Припомняме, левицата внесе още в началото на работата на този парламент проект, с който се променят промените, инициирани именно от БСП в предходния парламент. С тях минималната заплата бе обвързана със средната и следва да се определя за всяка следваща година до 1 септември на текущата година, като трябва да е в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Тези текстове от кодекса не позволяват увеличение тази година, затова БСП иска да се допише едно изключение за 2023 г., според което да се определи нов размер на минималната заплата в срок до 31 май, като за база се вземат данните за средната за последните три тримесечия на 2022 г. и първото тримесечие на 2023 г.

Според авторите на законопроекта това ще позволи между 850 и 890 лв. минимална заплата от 1 юли, която от 1 януари 2024 г. ще премине 1000 лв.

В момента най-ниското възнаграждение е 780 лв. и не се предвижда увеличението й тази година, тъй като последното бе от 1 януари. Въпреки новия законов текст за механизма на определяне, размерът все още се определя от Министерския съвет.

Припомняме, всички големи работодателски организации се обявиха категорично против въпросния механизъм за определяна не МРЗ. В писмо до Европейската комисия бизнесът изтъква, че „Приетият законопроект подменя целите и духа на директивата (Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския Парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз) и международните стандарти в областта, подкопава и обезсмисля социалния диалог в областта на договарянето на минималната работна заплата и ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос“.

По време на днешните дебати в пленарна зала бе обърнато внимание, че предстои новоизбраният редовен кабинет да внесе в спешен порядък проект за бюджет за 2023 година. Едно бързо вдигане на минималната заплата от 1 юли сериозно би натоварило и затруднило изработването на балансиран бюджет.

Материалът Депутатите отхвърлиха искането на БСП за нов ръст на минималната заплата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По време на обществените обсъждания в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на проектите за утвърждаване цените на местните ВиК дружества за периода 2022 г. – 2026 г., становището на омбудсмана е представено от Цветанка Илиева – експерт към отдел „Права на потребители на административни и обществени услуги“. В него се посочва, че увеличението не е икономически обосновано и липсват гаранции за подобряване на качеството на услугата.

Действащата комплексна цена на ВиК София към момента е 2,566 лв. (с ДДС), при определена социална поносимост 3,888 лв. Новата комплексна цена на ВиК София, съгласно Проекта, е 3,691 лв. (с ДДС), което представлява увеличение с 43,84%. Това е коригираната цена от КЕВР предвид пълното неизпълнение на два от показателите за ефективност за 2021 г. (рехабилитация на водопроводната мрежа и ефективност на изграждане на водомерното стопанство). Като цената е определена при социална поносимост от 5,768 лв.

За Перник новата комплексна цена е 3,56 лв. (с ДДС), което представлява увеличение с 46,50% в сравнение с действащата към момента – 2,43 лв. (с ДДС).

Заложената от ВиК Перник цена също е коригирана от КЕВР предвид пълното неизпълнение на два от показателите за ефективност за 2021 г. (събираемост на вземанията и ефективност на изграждане на водомерното стопанство).

Омбудсманът Ковачева подчертава, че при ВиК София за 2021 г. от 30 показатели за качество 14 не са изпълнени. Има пълно неизпълнение на показатели като мониторинг на качеството на питейната вода, аварии по водопроводната мрежа, налягане във водоснабдителната система, аварии на канализационната мрежа, ефективност на привеждане на водомерите в годност.

„Отново не мога да се съглася и с факта, че в средата на 2023 г., когато КЕВР приема бизнес плана на ВиК София и ВиК Перник, се прави технико икономически анализ на дружествата за 2020 г. Действително, според Указанията на КЕВР тази година е базова за новия регулаторен период, но това е в случаи, че бизнес планът е внесен за разглеждане през 2021 г. Намираме се обаче в друга фактическа обстановка – прилагането на еднакви правила е допустимо при равни условия, каквито не са налице“, пише омбудсманът.

Ковачева допълва, че за 2020 г. ВиК София е приключило на загуба в размер на 1 799 000 лв., за 2021 г. загубата е в размер на 3 688 000 лв., а за 2022 г. – 5 870 000 лв.

Диана Ковачева обръща внимание, че е аналогично и при ВиК Перник – за 2021 г. от 30 показатели за качество дружеството не е изпълнило 19 от тях. Посочва, че пълно неизпълнение има на показателите –  ниво на покритие с водоснабдителни услуги, непрекъснатост на водоснабдяването, общи загуби във водоснабдителната система, активен контрол на течовете, ефективност на привеждане на водомерите в годност  и др.

Подчертава, че за 2020 г. ВиК Перник също е приключило на загуба в размер на 3 200 000 лв., за 2021 г. загубата е в размер на 1011  000 лв.,  за 2022 г. – 1 454 000 лв. Това обаче, както и при ВиК София, не се подлага на анализ и е взето едно вече несъществуващо положение отпреди три години.

Омбудсманът отново поставя и въпросът по какъв начин се отразяват получените безвъзмездни средства от бюджета и Програма „Околна среда 2014-2020“ върху показателите за качество.

Материалът Омбудсманът обяви за икономически необосновано поскъпването на водата в София и Перник е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Ние няма да позволим тази мина да бъде затворена. Ще направим всичко, така че до изчерпването на находището, до 2044 г., тя да функционира нормално“, изтъква премиерът, подчертавайки, че „никой съд няма да диктува волята си – нито от Брюксел, нито от Варшава“.

Ден преди това Административният съд във Варшава спря решение, което дава право за добив на въглища в мината „Туров“ след 2026 г. Делото е заведено от чешкия фонд Frank Bold, който има офиси в Прага, Бърно, Острава, Краков и Брюксел.

Според Моравецки е невъзможно да си представим, че някоя екологична организация от Полша ще се противопостави на мина или електроцентрала в Германия и ще поиска затварянето им. Полското правителство възнамерява да оспори решението на съда.

През септември 2021 г. съдът на ЕС реши, че Полша трябва да плаща на Европейската комисия по 500 000 евро на ден за отказ да спре добива на въглища в мина „Туров“. Тогава Прага заведе дело срещу Варшава заради екологични щети. В началото на февруари страните постигнаха споразумение и делото беше оттеглено. Въпреки това ЕК лиши Полша от част от средствата от бюджета на ЕС като част от погасяването на дълга. Както съобщава TVN24, цитирана от ТАСС, тази сума възлиза на 68,5 милиона евро.

Материалът Полша няма намерения да затваря въглищната мина „Туров“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Производството се е увеличило с 0,3% спрямо предходния месец, съобщава федералната статистическа служба.

Активността в строителния сектор се е увеличила с 2% на месечна база, а производството на фармацевтични продукти е нараснало с 6,4%, докато производството на автомобили е спаднало с 0,8%.

Статистическата служба ревизира нагоре данните за промишленото производство за март – до 2,1% намаление, от прогнозните 3,4% спад. Дори и с тази ревизия германското индустриално производство е с 1,6% под нивото си от година по-рано.

„Перспективите за останалата част от годината изглеждат лоши“, посочва Андрю Кенингам, главен икономист за Европа, цитиран от агенцията.

Тласъкът, който германската индустрия получи от облекчаването на глобалните проблеми с доставките и по-ниските цени на газа в началото на тази година, изглежда е изчерпан и производството вероятно ще бъде все по-ограничено от слабото търсене, тъй като натрупаната работа намалява и новите поръчки падат, коментира Кенингам.

Последните данни показват, че индустриалните поръчки са намалели с 0,4% през месец април. Нарастването на производството през април е по-добро, отколкото бяха опасенията след слабите данни за новите поръчки, тъй като натрупаните по време на пандемията поръчки все още поддържат производството, изтъква старши икономистът на Commerzbank Ралф Солвен. „Въпреки това, без увеличаване на търсенето, за което в момента няма индикации, е само въпрос на време компаниите да започнат да намаляват производството“, добовя Солвен.

Окончателният индекс на мениджърите по доставките (PMI) на HCOB за производството показа, че производителите на стоки са изправени пред рязък спад в новите поръчки през май. Компаниите отбелязаха спад в търсенето, особено при износа за Китай, Европа и Съединените щати.

„Без значително покачване на активността, рецесията на германската икономика може да продължи през второто тримесечие“, прогнозира ръководителят на макросектора на ING Карстен Бжески.

Материалът Лоши перспективи за германската икономика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Една страница се затваря, за да се постави началото на нова ера, отбелязва Capital.fr. Историческото име Land Rover ще изчезне от автомобилните салони. На негово място автомобилната компания, собственост на индийския гигант Tata, ще предлага четири оригинални марки: Range Rover, Discovery, Defender и Jaguar. Новият субект, който се нарича JLR, ще възприеме т. нар. концепция „Къща на марките“ (House of Brands), за да се подсили ексклузивната стойност на всяка фамилия автомобили, посочва automobile-magazine.fr.

Почитателите на марката могат да бъдат спокойни, тъй като логото на Land Rover ще остане на модела „Land Rover“, както и в социалните мрежи и в търговската мрежа. Малко неща изтекоха относно маркетинговата стратегия, която JLR възнамерява да възприеме и по-специално начина, по който производителят ще интегрира „Land Rover“ в рамките на марката Range Rover или Discovery.

Край на независимите автомобилни дилъри

Трябва да се отбележи, че производителят също възнамерява да промени дистрибуторската си стратегия, като възприеме модела на директни продажби чрез мрежа от представителства. Отминаха дните на независимите дилъри. Последните вече ще бъдат „представители“ на JLR, отговорни за маркетинга на автомобилите на производителя, като ще получават комисионна за всяка продадена кола.

Тази стратегия се вписва в един голям план за преструктуриране, разработен от новото ръководство на Jaguar Land Rover (JLR), което възнамерява да препозиционира групата като производител на луксозни автомобили до 2030 г., като водещо място ще заеме тяхната електрификация. Неговото начало ще бъде поставено през 2024 г. с пускането на първия изцяло електрически Range Rover.

Материалът Марката Land Rover изчезва е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ръстът на потребителските цени е 39,6% на годишна база и е почти стабилен от +0,04% за един месец, според института.

Тези официални данни – първите след преизбирането на 28 май на президента Ердоган – се оспорват от независими икономисти от Inflation Research Group. Според тях годишната инфлация е между 105% и 109%, в зависимост от това дали се взема предвид безплатният газ.

Президентът Ердоган, който започва трети мандат, заяви, че иска да превърне борбата с инфлацията в свой приоритет. Тя беше надхвърлила 85% през есента, след което от ноември започна да се забавя месец след месец.

Този спад обаче може да се обясни с т.нар. „базов ефект“. Цените са продължили да растат месец след месец, но с по-малък темп, отколкото година по-рано.

Връщане към една ортодоксална икономическа политика

Това забавяне на темпа на инфлацията е свързано и с ключова мярка от кампанията на Ердоган. Турският президент обяви, че от месец май до май 2024 г. домакинствата ще могат да ползват безплатно 25 м³ газ всеки месец.

В събота държавният глава назначи нов министър на икономиката Мехмет Шимшек, чиято основна задача ще бъде да спре инфлацията и да възстанови доверието на инвеститорите.

Шимшек, бивш икономист от американската банка Merrill Lynch, вече беше веднъж министър на финансите (2009-2015 г.), след това вицепремиер, отговарящ за икономиката (до 2018 г.). Той ще се стреми да възстанови ортодоксалната икономическа политика. При всъпването си в длъжност в неделя финансистът предупреди, че ще „трябва да се върнем към „рационални мерки“ за възстановяване на икономиката“.

По време на кандидат-президентската си кампания Ердоган защити своята неортодоксална парична политика. Противно на класическите икономически теории, държавният глава принуждаваше турската централна банка редовно да понижава лихвените проценти, което допринесе за скока на инфлацията.

Материалът Тръгва ли надолу инфлацията в Турция? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Отбелязва се, че конфликтът в Украйна е демонстрирал как корозивните капиталови потоци са едно от най-опасните оръжия, които подкопават уязвимите демокрации в Европа. Преди войната, Русия е използвала своите инвестиции в енергетиката като оръжие и е активирала множество олигархични мрежи в цяла Европа, за да отслаби решимостта и подкрепата за Украйна, изтъкват авторите на доклада.

Посочва се, че България остава една от най-уязвимите държави по отношение на капиталови потоци, които подкопават икономическата сигурност на страната. Комбинацията от проблеми в областта на върховенството на правото, слаб политически и административен капацитет за противодействие на корупцията, недостиг на капитал и слаба привлекателност за инвестиции, се усложнява от липсата на инструменти за ефективно прилагане на санкции и проверка на съмнителни инвестиции, например от авторитарни режими или офшорни зони.

Докладът припомня, че в Европейския съюз вече действа Регламент за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, който се допълва от няколко незадължителни документа, включително насоки за преките чуждестранни инвестиции от Русия и Беларус във връзка с приетите санкции срещу двете държави. Подобни мерки имат за цел укрепване на икономическата и инвестиционна сигурност на страните-членки и общността като цяло, предпазване от навлизане на корозивен капитал и предотвратяване на незаконни дейности, които биха могли да подкопаят инвестиционния климат.

България е въвела минималните изисквания на тези разпоредби на ЕС, като е създала механизъм за координация с другите държави-членки. В българското законодателство и практика липсват обаче инструменти за цялостна, ефективна проверка на преките чуждестранни инвестиции и адекватни гаранции срещу потенциални злоупотреби.

България трябва спешно да актуализира своите стратегии в областта на инвестициите и националната сигурност и да въведе устойчив механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции като основна защитна мярка срещу вредното чуждо влияние и допълнителна гаранция за повишаване на качеството на чуждестранните инвестиции.

Правителството следва да включи частния сектор и гражданското общество във всеки етап от процеса на разработване на този механизъм и да осигури необходимата прозрачност на процеса.

Говорителите в конференцията са се обединили около становището, че гарантирането на икономическата сигурност на България е от първостепенно значение за осигуряване на дългосрочен просперитет и стабилност в условията на повишена глобална геополитическа конкуренция. За да стане устойчива и привлекателна инвестиционна дестинация, България трябва да отдели приоритет на всеобхватни мерки, които насърчават икономическата сигурност, подпомагат устойчивия растеж и предпазват от възникващи рискове. Чрез успешното справяне с тези предизвикателства, България има възможност да се позиционира като стратегически партньор в евроатлантическата общност и да подобри своята позиция в световната икономика.

Материалът България е особено уязвима от притока на корозивен капитал е публикуван за пръв път на Икономически живот.

460 милиона

Това е теглото в тонове на годишното производство на пластмаса в света, според ОИСР. Това число се е увеличило повече от два пъти между 2000 г. и 2019 г. и се очаква неговият ръст да продължи. Ако не се направи нищо, световното производство на пластмаса почти ще се утрои до 2060 г., за да достигне 1 231 милиона тона.

5 години

Това е максималният живот на почти две трети от пластмасите, произвеждани всяка година, според ОИСР. Те се използват главно за опаковки на хранителни продукти (31%), за текстил и потребителски стоки (23%) и техният жизнен цикъл приключва под формата на отпадъци само след една или няколко употреби.

353 милиона

Това е общото тегло в тоновете на пластмасовите отпадъци, произведени на планетата през 2019 г., според ОИСР. Техният дял обаче е твърде различен в зависимост от кои части на света идват: 21% са от САЩ, 19% – от Китай, 28% – от страните от ОИСР, 5% – от Индия. На останалия свят се падат 27%.

35,4 килограма

Това е количеството пластмасови отпадъци, които се падат ежегодно средно на един французин, според Евростат, което е малко повече от средното за Европа (35 кг на човек). Това е еквивалентът на 1070 бутилки от 500 мл. Общо около 30 милиона тона пластмасови отпадъци се изхвърлят всяка година в ЕС.

9%

Това е скромният дял на рециклираните пластмасови отпадъци в света през 2019 г., според ОИСР. От останалата част половината се изхвърля на сметища, 19% се изгарят, а 22% се изхвърлят в природата или се изгарят на открито. Така общо 22 милиона тона пластмасови отпадъци се изхвърлят в природата всяка година.

3,4%

Това е делът на пластмасата в общите световни емисии на парникови газове през 2019 г., според ОИСР. Освен замърсяването, което поражда, тя има и пагубен ефект върху климата. Тези емисии идват до голяма степен от производството на палстмасите и получаването им чрез преработката на изкопаеми горива, като повече от 99% от тях се произвеждат от нефт, газ и въглища. Ако използването на пластмасите продължи със същия ускорен темп, каквито са прогнозите, емисиите на парникови газове в резултат на тяхното производство ще достигнат 15% от всички световни емисии до  2050 г., според изчисленията на неправителствената организация Human Rights Watch.

400 000 до 1 000 000

Това е броят на хората, които умират всяка година в развиващите се страни от болести, свързани с лошото управление на отпадъците, по-специално поради токсичните изпарения, отделяни при изгарянето на пластмасовите отпадъци, според проучване на асоциацията Tearfund.

139 милиона

Това е количеството на тоновете пластмасови отпадъци, натрупани в акваторията на планетата между 1970 г. и 2019 г., според ОИСР. От тях 109 милиона попадат в реките и езерата и 30 милиона – в океаните. Смята се, че всяка минута в света един боклукчийски камион натоварен с пластмаса се изхвърля в океана.

100 000

Това е броят на морските бозайници, които умират всяка година поради поглъщане на пластмаса или заплитането им в отломки. Освен мрежи и найлонови торбички, океанът е пълен с микропластмаса – малки парченца с диаметър под 5 мм, получени в резултат на раздробяването на торби, бутилки, гуми, фасове, текстилни влакна от дрехи… Например сините китове поглъщат 10 милиона на ден, според проучване, публикувано през 2022 г. в списание Nature.

5

Това е количеството грамове пластмаса, което човек поглъща всяка седмица, според едно австралийско проучване, публикувано през 2019 година. Това представлява еквивалентът на една кредитна карта.

*Превод Георги Саулов

Материалът Пристрастяването към пластмасите и последствията от него за света в 10 цифри е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В същото време се изтъква, на базата на данните спрямо предходния април, че системният спад на обяви за работа през последните няколко месеца в този сектор е към своя край. На месечна база има само 20 обяви по-малко през през май (-2%).

Предложенията за работа от вкъщи и/или дистанционна работа продължават да намаляват. Анализът показва, че те са с близо 130 по-малко през м. май, като са намалели с 3% и формират около 3780 от всички предложения. Като дял през май обявите за работа от вкъщи и/или дистанционна работа са намалели до 8,5% от всички обяви. 

От началото на годината предложенията от този тип са спаднали с 23%. Както се отбелязва досега в анализите, основно влияние върху динамиката на тези предложения е връзката между тях и обявите в сектор „ИТ“, в който спадът от началото на годината до сега също е 23%. На годишна база обявите за работа от вкъщи и/или дистанционна работа са намалели с 38%.

Иначе през май обявите за работа са се увеличили с 3% спрямо предходния април, като техният брой в края на месеца е малко над 50 000. На годишна база те са с 12% по-малко или близо с 6600 предложения по-малко спрямо май 2022г., но се обръща внимание, че май 2022 г. е отчетен рекордно висок брой обяви за работа – това е месецът с най-много предложения от началото на COVID-19 пандемията до сега. Поради тази причина, макар и привидно големия спад, от JobTiger считат, че предлагането на работа все още е в рамките на нормалните тенденции за пазара в страната.

В повечето сектори се отчита ръст или запазване на нивата на предлагане на работа. Изключение прави секторът „Търговия и продажби“, в който предложенията са с 320 по-малко спрямо предходния месец (-3%). Това е един от по-динамичните сектори в страната, при който се редуват спадове и ръстове всеки месец, съответно, наблюдаваният през последните 2 месеца спад все още не може да бъде считан за тенденция.

При останалите сектори динамиката на обявите за работа е, както следва:  „Логистика и транспорт“ (460 предложения повече, 10% ръст), „Производство“ (270 предложения повече, 4% ръст), „Строителство“ (250 предложения повече, 11% ръст), „Счетоводство, одит, финанси“ (100 предложения повече, 5% ръст) и „Маркетинг и реклама“ (60 предложения повече, 4% ръст).

Броят на предложенията в секторите „Административни и обслужващи дейности“, „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Здравеопазване и фармация“ остава непроменен от предходния месец.

В същото време броят на обявите за работа, подходящи за бежанци, продължава да расте, като през май е нараснал с 9%. Общият брой на този тип обяви е над 3300, което е 8% дял от всички обяви.

Материалът Близо 50% годишен спад на търсенето на ИТ кадри, свива се и предлагането на хоум офис е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Относително лесно могат да покрият ежедневните си разходи 19.7% от лицата, а едва 3.5% не изпитват никакви затруднения. Общо делът на лицата без затруднения през първото тримесечие се увеличава с 1.5 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 година.

През първите три месеца на годината за 74.6% от лицата доходът на домакинството им е останал без промяна спрямо последните 12 месеца. Този дял нараства с 1.6 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2022 година.

Увеличение на доходите са посочили 20.1% от лицата, което е също с 1.6 процентни пункта повече в сравнение с първото тримесечие на 2022 г., когато увеличение са имали 18.5% от лицата.

Делът на лицата, посочили намаление на доходите за последните 12 месеца, се понижава през първото тримесечие на 2023 г. до 5.3% – с 3.2 процентни пункта по-малко спрямо същото тримесечие на 2022 година.

През първото тримесечие на 2023 г. към въпросника за домакинството е включен допълнителен въпрос – „През предходното тримесечие Вашето домакинство можело ли е да си позволи достатъчно потребление на енергия? (електричество, природен газ или др. за отопление, топла вода, готвене, охлаждане, осветление и електрически уреди)“. 31.2% от лицата са отговорили, че са ограничавали потреблението си на енергия.

28.8% от лицата, живеещи в градовете, са посочили, че не могат да си позволят достатъчно потребление на енергия. В селата делът на лицата с ограничения в потреблението на енергия е 37.8% – с 9 процентни пункта повече в сравнение с градовете, сочат още данните на НСИ.

Материалът Само 3,5% от българите без проблем свързват „двата края“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.