През изминалата седмица в парламента бе дебатиран и приет Закон – Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. В част от него бяха обсъдени и въпроси, за които до сега се говореше много малко, а именно тези, свързани с плащането на битовите сметки на обикновения български гражданин. В ситуацията, в която сме поставени след въведеното на 13 март извънредно положение за страната ни, болшинството от работещите спряха трудовата си дейност за едномесечен период, излязоха в платен или неплатен отпуск – в зависимост от случая. Във всички сфери на икономиката ни някои от предприятията волно или неволно спряха своята дейност.
Веднага изникна въпросът как обикновените граждани ще плащат битовите си сметки?
Дебатите на депутатите в пленарната зала в тази насока се въртяха в две основни направления.
Едното е да се спрат плащанията към монополните дружества, а другото – да се отложат тези плащания без последствия за потребителите.
Това, само по себе си изглеждаше като „Кой да бъде защитен – обикновеният гражданин или монополът?“ Всичко в разгорещения спор приличаше на дилемата кое е първо „кокошката или яйцето“, тоест кой от кого зависи – бизнесът от хората или хората от бизнеса.
Пътьом бе подминат фактът, че самите предложения ще важат само за времето на извънредното положение. Това наклони везните в полза на бизнеса на монополите, а депутатите от кумова срама дадоха отсрочка за плащането на сметките.
Това ще има двояк ефект. От една страна, неминуемо ще се облекчи сегашното, навлизащо в криза финансово положение на гражданите, но от друга страна, силата на набъбналите сметки впоследствие ще се стовари с цялата си тежест отново върху самите граждани. Накрая излезе, че едва ли не депутатите са спорели единствено за лихвите, които хората биха платили при закъснение на плащанията на основните битови сметки. Никой не повдигна въпроса за това, че освен тези основни плащания хората имат и други разходи.
Нека да разгледаме варианта, в който все пак биха били опростени сметките за ток, топлоенергия и вода. И трите вида услуги в момента са на своите исторически най-високи в ценово отношение стойности.
По отношение на електроенергията:
Трите основни доставчици на електроенергия събират от своите клиенти общо 178 млн. лв. средно на месец (ЧЕЗ – 71 млн. лв., ЕВН – 63.5 млн. лв. и ЕНЕРГО-ПРО – 44 млн. лв). Това е приходът, който биха загубили. По принцип, ако проследим пътя на парите, 2% от тези суми остават в дружествата, а останалата част се пренасочва към следващите участници по веригата, вземащи своя дял от парите чрез таксите за пренос и разпределение през електропреносната мрежа. Основните дружества имат дъщерни дружества за тази дейност. След като стане разплащането с тях, парите поемат по посока на НЕК, която се разплаща с производителите АЕЦ, ТЕЦ-овете и производителите на „зелена“ енергия.
По отношение на топлоенергията:
Фокусирайки се върху Топлофикация София, като дружество с най-голям дял от пазара на топлоенергия, данните сочат, че то прибира месечно от своите потребители 36 млн. лв. Най-големият разход на монополното общинско дружество е за доставката на газ от Булгаргаз, който пък се разплаща с доставчика Газпром експорт.
По отношение на водата:
В и К операторите събират от клиентите си 53 млн. лв. за месец.
Така общата сума, която Държавата би могла да спести от неплащането на битовите сметки е от порядъка на 267 млн. лв. на месец. Това е сумата, която правителството, в лицето на депутатите, отказа да ни спести, тъй като било икономически необосновано. Дори не бе разгледан вариантът самата държава да поеме този разход, което също би бил някакъв изход от ситуацията. Отново никой не засегна въпроса, че решението би се отнасяло само за срока на наложеното извънредно положение плюс един месец, което по прогнози ще трае общо четири месеца …. за сега. Така, резултатът от дебатите – само отлагане на плащанията на различните битови сметки за кратък срок и защита на потребителите от преустановяване на услугите приличаше по-скоро на разиграването на цирк, отколкото на дебати, свързани с така необходимите за гражданите облекчения.
Цялата тази информация за сумите, които биха били спестени на гражданите бе поднесена от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, който като истински „Матросовец“ застана на амбразурата и с безпристрастен тон обяви на депутатите, че само с предоставената от него информация те биха могли да вземат информирано решение. Явно успя и монополът отново бе защитен.
Дори никой не се замисли, че точно след 3 – 4 месеца ответната реакция на потребителите ще бъде неимоверно по-голяма, а решението им ще има ефекта на „Пирова победа“. За 267 млн. лв. на месец…
