Въвеждането на диференцирано ДДС, пък било то и само временно, си е подходяща антикризисна мярка.
България (заедно с Дания) е страната с най-малко диференциране на данъчната ставка – единствената намалена ставка у нас е тази на хотелиерските услуги – 9%.
Във всички други страни-членки на ЕС се прилагат намалени ставки по различните категории стоки, което прави реалното облагане още по-ниско.
В Европейския съюз прилагането на диференцирано ДДС е широка практика. Ако погледнем специално за ресторантите, в Белгия ДДС е 12 %, в Хърватия – 13, в Кипър – 9, във Финландия – 14, във Франция – 10 и в Гърция – 13.
Гърция е наш пряк конкурент за летния туристически сезон и специално за туристическите услуги Гърция има диференцирани ставки както за храна, така и за нощувки по хотелите. В този смисъл това е мярка, която в известна степен подобрява конкурентоспособността на българския летен туризъм.
Тепърва на България ѝ предстои масирано въвеждане на диференцирани ставки в ДДС. Това ще е полезно и за икономиката, и за гражданите.
Намаляването на ДДС за ресторантьорите и хотелиерите е полезна антикризисна мярка. В нея има икономическа и социална логика. Ще се оживи не само ресторантьорският бизнес, но и туризма като цяло. Обсъжда се падане на ДДС за нискоградусните алкохолни напитки като бирата и виното на 9%, за да могат обектите, които не сервират храна, също да се възползват от мярката.
Същевременно социалните осигурителни прагове в бранша се повишават на 800 лева, като само една част от нискоквалифицирания персонал може да остане на 610 лева.
Предвижда се и намаляване на ДДС на 9% и за храни, подходящи за бебета и малки деца, както и за бебешки пелени и други хигиенни артикули. В Белгия – 6% е ДДС върху храни, фармацевтични продукти, книги и др.; Германия – 7% ДДС върху храни, социални услуги, транспорт на пътници и др.; Франция – намаление до 2.1% ДДС върху храни и фармацевтични продукти, до 5.5% за книги и водни запаси и др. За различните стоки и услуги ставките могат да бъдат намалени до 3% в Люксембург, до 4% в Испания и Италия, 5% в Унгария, Великобритания, Ирландия, Румъния и други.
Вдигането на прага за регистрация по ДДС е също ефективна антикризисна мярка, например от 50 хил. на 100 хил.лв. За тези под този праг да има патентен данък, който да остава в общините.
По-ниско ДДС, по-малко злоупотреби. Повече патентен данък, повече приходи за общините.
А също и нещо много важно – въвеждане на ускорена амортизация, наполовина на сегашните периоди за материални и нематериални активи. Това е компенсационна мярка за генериране на повече кеш в предприемачите. Ускорената амортизация е целенасочена политика на държавата за стимулиране на инвестициите и растежа.
Необходимо е и въвеждане на необлагаем минимум, който да съответства на установената минимална работна заплата за страната. Доходите, които превишават минималната работна заплата да бъдат облагани с досегашната ставка от 10%, като данъчната основа се образува от разликата между получаваната работна заплата и установената минимална работна заплата. По този начин се формира двустепенна система на данъчно облагане.
Тоест – плосък подоходен данък с диференциация.И необлагаем минимум за нискодоходните. В държавите, в които има диференциация на косвените данъци, преките данъци са също с диференцирана скала.
