Представяме седмата, последна, част от монографията на доц. д-р Теодор Дечев под общото заглавие „Азербайджан и Туркменистан на газовата шахматна дъска“
В тази монография е разгледан процесът на динамични геополитически и геоикономически промени в Закавказието и в Средна Азия в контекста на диверсификацията на експортните пазари на енергоносители на Азербайджан и Туркменистан. Разгледана е ролята на завършването на газопроводите TANAP и TAP, с което Южният газов коридор стига от находището „Шах Дениз ІІ” до италианското пристанище Бриндизи. Разгледано е финансирането на изграждането на TANAP, както и политическата и икономическата помощ от страна на ЕС и на САЩ за него.
Идентифицирани са интересите на участниците на „газовата шахматна дъска” в контекста на изграждането на Южния газов коридор и на перспективата да се изгради ТрансКаспийски газопровод, който да го свърже с находищата на Туркменистан. Анализиран е провалът на търговската политика на Руската Федерация в търговията с природен газ с Туркменистан в периода 2009 – 2019 година и новата роля на Китай като потребител на въглеводороди от находищата в страните от Средна Азия.
Посочен е миротворческият ефект от построяването на газопровода Тукменистан – Узбекистан – Казахстан – Китай и от строежа на газопровода TAPI (Туркменистан – Афганистан – Пакистан – Индия). Подробно е разгледан въпросът за съществуващите рискове и възможните заплахи по цялото трасе на Южния газов коридор (от Азербайджан до Италия) в контекста на възможността да бъде свързан с находищата на природен газ в Туркменистан.
Този анализ е тясно свързан с историята на „Туркменския гамбит” – противопоставянето на Русия срещу преките доставки на туркменски газ в Европа, както и на борбата на Русия и Иран срещу построяването на ТрансКаспийския газопровод. Откроена е ролята на ЕС в насърчаването на строежа на ТрансКаспийския газопровод и новата му политика в страните от Средна Азия. Анализирана е синергията между стратегическия интерес на ЕС от строителството на ТрансКаспийския газопровод и търговския интерес на Китай от участие в строителството му.
Специално място е отделено на рисковете и заплахите, произтичащи от неприключилия конфликт между Армения и Азербайджан. Анализирани са и превантивните мерки, взети от азербайджанското правителство за смекчаване на евентуалната свръхреакция на Русия от загубата на монопола на газовите доставки в Югоизточна Европа. Очертани са дипломатическите и икономически маневри на Азербайджан, като специално внимание е отделено на сътрудничеството между азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR и държавната руска компания ОАО „НК Роснефт”.
Продължение на „Реални и по-малко реални рискове от „саботаж“ на Южния газов коридор„
Вече на два пъти стана дума за огромния дипломатически успех на Азербайджан – неутрализирането на опасността, Русия и / или ОДКБ да се притече на помощ на Армения по време на 44 дневната Втора Карабахска война. Обективно погледнато, в крайна сметка Русия помогна на Армения, но това беше в самия край на военните действия, когато авангардът на азербайджанските войски се озова на крачка от столицата на бившата НКАО – Степанакерт (Ханкенди).
Но руската помощ беше точно дозирана. Намесата на президента Путин спаси от разгром полуобкръжените арменски войски в Нагорни Карабах, но даде пълно удовлетворение на Азербайджан по отношение на седемте окупирани от Армения района на Азербайджан, както и по отношение на историческата столица на Карабахското ханство – Шуша.
Едва ли има някой, който да се съмнява, че с тези си действия, Владимир Путин наказа, неприятния му министър-председател на Армения – Никол Пашинян. Досегашният анализ обаче показва, че Путин би могъл да има сериозни претенции и към Азербайджан, ако внимателно се претегли политиката на Баку по въпроса за доставките на природен газ в Югоизточна и Южна Европа.
Тук е мястото да се кажат няколко думи, без претенции за изчерпателност, за действията на азербайджанската дипломация, в това число и на държавното ръководство на страната на най-високо равнище, за превенция на евентуална колизия с Русия.
Тезата на автора е, че азербайджанците предприеха комплекс от мерки, насочени в три посоки.
За първата вече стана дума – Азербайджан се възползва максимално от действията в Армения по реабилитацията на някои исторически личности, които силно са се конфронтирали с болшевиките, с СССР и са сътрудничили в една или в друга форма с нацистка Германия. Сред тези исторически личности особено раздразнение в Москва предизвикваше реабилитацията и възвеличаването на Гарегин Нжде.
Като човек вещ в психиката на руския политически елит, възпитаник на елитния московски университет МГИМО (Московский государственный институт международных отношений), а и като човек който е научил много от баща си, президентът на Азербайджан Илхам Алиев усети подходящия момент да се възползва максимално от тактическата грешка на Никол Пашинян и успя.
Вече стана дума, че в Москва всеки намек за реабилитация на хора сътрудничили с нацистка Германия или за обсъждане на противоречиви епизоди от участието на СССР във Втората световна война се приемат като оспорване на мястото на Русия в сега съществуващия световен ред и едва ли не – на мястото й като постоянен член в Съвета за сигурност на ООН. Точно в този контекст, Илхам Алиев проведе цяла операция по публично противопоставяне на реабилитацията на Гарегин Нжде. Неговата риторика по нищо не отстъпваше на тази на Москва, а на моменти я надминаваше. Пашинян така и не разбра в какъв капан е влязъл сам, докато Москва съвсем сериозно прие посланието от Баку.
Втората посока беше изключително балансираното партниране по посока и на двата геополитически вектора – със Запада и с Русия, без да пренебрегваме и засилващите се връзки с Китай. През последните години, особено през 2018 – 2019 година, контактите между Азербайджан с НАТО във военната сфера и с ЕС в икономическата сфера бяха особено интензивни. Баку непрекъснато беше посещаван от делегации на ниво ЕС, НАТО, както и от голям брой отделни национални делегации на държавите – членки на двата съюза. От друга страна, в столицата на Азербайджан вървеше нещо като парад на руски официални лица.
По много фин начин, азербайджанската дипломация и държавното ръководство осъществяваха балансираното сътрудничество в двете посоки. Това те осъществиха не чрез осмиваната от Алеко Константинов политика „хем – хем” („и да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците”), а като търсеха преди всичко позитивния потенциал от контактите в двете направления. Стана така, че в Баку сякаш успяха да накарат двата геополитически полюса буквално да наддават за приятелството на Азербайджан.
Между другото, тук е мястото да се отбележи, че от своя страна Туркменистан е обявил постоянен неутралитет и играе важна роля в движението за неутралитет. Трябва обаче да признаем, че много динамичната и елегантна игра на Азербайджан носи на страната си повече дивиденти. Действително, политиката на Азербайджан е по-трудна за осъществяване, тя изисква огромни усилия от страна на главните й действащи лица и изпълнители, но има по-голямо положително салдо от значително по-статичния подход на Туркменистан.
Един пример в това отношение е позицията на Азербайджан по отношение на ЕС. Азербайджан в лицето на президента Алиев неколкократно е заявявал, че не се стреми към членство в ЕС. Последното се мотивира с факта, че макар и изключително светска държава, Азербайджан е ислямска страна. Едновременно с това, сътрудничеството на Азербайджан с ЕС е изключително динамично, постоянно интензифициращо се и в крайна сметка виждаме, че заради неговите енергийни измерения, Баку поема и сериозни геополитически рискове.
Третата изключително важна посока, която се намира в синергична връзка с втората посока на превантивна работа на азербайджанското ръководство, беше сътрудничеството на Азербайджан с Русия в областта на нефтения бизнес. Ако с годините азербайджанската политика в областта на добива и търговията с природен газ ставаше все по-открито конкурентна на руските интереси, до положение при което да размишляваме дали са възможни силови решения от страна на Москва по така възникналия проблем, в областта на нефтения бизнес Баку партнираше отлично с Русия. Нещо повече – партнираше изключително добре с възможно най-предпочитаната от президента Путин държавна компания – ОАО „НК Роснефт“.
Тук ще отделим малко повече място, за да откроим някои възлови моменти, които дават общата картина на това сътрудничество.
На 13 август 2013 година, „Роснефт“ и Държавната нефтена компания на Азербайджанската Република (SOCAR) подписват Споразумение за сътрудничество. Документът е подписан от тогавашния главен изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на „Роснефт“ – Игор Сечин и от президента на SOCAR – Ровнаг Абдуллаев, в присъствието на президентите на двете държави – Илхам Алиев и Владимир Путин. [68]
„Роснефт“ и SOCAR се договарят да създадат съвместно предприятие (joint venture), в което на паритетна основа да си сътрудничат в различни нефтени и газови проекти в различни държави, в това число и в Русия, и в Азербайджан. Двете компании също така се споразумяват да си сътрудничат в областта на маркетинга и на търговските операции за въглеводородите и за нефтените продукти, както и съвместно да оперират на определени инфраструктурни обекти, като тръбопроводи и терминали. [68]
Ръководителите на „Роснефт“ и на SOCAR, оценяват подписания документ като нова съществена крачка към разширяването на широко мащабното енергийно сътрудничество между Русия и Азербайджан. Очаква се Споразумението да даде възможност на двете компании да разширят географския обхват на дейността си, да получат достъп до нови пазари и ресурси и да оптимизират доставките на суров петрол и на петролни продукти с помощта на съществуващата инфраструктура. [68]
Един от ключовите моменти в сътрудничеството между SOCAR и „Роснефт“ (пълното име на компанията на руски е ОАО „НК Роснефть“) са договореностите, подписани по време на ХVІІІ Петербургски международен икономически форум. На този форум „Роснефт“ подписва над 50 споразумения с международни партньори, но очите на руското държавно ръководство по това време са вперени в компанията, защото от деловата й активност по време на форума се вадят заключения за степента на международна изолация на Русия – след анексията на Крим и започналата агресия в Източна Украйна.
По това време Азербайджан открито взима страната на Украйна срещу сепаратистите от двете самообявили се „народни републики“ в Донбас – луганската НР и Донецката НР, тъй като тяхната поява в огромна степен копира модела на създаването на самообявилата се „Нагорно Карабахска Република“. В този смисъл, в Москва с голямо внимание следят как ще се развият отношенията на „Роснефт“ със SOCAR, защото те са индикатор и за нивото на междудържавните отношения. Азербайджан не променя принципната си позиция срещу сепаратистите в Донбас (тази позиция страната поддържа и до днес), но не прекъсва партньорството с „Роснефт“. Последното се оказва, че не е моментно решение, а много внимателно премислена дългосрочна стратегия, която ще се отплати през 44-те дни на Втората Карабахска война.
Всъщност, на ХVІІІ петербургски международен икономически форум, „Роснефт“ подписва рекорден брой споразумения, които са посветени и на разширяване на стари партньорства, и на започване на нови. Най-важното за ръководителя на компанията – главният изпълнителен директор Игор Сечин, е фактът, че според него нито един от партньорите на „Роснефт“ не е взел решение за излизане от съвместните начинания с руснаците. Сечин заявява:
„Пристигнаха всички, които бяха дали първоначална заявка, с които ние работим, с които осъществяваме текущо сътрудничество“. [66]
Днес не можем да знаем до каква степен Сечин е бил искрен, но със сигурност може да се каже, че SOCAR продължава да партнира пълноценно на „Роснефт“ и след анексията на Крим и началото на войната в Южна Украйна.
След приключването на ХVІІІ-ия Петербургски международен икономически форум главният изпълнителен директор на „Роснефт“, изтъква като „ключови“ няколко споразумения. Първото е за сътрудничество и инвестиции с водещата световна компания по обслужване на нефтодобивни обекти и по сондиране в шелфа – норвежката компания “Seadrill”. Според Сечин обединените усилия на дъщерната компания на „Роснефт“ – „РН – Бурение“ и на “Seadrill” ще дадат на „Роснефт“ много по-голяма стабилност при експлоатацията на нефтените находища в шелфа. Така „Роснефт“ нямало да зависи от дефицит на мощности и от пазарната конюнктура. [66]
Освен това, ОАО „НК Роснефть“, и North Atlantic Drilling Ltd. и Seadrill Limite, подписват Споразумение за инвестиции и сътрудничество за създаване на дългосрочно партньорство с цел осъществяване на възможностите за развитието на морските и наземните проекти на „Роснефт“ за минимум осемгодишен период, тоест до 2020 година.
Веднага след тези наистина стратегически споразумения, Сечин поставя споразуменията за сътрудничество с “Mubadala Petroleum” (нефтена компания от Абу Даби, създадена през 2012 година) и с Държавната нефтена компания на Азербайджан – SOCAR. [66]
Чак след това идват споразуменията с венецуелската компания PDSVA; с компанията ONGC (Oil and Natural Gas Limited – смятаната за най-голяма компания в областта на енергоносителите в Индия), за сътрудничеството при разработването на находища в шелфа; споразумението за влизане на „Роснефт“ в капитала на “Pirelli” и споразуменията с региони на Руската Федерация и водещи руски образователни центрове. [66]
Договореността със SOCAR е поставена по значение дори пред сделката с BP (“British Petroleum”) за сътрудничество в областта на трудно извличания нефт. ОАО „НК Роснефть“ и “BP Exploration Operating Company Limited” подписват документ за основните условия на споразумение, отнасящо се до добива на нефт от така наречените „доманикови пластове“.
Доманиковите пластове представляват тъмни битуминозни шисти, редуващи се с тъмни битуминозни варовикови слоеве. Доманиковите находища са наречени на името на река Доманик на Тиман (възвишения в североизточния край на Източноевропейската ранина). Доманиковите утаечни пластове във Волго-Уралската нефтогазоносна провинция (НГП) съдържат лек шистов нефт, подобен на така наречения “tight oil” в САЩ.
Документът, подписан от ОАО „НК Роснефть“ и “BP Exploration Operating Company Limited”, предвижда съвместно осъществяване на програми за експериментална работа и в случай на успех – добив на трудно извличан нефт от доманиковите седименти във Волго–Уралския регион. Договорено е съвместното предприятие да бъде учредено с руска юрисдикция, като дяловете да бъдат разпределени така: 51 процента за „Роснефт“ и 49 процента за BP. [66]
Специално със SOCAR тогава е подписано споразумение, отнасящо се до проектите за търсене и добив на нефт и газ в различни юрисдикции, в това число и на територията на Азербайджан и на Русия. Двете страни се договарят да създадат съвместно предприятие на паритетна основа и да внесат в неговия уставен капитал акции и дялове в активите на добивни предприятия на територията на Русия, Азербайджан и трети страни. Съобщено е, че списъкът на активите, които ще бъдат включени в капитала на съвместното предприятие, ще бъде съгласуван допълнително. [66]
Интересно е, че и сделката на „Роснефт“ и “ExxonMobil” е класирана по важност, след тази със SOCAR. „Роснефт“ и “ExxonMobil” продължават срока на действие ва тяхното Стратегическо споразумение по осъществяването на проекта „Дальневосточный СПГ“ (СПГ – сжиженный природный газ[1]). За летния сезон на 2014 година, тогава са планирани работи по изпълняването на инженерни търсения на суша и в морето. В съответствие с разработените концептуални проекти, завършването на строителството и пускане н експлоатация на завода за втечнен природен газ (СПГ), на тръбопровода за доставка и на морските обекти са набелязани за 2018 – 2019 година.
Също така, Игор Сечин и президентът на “ExxonMobil Russia” – Глен Уолър, подписват споразумение за оказване на комплексни услуги по сондирането, добива, подготовката, транспортирането, съхраняването и товаренето на въглеводороди, добити на северния край на находището „Чайво“ от страна на консорциума „Сахалин – 1“. Предвижда се да бъдат използвани инфраструктурата на консорциума „Сахалин – 1“ в съответствие с лицензионните обстоятелства и съвместната „Техническа схема на разработката“. [66]
Отделяме толкова голямо внимание на начина, по който е анонсирано споразумението със SOCAR от страна на „Роснефт“, защото в Русия, много често ритуалните моменти са от голямо значение. Всички си спомнят, че от реда на подреждане на висшите партийни и държавни ръководители на СССР на мавзолея на Ленин по време на различните манифестации се правеха изводи за старшинството в йерархията на комунистическата власт и номенклатура. Аналогично, от начина на оповестяване на сключените споразумения и сделки се вижда значението, което ОАО „НК Роснефть“, а и руското държавно ръководство отдават на отделните подписани документи и съдържащите се в тях договорености.
От изключително подробното и йерархически подредено изложение в институционалния сайт на „Роснефт“ бихме могли да видим още много съществени сделки, които са класирани след споразумението със SOCAR. От изнесеното дотук се вижда, че през 2014 година руската страна отдава много голямо значение на сътрудничеството с Азербайджан в нефтената област. Очевидно, тогава азербайджанската страна си е изиграла картите правилно и шест години по-късно си взима дивидентите по време на 44 дневната Втора Карабахска война.
В началото на октомври 2016 година, „Роснефт” и турската „дъщеря” на Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR) – “SOCAR Turkey Enerji” AS, сключват споразумение за базовите условия за доставката на нефт и нефтопродукти. Според прес-службата на руската нефтена компания, договорът е подписан по време на Всемирния енергиен конгрес в Истанбул. [61]
Става дума за бъдещо сътрудничество в рамките на доставките на суровини за нефтопреработвателния завод “STAR” (SOCAR Turkey Aegean Refinery), който “SOCAR Turkey Enerji” строи по това време в Турция. (В момента заводът вече е завършен и функционира успешно). Плановата му мощност по това време се планира да е 10 милиона тона нефт в годината. Руската и азербайджанската страна преговарят за възможността, „Роснефт” да организира доставки на нефт и на други суровини за нуждите на новото нефтопреработвателно предприятие. [61]
Тогава, от „Роснефт” са доста пестеливи на информация. Обявява се, че обемите и сроковете на доставките тепърва предстои да бъдат определени, а правно обвързващият договор между „Роснефт” и “SOCAR Turkey Enerji” се очакваше да бъде подписан в „средносрочна перспектива”. [61]
По това време, сделката със SOCAR е от особено значение за „Роснефт”. През 2016 година, Турция е много голям вносител на нефт. През 2015 година, страната е закупила 25,1 милиона тона нефт, като е осъществила ръст по този показател от 43 на сто. Това става за сметка на развитието на преработващите мощности в Турция. [62]
Строителството на нефтената рафинерия “Star” от “SOCAR Turkey Enerji” вещае още по-голям ръст на капацитета на преработващите мощности в Турция. Естествено, „Роснефт” е силно заинтересуван да стъпи, колкото е възможно по-здраво в Турция, която е определена публично като стратегическо направление за руската държавна компания и възможността за партньорство със SOCAR е изключително добра перспектива. [62]
По принцип „Роснефт” осъществява стратегия, която е насочена към укрепване на позициите на компанията в енергийния сектор в региона, чрез придобиване на активи и създаване на съвместни предприятия, но и възможността да има големи гарантирани доставки в новия нефтопреработвателен завод на SOCAR в Турция е изключително обещаваща. [62]
Междувременно, още през 2013 година SOCAR е обявила изключително амбициозните си планове да стане чуждестранен инвеститор номер едно в Турция. На 22 март 2013 година, ръководителят на SOCAR – Ровнаг Абдуллаев, заявява пред агенция „Нефть России”, че ръководената от него компания смята да стане най-гоемия чуждестранен инвеститор в Турция през 2018 година. Според него обемът на инвестициите на SOCAR в Турция ще достигне 17 милиарда американски долара. [63]
Азербайджанската страна е много доволна и от обстоятелството, че инвестициите на Баку в Турция укрепват и стратегическото партньорство между двете страни. Според Ровнаг Абдуллаев „осъществяването на такива проекти като нефтопровода Баку – Тбилиси – Джейхан”, на газопровода „Баку – Тбилиси – Ерзурум” (всъщност това е Южнокавказкият газопровод – началният участък на Южния газов коридор) и на железопътната линия „Баку – Тбилиси – Карс”, разви отношенията между двете страни до нивото на стратегическо партньорство”. [63]
Пак по мнение на ръководителя на SOCAR, изказано още през 2013 година, двустранните отношения между Баку и Анкара още повече ще се засилят с осъществяването на проекта за Транс-анадолския газопровод (TANAP), както и действително стана впоследствие. [63]
В плановете на SOCAR по това време влиза и разширяването на пристанището на нефтохимическия комплекс “Petkim” – най-голямата нефтохимическа копания в Турция, което ще й позволи значително да увеличи износа на нефтохимическа продукция в Европа. В края на 2012 година “Petkim” сключва споразумение със “SOCAR Gas Trading” за доставката на 455 милиона кубически метра природен газ през 2013 година, като доставките трябва да започнат още от 1-ви януари 2013 година. [63]
Всъщност, SOCAR е собственикът на контролния пакет акции на “Petkim” – 51 процента, смятана за най-голямата турска нефтохимическа компания. “Petkim” произвежда полимери – полиетилен, поливинилхлорид, полиамид, миещи средства, опаковки и други. В групата на SOCAR влиза и азербайджанското предприятие за производство на полиетилен под високо налягане – „Етилен-Полиетилен”. Търговията си с нефт по света, SOCAR осъществява чрез предприятието си “SOCAR Trading”. [63]
Такъв е контекстът на партньорството на SOCAR и на „Роснефт” в Турция. „Роснефт” се домогва до сътрудничество не с кого да е, а с компанията която възнамерява по това време да стане най-големия чуждестранен инвеститор в една от най-бързо растящите икономики в света.
От своя страна, след като закупува ТНК-ВР, „Роснефт” става най-голямата през 2016 година публична нефтена компания. На нея се падат около 5 процента от световния добив на нефт, а доказаните й запаси по международна категория надхвърлят 5 милиарда тона нефтен еквивалент. По това време, в структурата на „Роснефт” влизат и Лисичанският нефтопреработвателен завод, и Ангарският завод за производство на полимери. [62]
През месец август 2018 година, „Роснефт” става и най-голямата руска компания по размер на пазарната й капитализация, като успява да изпревари дотогавашния лидер „Сбербанк”.
На 4 септември 2018 година става факт споразумението между „Роснефт” и SOCAR за доставка на нефт за рафинерията “STAR” (SOCAR Turkey Aegean Refinery) в Измир, построена в района Али ага (Aliağa district). В споразумението се предвижда доставката на един милион тона нефт за рафинерията “STAR” годишно. На практика, това са 10 процента от годишната производителност на завода. Самото споразумение е подписано на възможно най-високо равнище, по време на среща в Сочи между президентите на Азербайджан и Русия – Илхам Алиев и Владимир Путин, като от страна на Азербайджан подписва президентът на SOCAR – Ровнаг Абдулаев, а от руска страна – главният изпълнителен директор на „Роснефт” – Игор Сечин. [64]
Тук е мястото да се обърне внимание на личността на Игор Сечин. В периода 2004 – 2011 година Сечин е председател на Съвета на директорите на „Роснефт”. В периода 1999 – 2008 година, той е заместник ръководител на администрацията на Президента на Руската Федерация. В периода 2004 – 2008 година е помощник на Президента. В периода 2008 – 2012 година е заместник председател на правителството на Руската Федерация. В момента е председател на Съвета на директорите на компанията „Роснефтегаз”, която държи контролния пакет акции на „Роснефт”. [65]
През 2018 година, стойността на пакета акции на „Роснефт”, притежаван от Игор Сечин, който възлиза на 0,1273 % струва 95,4 милиона американски долара. Така той заема седмо място в рейтинга на мениджърите – капиталисти, публикуван от списанието “Forbes” през ноември 2018 година. [65]
Игор Сечин е смятан за изключително близък до Президента Владимир Путин, което несъмнено се потвърждава от неговата биография. Той е обвиняван, че е инициатор на преследването на собствениците на нефтената компания „ЮКОС”, в това число на Ходорковски. Доколко това е вярно е трудно да се каже, но е несъмнен факт, че активите на „ЮКОС” впоследствие минават във владение на „Роснефт”.
По това време, започването на редовна производствена дейност в завода “STAR” вече е въпрос на няколко месеца и в споразумението вече няма никакви рамкови и пожелателни клаузи. Според него, доставките на нефт от страна на „Роснефт” трябва да започнат три месеца по-късно – през декември 2018 година. [64]
По време на подписването на споразумението, през месец август 2018 година вече е започнала работата на първата инсталация в рафинерията “STAR”. Първият танкер на име „Абшерон”, доставящ 80 000 тона суровина от Азербайджан, вече е пристигнал на полуостров Али ага в Измир. Заур Гахраманов – CEO на SOCAR за Турция, потвърждава пристигането на първата доставка на нефт и заявява, че редовното производство ще започне в края на месец октомври 2018 година. Гахраманов оповестява и знаковата новина, че откриването на рафинерията ще стане в присъствието на Президента на Турция – Реджеп Тайип Ердоган и на Президента на Азербайджан – Илхам Алиев [64]
Рафинерията “STAR” е изградена чрез влагането на 6,3 милиарда американски долара. По този начин, до момента тя е най-голямата еднократна инвестиция в реалния сектор в историята на Турция и заявява претенции да бъде един от най-големите петролни и газови оператори в Европа, Близкия Изток и Африка. Заводът е построен от SOCAR, която започва инвестициите си в Турция след като придобива през 2008 година водещата турска нефтохимическа компания “Petkim” за два милиарда долара. Строежът на “STAR” започна през 2011 година. [64]
По време на строежа на рафинерията, очакванията са тя да се отрази на макроикономическата рамка на турската икономика, като намали дефицита на страната по текущата сметка с 1,5 милиарда американски долара. Също така се предполагаше, че с пускането н експлоатация на “STAR” ще се прекрати изцяло вносът на авиационно гориво. Турските власти очакват и да намалят вноса на пропан-бутан (LPG) от 79% на 70 на сто от потреблението му в страната. [64]
С производствен капацитет да преработва годишно 10 милиона тона суров нефт, рафинерията “STAR” е планирана да произвежда също така 1,6 милиона тона нафта, 1,6 милиона тона авиационно гориво и 4,5 милиона тона дизелово гориво с ниско съдържание на сяра за нуждите на “Petkim”. [64]
В края на месец септември 2018 година, по време на пленарната сесия на Деветия Азербайджанско-Руски междурегионален форум, президентите на Русия и Азербайджан Владимир Путин и Илхам Алиев подчертават значението на работата на азербайджанската държавна компания SOCAR.
Илхам Алиев поставя ударение на факта, че между Баку и Москва са се създали здрави връзки в енергийната и в нефтогазовата област. Целият досегашен анализ показва, че сътрудничеството между Русия и Азербайджан в газовата сфера по това време вече е прераснало в конкуренция. Но очевидно държавното ръководство на Азербайджан е намерило работещ механизъм за компенсиране на Русия в нефтената област.
„В рамките на моето официално посещение в Руската федерация ние подписахме важен документ – договорът между компаниите „Роснефт“ и SOCAR за сътрудничеството в нефтената сфера. Така също, в Азербайджан повече от 20 години успешно работи и е важен инвеститор за нас компанията „Лукойл“ е посочил Илхам Алиев. [59]
Владимир Путин потвърждава важността на връзките между SOCAR и „Роснефт“:
„Така компанията „Роснефт“, съвместно с Държавната нефтена компания на Азербайджанската република (SOCAR) скоро ще пристъпи към разработването и експлоатацията на нефтогазовото находище Гошадаш. Около 4 милиарда американски долара е инвестирал в енергийни проекти в Азербайджан „Лукойл“. [59]
Бизнесът на „Роснефт“ и на SOCAR върви отлично, защото през месец март “Reuters” вече съобщава за рязко нарастване на производството в рафинерията “STAR”. Според съобщението, заводът активно закупува суров нефт от Русия тип (сорт) „Урал“ (“Urals”). Според “Reuters”, които се позовават на три меродавни източника, към месец март 2019 година, рафинерията вече е достигнала 50 на сто от планирания си производствен капацитет. [67]
Източник, който има пряка информация за плановете на рафинерията е заявил пред “Reuters”, че “STAR” ще достигне пълната си производствена мощност през месец април 2019 година. Той е казал:
„Изпитателните периоди винаги са трудни, но последните изпитания показват добри резултати“. [67]
Говорител на SOCAR е коментирал пред “Reuters”, че компанията планира да достигне скоро пълния капацитет на рафинерията в Измир. Той обяснява, че не може да се ангажира с точни числа за достигнатия дял от пълния капацитет към момента на изявлението му, защото отделни инсталации на “STAR” се изпитват поотделно.
Докато е в изпитателен период, SOCAR може да снабдява “STAR” само с два типа (сорта) суров нефт – „Урал“ (“Urals”) и доставяния от Иракски Кюрдистан “KBT Blend”, съобщават източниците на “Reuters”. Общите доставки на суров нефт „Урал“ през първото тримесечие на 2019 година са достигнали 500000 тона, в сравнение с 270000 тона за цялата 2018, съобщава информационния поток от “Refinitiv Eikon”.
SOCAR купува суров нефт тип (сорт) „Урал“, на първо място от „Роснефт“, следвайки дългосрочния си договор. Купува и на спот пазара. През месец февруари 2019 година, „Роснефт“ е доставила на азербайджанците 140000 тона нефт „Урал“, следвайки дългосрочния договор, като се очаква доставките да продължат. Според търговците договорът на „Роснефт“ е за един милион тона суров нефт „Урал“ годишно. [67]
SOCAR са закупили и един товар от 100000 тона суров нефт „Урал“ от балтийското пристанище Уст-Луга на спотов търг на „Сургутнефтегаз“, но това е първият такъв прецедент за доста дълъг период от време. Според информирани търговци, са закупени и няколко товара със суров нефт „Урал“ и от Новоросийск и от балтийски пристанища, в края на януари и февруари 2019 година на вторичния пазар от “Litasco” и от “Trafigura”.
Търговец от средиземноморския нефтен пазар, заявява пред “Reuters”:
„SOCAR става активен играч на пазара на нефт тип „Урал“, промяната е видима. През миналата (2018) година те купиха само няколко товара, но тази година те активно следят пазара и купуват, което определено подкрепя цената на „Урал“.
През първото тримесечие на 2019 година наблюдателите смятат, че когато “STAR” достигне пълния си капацитет, тя ще може да рафинира значително многообразие от разновидност на суровия петрол, но основното му захранване е планирано да става за сметка на тежък нефт и нефт с висока киселинност. Последното облагодетелства в много голяма степен „Роснефт“. [67]
Трябва да се отбележи, че държавното ръководство на Азербайджан следва постоянната си стратегия – да задълбочава сътрудничеството си в областта на нефтения бизнес с близката до Владимир Путин, „правилна“ държавна руска компания ОАО „НК Роснефть“, а междувременно да развива собствения си газов бизнес, да създава огромна собствена инфраструктура и да излиза на европейските пазари като конкурент на руската компания „Газпром“. Тук азербайджанците демонстрират едновременно забележителна последователност, резултат на която е днешният Южен газов коридор, но проявяват и гъвкавост, когато се наложи.
Много интересен пример на такава гъвкавост е съобщението от 2017 година за паралелни разговори по едно и също време между ръководството на SOCAR с ръководствата на „Газпром“ и на ОАО „НК Роснефть“.
От съобщения на „Газпром“ и на SOCAR се разбира, че шефът на „Газпром“ Алексей Миллер е обсъдил проблеми, свързани с доставки на природен газ ЗА (!) Азербайджан с Ровнаг Абдуллаев, президентът на SOCAR.
Разговорите са довели до постигане на споразумение между „Газпром Експорт“ и Азербайджанската метанолова компания (Azerbaijan Methanol Company – AzMeCo) за доставка на два милиарда кубически метра природен газ годишно в Азербайджан. [69]
По същото време,Абдуллаев се среща и с главния изпълнителен директор на ОАО „НК Роснефть“ – Игор Сечин. Според съобщение на SOCAR са били обсъдени по-нататъшните въпроси на сътрудничеството на SOCAR с двете руски компании – „Роснефт“ и „Газпром“. [69]
Вижда се, че когато е необходимо, азербайджанците проявяват максимална гъвкавост. Преследвайки голямата си цел, по пътя те са готови да правят всякакви отстъпки, ако обстоятелствата ги налагат. В дадения случай, най-вероятно става дума за временно възникнал дефицит от природен газ за нуждите на “AzMeCo”, но е изключително интересно да се види, че договаряйки едно относително умерено количество природен газ за внос от Русия в Азербайджан чрез „Газпром“, държавната азербайджанска нефтена компания се консултира незабавно и с ОАО „НК Роснефть“.
Това е важен акцент, който не бива да бъде изпускан. Азербайджанците не се колебаят да провеждат собствена политика по газовите въпроси. Не се притесняват и да конкурират руската компания „Газпром“, при това по доста безкомпромисен начин, но винаги запазват лоялност към партньора си – руската държавна компания ОАО „НК Роснефть“. Те се консултират с нея, точно когато правят бизнес с друга руска компания.
Впрочем, след около година, в публичното пространство по същия пестелив начин ще бъде пусната още една информация. На 1 ноември 2018 година, вицепрезидентът на SOCAR Елшад Насиров заявява пред репортери в Минск, че азербайджанската държавна нефтена компания води разговори с „Роснефт“, „Газпром“ и „Новатек“ за разработването на нефтено находище в Русия. [70]
Естествено, амбицията на SOCAR да разработва и експлоатира руско нефтено находище трябва да се заплати с нещо и Насиров е предложил удължаване на срока на действие на газовия договор с „Газпром“ – същият, за който става дума по-горе. Срокът на този договор, подписан през 2017 година, изтича в края на 2018 година.
Предложението на SOCAR е договорът с „Газпром“ да се удължи до 2020 година. Отбелязано е обаче, че количествата на доставките на руски природен газ за Азербайджан ще се определят на база на възникващите търговски интереси и няма да надвишат един милион кубически метра годишно. [70]
През месец ноември 2019 година става ясно, че SOCAR е станал миноритарен акционер в дружеството с ограничена отговорност ООО „Сокар энергоресурс“, притежаващо 80 процента от акциите на Антипинския нефтопреработвателен завод. За това съобщават от самата нефтопреработвателна компания. Размерът на дела на SOCAR не е огласен в съобщението. [60]
Основната роля, която се смята, че SOCAR ще играе в това начинание е осигуряването на мениджърска експертиза за Антипинския НПЗ. По това време заводът има сериозни финансови проблеми, но съдържанието и структурата на договора със SOCAR според експертите на Антипинския НПЗ не създава за азербайджанската държавна компания рискове, които да са свързани с предишната задлъжнялост на предприятието. [60]
Антипинският нефтопреработвателен завод беше основният актив на групировката „Нов поток“, основател и председател на съвета на директорите на която беше Дмитрий Мазуров – бизнесмен, който през месец юли 2019 година беше задържан от руските разследващи органи по наказателно дело за мошеничество. Причина за започване на разследването са събития от края на месец май 2019 година, когато руската „Сбербанк“ изисква като залог по кредит всички акции на Антипинския НПЗ, с които структурите на Мазуров държаха 80 процента от акциите на предприятието. [60]
Към момента на сделката Антипинският нефтопреработвателен завод и намиращите се в неговия баланс Могутовско нефтено находище, както и части от Гремячевското и Воронцовското находище, принадлежат на компанията „Сокар энергоресурс“, която представлява съвместно предприятие на „Сбербанк“ и неназовани към този момент инвеститори. [60]
На 23 април 2020 година стана ясно и че азербайджанската компания за търговия с нефт – дъщерна компания на SOCAR – “SOCAR Trading” е влязла в списъка на двадесетте най-големи купувачи на руски нефт, съставен от руското издание на “Forbes”. “SOCAR Trading” първоначално е регистрирана в Швейцария, за да търгува с азербайджански нефт. Но компанията бързо се превръща в глобален „трейдър“, като продава нефт и от други държави. [71]
Приходите на компанията през 2018 година възлизат на 53,5 милиарда долара. “Forbes.ru” не разполага с по-актуални данни, но се вижда, че “SOCAR Trading” набира скорост. В списъка на „Топ 20 купувачи“ на руски нефт, “SOCAR Trading” е на 18-то място, като общата сума на договорите е 1 милиард американски долара, обемът на покупките е 2,2 милиона тона нефт, а стойността на един барел възлиза на 63,4 американски долара. [71]
В Русия,компанията работи с „Роснефт“ и със „Сургутнефтегаз“, като доставя руски нефт в Турция, Хърватско, България, и САЩ. Наблюдателите напомнят и влизането на компанията майка SOCAR в капитала на банкрутиралия Антипински нефтопреработвателен завод.
Релациите „Азербайджан – Русия” – рекапитулация
Можем да направим следната рекапитулация на „нефто-газовите“ взаимоотношения между Азербайджан и Русия. Азербайджан прояви огромна смелост и предприемчивост, изграждайки огромна инфраструктура за доставка на енергоносители. В по-голямата си част тази инфраструктура е предназначена за доставка на природен газ в Турция, в Югоизточна Европа и в Южна Европа – най-вече в Италия. В определена степен тази инфраструктура доставя нефт в Турция. Създадена е и транспортна инфраструктура – железопътна линия, която е част от новия „велик копринен път“.
В тази си дейност азербайджанското държавно ръководство се възползва максимално от желанието на ЕС и на САЩ Европа да диверсифицира доставките си на енергоносители, най-вече на природен газ и успя да получи много сериозна политическа и финансова подкрепа. Несъмнено, тук азербайджанците създадоха големи притеснения за руските газови компании и за руското държавно ръководство.
С последното, азербайджанците поеха голям риск, но той се оказа пресметнат риск, защото в Баку явно са имали идея как да смекчат конфронтацията с Русия. Това стана по един изключително изобретателен и интелигентен начин. Развивайки нефтопреработвателния бизнес на собствената си държавна нефтена компания – SOCAR, Азербайджан успя да завърже мащабна търговия с възможно най-подходящата руска държавна нефтена компания – ОАО „НК Роснефть“. „Роснефт“ е не просто държавна, а на жаргона на руските журналисти е „правилна“ компания.
От една страна, тя е напълно надежден партньор, с чието сътрудничество азербайджанците решават много от деловите и техническите проблеми, пред които са се изправили, изграждайки огромната си нефтена рафинерия в турския град Измир.
От друга страна – тя е ръководена от възможно най-близък на президента Путин човек. На руската страна е дадено както удовлетворение за загубения монопол в газовите доставки, така е облагодетелствана и компания, която е „на сърце“ на ръководството. Трудно може да се намери по-добър вариант.
Едновременно с това, Азербайджан съвсем не губи от това партньорство. Азербайджанците са в положението на преработватели, а руснаците – на доставчици на суровини. Със строежа на рафинерията “STAR”, Азербайджан става най-големия еднократен инвеститор в историята на Турция. С изграждането на газовата и нефтената инфраструктура, Баку бетонира стратегическото си партньорство с Турция. Като връх на всичко това, азербайджанска държавна нефтена компания стана собственик на най-голямото химическо предприятие в Турция.
Трудно е да се прецени, дали нефтеният бизнес по оста SOCAR – ОАО „НК Роснефть“ компенсира загубите на Русия от конкуренцията на газовия пазар, но тук по-важно е друго. В случай на конфронтация с Азербайджан руснаците имат какво да загубят, при това много. Отделен въпрос е, че губещи в личен план ще са хора, които са много близки на президента Путин.
Всичко това, поне на този етап, се оказа достатъчно, за да изиграе ролята на превенция на евентуално взимане от Русия на страната на Армения в зреещото 26 години повторение на въоръжения конфликт в Нагорни Карабах.
Азербайджан се справи с този проблем. Не трябва обаче да се забравя, че въпреки постигнатия безспорен и много голям икономически, политически и военен успех, съществува „тънка червена линия“ в отношенията с Руската Федерация, която не бива да се прекрачва. Голям проблем е, че понякога тази линия е много трудно забележима.
Най-голямата трудност си остава това, че победата на Азербайджан в 44-дневната война от 2020 година все още не е довела до подписване на мирен договор. Съдейки по досегашното развитие на събитията и по настроенията в Армения, вероятността да се стигне до подписване на мирен договор е много малка, въпреки че точно Армения и по-специално арменското общество биха спечелили изключително много от приключване на военната конфронтация, намаляване на безумните военни разходи, вдигане на икономическата и транспортната блокада и прочее.
Това обаче изглежда в момента не вълнува арменското общество и както неколкократно беше подчертано – на арменската политическа сцена не се явява „Партията на мира“. Наблюдава се само блъсканица между желаещите да играят ролята на най-правоверна „Партия на войната“.
В тази обстановка мирът в региона не е гарантиран. Вече бяха подчертани много контрастните успоредици между положението в Нагорни Карабах днес и в Южна Осетия през август 2008 година. Това не е нито някакъв остроумен каламбур, нито прекалено черногледство. Примирието в Закавказието е крехко, а реваншистките настроения в Армения са изключително силни. На държавите от Закавказието им предстоят още много „интересни времена”, според крилатата фраза на Конфуций.
[1] На български език – втечнен природен газ.
Използвани източници
[59] Путин и Алиев отметили значимость проектов SOCAR, 27 сентября 2018, 17:30, NEWS.ru, https://news.ru/economics/putin-aliev-socar-proekty/
[60] SOCAR стала миноритарием владельца 80 % акций Антипинского НПЗ, 01.11.2019, rcc новости и обзоры нефтегазохимической отрасли, http://rcc.ru/article/socar-stala-minoritariem-vladelca-80-akciy-antipinskogo-npz-71226
[61] „Роснефть” хочет поставлять нефть на НПЗ турецкой „дочки” SOCAR, 11 октября 2016, 10:30, „Нефтерынок”, http://www.nefterynok.info/novosti/rosneft-hochet-postavlyat-neft-na-npz-tureckoy-dochki-socar
[62] “Роснефть” и “SOCAR Turkey Enerji” подписали соглашение на поставки нефтепродуктов в Турцию, Октябрь 11, 2016, „Маркет репорт”, http://www.mrcplast.ru/news-news_open-322003.html
[63] Волкова, Маргарита, SOCAR станет крупнейшим иностранным инвесторов в Турции, Мат 22, 2013, „Маркет репорт”, http://www.mrcplast.ru/news-news_open-239541.html
[64] Rosneft to supply oil to SOCAR’s refinery in Izmir, September 04, 2018, 12:00 AM GMT+3, Daily Sabah, https://www.dailysabah.com/energy/2018/09/04/rosneft-to-supply-oil-to-socars-refinery-in-izmir
[65] Березанская, Елена, Анастасия Ляликова, Анастасия Карпова, У кого пакет больше: рейтинг директоров – капиталистов, 22.11.2018, 07:00, Forbes.ru, Миллиардеры, https://www.forbes.ru/milliardery-photogallery/369383-u-kogo-paket-bolshe-reyting-direktorov-kapitalistov
[66] „Роснефть“ подписала более 50 соглашений на Петербургском международном экономическом форуме, Риоснефть на благо России (институциональный сайт компании), 24 май 2014, https://www.rosneft.ru/press/today/item/153047/
[67] Yagova, Olga, Gleb Gorodyankin, Julia Payne, Nailia Bagirova, David Evans, Rising output at SOCAR’s STAR oil refinery adds to sour shortage in Med, March 5, 2019, 3:45 PM, Reuters, Commodities News, https://www.reuters.com/article/us-turkey-refinery-socar-idUSKCN1QM1MC
[68] Rosneft and SOCAR Sign Cooperation Agreement, 13 August, 2013, Rosneft, Press Releases, https://www.rosneft.com/press/releases/item/114339/
[69] SOCAR, Gazprom, Rosneft hold gas talks, August 22, 2017, https://www.offshore-energy.biz/socar-gazprom-rosneft-hold-gas-talks/
[70] Azerbaijan’s SOCAR in Talks to Develop Oil Field in Russia, November 2, 2018, ROGTEC – Russian Oil and Gas Technologies, https://rogtecmagazine.com/azerbaijans-socar-in-talks-to-develop-oil-field-in-russia/
[71] Forbes назвал крупнейших покупателей российской нефти, 23.04.2020, 08:19, Forbes.ru, https://www.forbes.ru/newsroom/biznes/398881-forbes-nazval-krupneyshih-pokupateley-rossiyskoy-nefti
