трябва да подобрява дадена култура, за да яде по-евтин хляб, нито да разбира как действа една ваксина, за да бъде защитен от нея. Всички печелим от култура, в която „иноватор“ вече не е обида.
*Радек Стефански изследва факторите, движещи дългосрочния икономически растеж, и е старши преподавател по икономика в Университета „Сейнт Андрюс“, изследовател в Университета в Ставангер и външен научен сътрудник към Оксфордския университет.
