Самотният метеорит, приземил се в пустинята Сахара през 2020 година, е по-стар от Земята. Първичният космически камък е на възраст около 4,6 милиарда години и е най-старият пример за магма от космоса. Според ново проучване, неговата възраст и минерален състав подсказват, че камъкът се е зародил в ранните етапи на Слънчевата система от кората на протопланета – голямо каменно тяло, което се развива в планета, пишат от Livescience.com.
Метеоритът, наречен Erg Chech 002, или EC 002, най-вероятно е оцелял остатък от изгубена планета-бебе, която е била разрушена или погълната от по-големи каменни планети по време на процеса на формиране на нашата Слънчева система. Части от ЕС 002 били намерени в Адрар, Алжир, през май 2020. Фрагментите били „относително едрозърнести, жълтокафяви или бежови“, частично обсипани с „големи зелени, жълто-зелени и по-рядко жълто-кафяви“ кристали, според описание на Лунният и планетарен институт. Според Центъра за изучаване на метеорити към Университета в Аризона, ЕС 002 е ахондрит – тип метеорит, който произлиза от родителско тяло с обособена кора и вътрешност, по който няма кръгли минерални образувания, наречени хондрули.
Около 3100 от познатите метеорити са произлезли от частите на кората и мантията на каменни астероиди и не разкриват особено много за разнообразието от протопланети при зараждането на Слънчевата система. Около 95% от тях произлизат едва от две родителски тела, едното от които най-вероятно е астероидът 4 Веста, един от най-големите обекти в астероидния пояс, обясняват учените.
ЕС 002 се отличава сред хилядите каменни метеорити. По него били открити радиоактивни версии, или изотопи, на алуминий и магнезий, което показва, че неговото родителско тяло е антично, съществувало преди около 4,566 милиарда години. Химическата композиция на ЕС 002 разкрива, че метеоритът е бил част от полуразтопена магма от резервоара в кората на родителското си тяло. Повечето каменни метеорити произлизат от източници с базалтови кори – кори, образувани от бързо изстудена лава, богата на желязо и магнезий, но композицията на ЕС 002 показва, че кората на родителското му тяло е била от андезит, който е богат на силиций.
„Този метеорит е най-старият анализиран магмен камък и дава повече информация за формирането на първичните кори, покриващи най-старите протопланети“, казват учените. Въпреки, че ЕС 002 е силно необичаен, други изследвания показват, че такива андезитни кори, богати на силиций, са били често срещани в епохата на формиране на протопланети в нашата Слънчева система, обратно на това, което метеоритните ни запаси показват.
„Разумно е да предполагаме, че по същото време са се образували много подобни хондритни тела, със същия тип първична обвивка“, твърдят учените. Въпреки това, когато те погледнали спектралните „пръстови отпечатъци“ (характерни дължини на вълните) на далечни космически обекти, и ги сравнили с тези на ЕС 002, не открили съответствия. Дори след сравнение с 10 000 други обекта, ЕС 002 бил „очевидно разпознаваем сред астероидните групи“. Учените твърдят, че „не успели да открият друг обект със спектрални характеристики близки до тези на ЕС 002“.
Къде са протопланетите с андезитни обвивки днес? Според проучвания, по време на крехкия период на раждане на планетите в нашата Слънчева система, повечето от тези протопланети не успели да оцелеят дълго. В един случай те били разпръснати на парченца при удар с други каменни тела, а в друг случай те били абсорбирани от по-големи и по-стабилни каменисти планети като Земята, Марс, Венера и Меркурий, оставяйки след себе си минимални следи под формата на метеорити като ЕС 002.
„Остатъците от първични андезитни кори са рядкост не само в метеоритните ни записи, но също така и в астероидния пояс“, пишат учените.
