В предишната първа част, чието продължение е този анализ, беше защитена тезата, че ескалацията на войната в Украйна рязко е ускорила комплекс от процеси, който би могъл да бъде наречен „втори етап на деколонизацията“ на бившите територии на Руската империя и Съветския съюз в Южен Кавказ (Закавказието) и Средна Азия. Първият етап беше свързан с разпадането на СССР и образуването на нови независими държави от еманципиращите се бивши съветски републики. Сега вече процесът на деколонизация се ускорява, в определена степен и поради безумната политика на власт имащите в Кремъл.
В тази ситуация оста Азербайджан – Казахстан играе ролята на „локомотив на деколонизацията“. България има привилегията да е в много добри отношения с Азербайджан и в предишната част на анализа бяха формулирани пет направления, които буквално задължават и ЕС, и България да задълбочат сериозно отношенията си с Азербайджан. След като разгледахме въпроса за Азербайджан като ключов доставчик на природен газ за Югоизточна и Южна Европа, сега идва ред да се спрем на ролята на Азербайджан като потенциален производител и доставчик на така наречения „зелен“ водород – водород, произведен без изхвърляне на вредни емисии в атмосферата.
Азербайджан като потенциален доставчик на зелен водород
Азербайджан може да стане важен регионален лидер и доставчик на нисковъглероден водород в ЕС. Азербайджанското ръководство неколкократно даде заявка в тази посока. На същото мнение са и експерти, оценители и изследователи от консултантските компании.
Едно от последните убедени изказвания в тази посока беше заявеното мнение от страна на Владимир Рогов, управляващ директор и партньор в „Boston Consulting Group“ (BCG). Той е подчертал, че в периода до 2050 година, световните инвестиции в нисковъглероден водород ще възлизат някъде между 6 и 12 трилиона американски долара.
„Обаче, между 300 и 700 милиона американски долара от този обем трябва да бъдат вложени още до 2030 година. Азербайджан може да стане един от бенефициентите на водородния тренд, благодарение на своите уникални конкурентни предимства. Благодарение на наличието на всички фактори, необходими за развитието на индустрията на „зеления“ водород, Азербайджан може да стане регионален лидер и надежден доставчик за Европейския съюз. Подкрепата за проектите на „зелената“ енергетика в рамките на европейската програма за изгодно финансиране „REPowerEU“ и нарастващият интерес на инвеститорите, създават благоприятни условия за бързото развитие на сектора за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и на водородния отрасъл на икономиката на страната“, отбелязал е Владимир Рогов. (Виж в: Зейналова, Ляман, Азербайджан може да стане важен доставчик на нисковъглероден водород за ЕС, 09.04.2023 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/azerbaydzhan-mozhe-da-stane-vazhen-dostavchik-na-niskovgleroden-vodorod-za-es ).
Според него нисковъглеродният водород е иновационна възможност за понижаване на въглеродните емисии в отраслите, които не се поддават добре на декарбонизация, като производството на основни химикали, авиацията, стоманодобивната промишленост, морските превози и дългите магистрални автомобилни превози, която ще бъде използвана за достигане на въглеродна неутралност до 2050 година.
„За разлика от „сивия“ водород, получаван от природен газ или от метан, нисковъглеродния водород се произвежда по електролизен метод с използване на електроенергия, получена от такива възобновяеми източници, като енергията на вятъра или слънцето, или от изкопаеми горива в съчетание с улавяне и съхраняване на въглерода“ е добавил той. (Виж в: Зейналова, Ляман, Азербайджан може да стане важен доставчик на нисковъглероден водород за ЕС, 09.04.2023 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/azerbaydzhan-mozhe-da-stane-vazhen-dostavchik-na-niskovgleroden-vodorod-za-es ).
Консорциумът на Трансадриатическия газопровод (TAP), по който в Гърция, Италия и България се доставя азербайджански природен газ, се занимава вече няколко години с техническите възможности на TAP за пренос както на природен газ, така и на водород. Заявките за обявяване на предварителни резултати от изследванията върху възможностите за пренос на водород по този газопровод датират още от 2021 година, когато се очакваше предварителната картина да бъде оповестена до края на същата година. Такова беше и намерението, заявено от ръководителя на отдела за външни връзки в TAP – Вугар Вейсалов:
„Намираме се в процесна оценка на степента, до която TAP може да се приспособи технически, за да транспортира смес от природен газ и водород. В момента консорциумът TAP изучава изискванията към конструкцията на новото оборудване за транспортиране на водород. Сега се провежда първоначално проучване и предварителните резултати се очакват към края на годината“, заявява още през 2021 година Вугар Вейсалов. (Виж в: Зейналова, Ляман, Консорциумът TAP за изясняването на възможностите за пренос на водород по Трансадриатическия газопровод, 26.09.2021 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/konsorciumt-tap-za-izyasnyavaneto-na-vzmozhnostite-za-prenos-na-vodorod-po-trans-adriaticheskiya ).
По-рано през същата година вицепрезидентът на Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR) по инвестициите и маркетинга – Елшад Насиров заяви, че двадесет процента от пропускателната спосолност на Трансанадолския газопровод (TANAP) могат да бъдат използвани за транспортиране на водород в Европа, без да се правят допълнителни инвестиции. Това стана по време на среща, проведена от Глобалния енергиен център на Атлантическия съвет на тема: „Енергийната дипломация и трансатлантическото сътрудничество: пускането н експлоатация на Южния газов коридор“. Той казва дословно:
„Нефтогазовите компании трябва да се адаптират към променящата се енергийна среда. Водородът, който може да се произвежда от възобновяеми източници, с използване на ядрена енергия и чрез други енергийни източници, може да се транспортира като природния газ по тръбопроводи. Оттук нататък ние трябва да мислим много бързо. Ние обсъждаме водородните технологии с „Бритиш петролеум“ (bp), а също и с немски и японски компании. … В този контекст, като SOCAR, ние завършихме някои изследвания и анализ на [възможностите] за транспорта на водород без никакви допълнителни инвестиции“. (Виж в: Аббасова, Н., SOCAR: Двадесет процента от пропускателната способност на TANAP може да бъде използвана за доставки на водород в Европа, без да се правят допълнителни инвестиции, 18.02.2021 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/socar-dvadeset-procenta-ot-propuskatelnata-sposobnost-na-tanap-mozhe-da-bde-izpolzuvana-za-dostavki ).
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) също работи над изясняване параметрите на пазара на азербайджанската ниско въглеродна водородна икономика. ЕБВР подкрепя и развитието на „зелената“ икономика в Азербайджан, като финансира сектора на възобновяемите енергийни източници и повишаването на енергияната ефективност. Според ръководството на офиса на ЕБВР в Баку, банката оказва помощ на правителството на Азербайджан за оценяването на потенциала на страната за производство на водород.
През януари 2023 година, ръководителката на представителството на ЕБВР в Азербайджан – Камола Махмудова, съобщи, че банката поготвя отчет за резултатите от изследване на пазара на азербайджанския нисковъглероден водород. Тя информира, че:
„В момента се подготвя отчет и ние очакваме, че той ще бъде завършен през идните месеци“. (Виж в: Махмудова, Камола, ЕБВР поддържа Азербайджан при оценяването на потенциала на страната за производство на водород, 02.01.2023 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/ebvr-poddrzha-azerbaydzhan-pri-ocenyavaneto-na-potenciala-na-stranata-za-proizvodstvo-na-vodorod ).
Всъщност, още на 13 ноември 2021 година, президентът на International Business Forum (IBF) и основател на Асоциацията на независимите индустриалци и предприемачи в Турция (MÜSİAD) – Ерол Ярар, заявява на пресконференция в Баку, че турската страна ще предложи на Азербайджан да създадат съвместен институт за изследвания в областта на водородната икономика.
Според думите му, през следващите 20–30 години се предвижда намаляване на дела на нефта в световното производство на електроенергия. Във връзка с това, особена актуалност придобива въпросът за използване на водорода като енергоносител.
„По тази причина, ние ще предложим да се създаде съвместен институт за изследвания в областта на водородната енергетика между Азербайджан и Турция. Съществуват два основни Източника на водород: той се произвежда както чрез електролитна дисоциация на водата, така и от кокс и метан. Водещите страни в света отделят милиарди долари за проучвания в тази област“, коментира тогава Ерол Ярар. (Сафарли, Чингиз, Азербайджан и Турция ще създадат институт за изследвания в областта на водородната енергетика, 13.11.2021, https://blacksea-caspia.eu/bg/azerbaydzhan-i-turciya-sche-szdadat-institut-za-izsledvaniya-v-oblastta-na-vodorodnata-energetika ).
Всъщност, вече не може да има съмнение в намеренията и амбициите на Азербайджан по отношение на заемането на място в световното разпределние на труда в областта на зелената енергетика, в това число и при производството на „зелен“ водород. Тези намерения бяха ясно артикулирани от министъра на енергетиката на страната – Парвиз Шахбазов, който заяви публично и в прав текст:
„В близко бъдеще Азербайджан ще стане важен доставчик на зелена енергия и водород за Европа“. Освен какво е казал министърът, много важно е и къде го е казал. Заявлението е направено пред министерското заседание на Консултативния съвет на Южния газов коридор в Баку в началото на месец февруари 2023 година. Южният газов коридор е проект за доставка на фосилно гориво, независимо, че природният газ е източник на много по-малко парникови емисии в сравнение с въглищата. Въпреки това, точно на този форум министърът специално акцентира, че редом с природния газ, зелената енергетика е главен приоритет за Азербайджан. (Виж в: Зейналова, Ляман, Парвиз Шахбазов: Азербайджан ще стане важен доставчик на зелена енергия и водород за Европа, 03.02.2023, https://blacksea-caspia.eu/bg/parviz-shakhbazov-azerbaydzhan-sche-stane-vazhen-dostavchik-na-zelena-energiya-i-vodorod-za-evropa ).
Според Парвиз Шахбазов, текущата 2023 година е решаваща за усилията на Азербайджан както за рязкото увеличаване на доставките по Южния газов коридор, така и за насочването на каспийската зелена енергия към европейските потребители. Създаването на коридор за зелена енергия от Азербайджан към Европа е обявено за стратегически приоритет. В тази насока вече са предприети много важни стъпки:
„Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария направиха историческа крачка през декември 2022 година и се договориха да съединят Каспийско море с Европа с коридор за зелена енергия. През втория етап се планира доставянето на 3 – 4 гигавата зелена енергия по този маршрут, който ще стане коридорът за зелена енергия на 21-ия век. Нашето сътрудничество с чудестранните енергийни компании по проекти в сферата на зелената енергетика с мощност повече от 25 гигавата, подволява на Азербайджан да стане важен и надежден партньор, доставящ зелена енергия и водород в Европа“, заявява Парвиз Шахбазов. (Виж в: Зейналова, Ляман, Парвиз Шахбазов: Азербайджан ще стане важен доставчик на зелена енергия и водород за Европа, 03.02.2023, https://blacksea-caspia.eu/bg/parviz-shakhbazov-azerbaydzhan-sche-stane-vazhen-dostavchik-na-zelena-energiya-i-vodorod-za-evropa ).
През месец март 2023 година беше официално оповестено, че Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR) е привлякла няколко международни консултантски компании за преразглеждане на „зелената“ й стратегия. Съобщението беше направено от представителя на SOCAR – Теймул Гулиев по време на панелната дискусия на семинара „Зеленият водород – път към декарблонизацията“.
Според него, процесът на преразглеждане ще приключи в рамките на шест месеца. Преразглеждането на стратегията обхваща въпроси относно понижаването на нивото на въглеродните емисии и намаляването на емисиите на парниковите газове като цяло.
Теймул Гулиев е посочил, че в Европа се възлагат големи надежди на водорода и че анализът на пазара сочи постоянно нарастване на необходимостта от водород.
„Очаква се, че към 2030 година необходимостта от водород ще възлиза на 20 милиона тона, 10 милиона от които ще се произвеждат в Европа, а останалите ще се внасят“ е казал Теймур Гулиев.
Според него на този фон в момента се провеждат изследвания в областта на транспортирането на водород по Трансадриатическия газопровод и се очаква работата по тях да завърши през 2024 година. (Хасъмов, Кямран, Компанията SOCAR привлече международни компании за преразглеждането на „зелената“ си стратегия, 18.03.2023, https://blacksea-caspia.eu/bg/kompaniyata-socar-privleche-mezhdunarodni-kompanii-za-prerazglezhdaneto-na-zelenata-si-strategiya ).
Подобно съобщение за проучване на възможностите за използване на съществуващата газова инфраструктура за пренос на водород беше направила и компанията “bp” („Бритиш Петролеум“) през първите дни на месец ноември 2022 година. Това, че компанията разглежда възможностите за експлоатация на съществуващите в Азербайджан тръбопроводи за транспортиране на водород беше заявено на 2 ноемвир 2022 година от вицепрезидента на “bp” („Бритиш Петролеум“) по финансовите въпроси в Азербайджан, Грузия и Турция – Колин Алън по време на сесия на дискусията „Определяне на нови методи за ускоряване на „зелената“ трансформация в Азербайджан“.
„Благодарение на нашия съвместен проект с министерството на енергетиката на Азербайджан за строителство на слънчева електроцентрала на освободените територии, ние можем да осигуряваме електроенергия за нашите предприятия в Сангачал. Това е прекрасен пример, как може да се достигне въглеродна неутралност на дадено производство. По наши оценки, по този начин ние ще успеем да намалим нивото на нашите емисии с 11 процента“, е казал Колин Алън. (Ахмедова, Мариянова, Компанията „Бритиш Петролеум“ (“bp”) може да започне транспортирането на водород по тръбопроводите в Азербайджан, 02.11.2022, https://blacksea-caspia.eu/bg/kompaniyata-british-petroleum-bp-mozhe-da-zapochne-transportiraneto-na-vodorod-po-trboprovodite-v ).
Според думите му, за тридесет години сътрудничество между “bp” и Азербайджан, стотици милиарди долари са вложени в индустрията за добив и преработка на въглеводороди.
„Сега е необходимо да се разглеждат инвестициите в „зеленото“ бъдеще, да се инвестира в нови проекти за алтернативна енергетика. Ние също разглеждаме възможностите за експлоатация на съществуващите тръбопроводи не само за пренос на природен газ, но и примерно на водород“ е добавил Колин Алън. (Ахмедова, Мариянова, Компанията „Бритиш Петролеум“ (“bp”) може да започне транспортирането на водород по тръбопроводите в Азербайджан, 02.11.2022, https://blacksea-caspia.eu/bg/kompaniyata-british-petroleum-bp-mozhe-da-zapochne-transportiraneto-na-vodorod-po-trboprovodite-v ).
Следва продължение…
