Присъединяването на България към еврозоната не премахва различията между националните икономики, нито необходимостта от разумни вътрешни политики, изтъква управителят на БНБ Димитър Радев в изказването си на провеждащия се в София форум на OMFIF.
По думите му динамиката на инфлацията е показателен пример. През септември годишната инфлация в България е 5.6%, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени, при средно равнище от 3.8% за еврозоната. Тези стойности показват, че инфлационният натиск в България остава по-силен от средния за еврозоната.
Радев подчертава, че макар общата парична политика да осигурява рамката за ценова стабилност в еврозоната, националните икономически условия продължават да имат значение, включително вътрешното търсене, динамиката на кредитирането и условията за финансиране.
Присъединяването към еврозоната не премахва вътрешните икономически рискове за България. То прави разумните национални политики и силния банков надзор още по-важни, коментира още управителят на БНБ.
Именно тук, по думите му, националните централни банки и надзорните органи имат конкретни отговорности. Те трябва да наблюдават не само състоянието на банковата система, но и рисковете, произтичащи от промени в икономическата, правната и регулаторната среда.
Той изтъква, че банковият сектор в България остава добре капитализиран и ликвиден, а кредитирането продължава да нараства със значителни темпове, особено при жилищните кредити. Това, посова Радев, изисква превантивен подход в надзора и макропруденциалната политика. Добрите показатели на банковия сектор не са основание за облекчаване на изискванията. Те дават възможност да поддържаме адекватни буфери, преди рисковете да се материализират, заявява още гуверньорът на националната ни банка.
