Статията на председателя на мозъчния тръст “The bridge tank” Жоел Руе e публикувана първо в Euractiv.bg
Докато европейските държави излизат от блокадата, повечето правителства се опитват да рестартират икономиките си и да осигурят бързо възстановяване. Те се опитват да бъдат възможно най-привлекателни за чуждестранните инвеститори. Най-бедната страна в ЕС обаче изглежда прави точно обратното: България е в капан на борбите за власт и корпоративните превземания, които рискуват да изплашат и малкото чуждестранни инвеститори, които все още са в страната.
Предвижда се икономиката на България да се свие през 2020 г. със зашеметяващите 7,2%, според прогнозите на Европейската комисия. Тази рецесия изглежда е още по-страшна, защото България е най-бедната държава-членка на ЕС. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е по-малко от 9 000 евро. Това е с 20% по-малко от данните за Румъния и представлява едва половината от БВП на глава от населението на Гърция.
Решаващо решение за генериране на устойчив икономически растеж е привличането на чуждестранни инвестиции.
Сърбия, която е съседна страна с подобен размер на населението и значително по-нисък БВП на глава от населението, успява да привлече четири пъти повече чуждестранни инвестиции от България. Междувременно чуждестранните инвестиции в България намаляха значително през последното десетилетие. Те бяха 31 милиарда долара през 2007 г., а през 2018 година са по-малко от 2 милиарда долара
Това е още по-шокиращо, тъй като България има един от най-благоприятните режими за корпоративен данък в ЕС.
Международните експерти са единодушни за основната причина за това ужасяващо икономическо представяне – липсата на върховенство на закона. През 2018 г. Германската фондация “Фридрих Науман“ поставя България на последното място в ЕС по отношение на върховенството на закона. Страната е най-корумпираната в ЕС, според “Тransparency International“.
След присъединяването си към ЕС през 2007 г. България се следи отблизо от Механизма за проверка на сътрудничеството (CVM). Той се фокусира върху ангажиментите на България за борба с корупцията и съдебната реформа, когато стана член на ЕС. Напредъкът обаче е малък.
Премиерът Бойко Борисов, който ръководи България през последните 11 години, не изглежда готов да поеме страната на различен курс. Корупционните скандали и борбите за власт се натрупват с големи темпове.
През последните няколко месеца българското ръководство бе погълнато от борбата срещу укриващия се в Дубай хазартен бос Васил Божков. Магнатът се зае да публикува материали, които изглеждат като безкрайна поредица от “компромати“, обвиняващи правителството в корупционни практики, незаконни поглъщания на неговите компании и избирателно правосъдие.
Олигархичните вътрешни борби биха била комична, ако нямаха такова вредно въздействие върху икономиката. Международните компании също са нарочени. Френската компания Belvedere Group видя банковите си сметки замразени поради съмнителен спор за дълг с местна компания. Трябваше официален протест от френското правителство, за да отпадне този неоснователен казус, който изглеждаше в същината си като спонсорирано от държавата корпоративно превземане.
Миналата седмица Монбат АД, голям производител на батерии, който оперира в България, Румъния, Сърбия, Италия и Германия, беше нарочен от друг ясен пример за политически мотивирано корпоративно превземане. Изпълнителният директор на компанията бе арестуван по съмнителни причини, най-вероятно заради политическата си близост с Божков в Дубай, който е съперник на сегашното правителство. Това със сигурност няма да успокои чуждестранните инвеститори, по-специално ЕБВР и Allianz, които са два от най-големите акционери в Монбат АД. Това би могло да направи лошо впечатление и в Берлин, тъй като компанията направи значителни инвестиции в Германия в индустрията за литиево-йонни батерии.
Политическите атаки и правният произвол не са стабилна основа за привличане на инвестиции. Според Световната банка се оказва по-лесно да се прави бизнес в бившите съветски републики Беларус, Армения, Азербайджан, Казахстан и Русия, отколкото в България.
За съжаление, Европа представлява фрагментиран фронт за справяне с този проблем. Франция никога не е проявявала интерес към Източна и Югоизточна Европа, Обединеното кралство напуска ЕС, а Брюксел и механизмът му за проверка на сътрудничеството изглеждат безсилни да се справят с вкоренената корупция и липсата на върховенство на закона в държавите-членки.
Ангела Меркел и германските лидери на Европейската народна партия (ЕНП), които обичат да се представят като европейски шампиони по върховенство на закона, парадоксално бяха основните политически партньори на сегашното българско ръководство. Най-новите корупционни скандали и корпоративните превземания обаче може да са капката, която ще прелее чашата.
Ще се дистанцира ли Германия от Борисов, тъй като се натрупват доказателства, показващи презрението на премиера към върховенството на закона?
Унгария и Полша доказаха, че липсата на върховенство на закона е токсична за демокрацията и правата на човека. България вече доказва, че е вредно и за икономическия растеж. Докато ЕС не предприеме реални мерки, България може да се превърне не са само в политическо неудобство за Европейската народна партия, но и черна дупка за върховенството на закона, която може да отрови целия район и да постави под съмнение разширяването на ЕС.
***
Заглавието е на ИЖ
