България ще гази вода, но ще си остава жадна…

След повече от 50-дневно стартово мълчание новият министър на финансите Кирил Ананиев (избран за министър на 24.07.2020 г. от 44-то НС) на 16.09.2020 г. се изправи гордо пред българския народ, за да обяви, че сме постигнали „ … изключителен успех … при пласирането на първата ни външна емисия в евро от 2016 г.“. Министърът добави, че „… крайният резултат е уникален в досегашната икономическа история на България – постигнатата доходност по двата транша може да се сравни с тази при държави с по-висок кредитен рейтинг, в това число и страни от еврозоната“. 

Министър Кирил Ананиев заяви, че това е станало в рамките на одобрените тавани за новоемитиран външен държавен дълг, заложени в Закона за изменение и допълнение на бюджета за 2020 г., както и в обемите по Средносрочната глобална програма за емисии, ратифицирана от НС през 2015 г. и актуализирана през първата половина на тази година в отговор на кризата, предизвикана от глобалната пандемия от COVID-19.

Министър Кирил Ананиев уточни, че набраните с емисиите средства ще се използват за: (1) рефинансиране на съществуващ дълг; (2) за увеличаване размера на фискалния резерв; (3) за финансово осигуряване на социално-икономическите мерки, които прие правителството във връзка с COVID-19; (4) за икономическото възстановяване на страната и (5) за финансиране на бюджетния дефицит.

Той избягна да даде каквато и да е оценка на състоянието на Държавния бюджет, въпреки че е натрупал десетилетия стаж като висш управленец в Министерството на финансите. Позова се на предходни решения на НС и на правителството, но не се ангажира с никаква професионална позиция. Нито един от журналистите не го попита за детайли, свързани с изразходването на 2,5 млрд. евро новоемитиран дълг, както и какви биха били последствията във времето в социално-икономически план от използването (или неизползването) на новоемитирания държавен дълг. Всички бяха ентусиазирани и доволни.

Държавният дълг не бива да се натоварва а priori с негативни оценки. Важно е как той се използва.

Финансово-икономическата теория препоръчва текущите разходи в Държавния бюджет да се финансират в съответствие със системата pay-as-you-go, т.е. да се вместят в рамките на събираните бюджетни приходи.

Страната изживява уникална по своята същност здравно-социално-икономическа криза, но стремежът да се задържи потребителският стандарт при драстичен спад на БВП за сметка на дългови емисии не може да се оцени позитивно. Емисиите на държавен дълг следва да се насочват единствено и само за финансиране на дългосрочни публични проекти при доказана възвръщаемост. Показателно е, че ЕС увеличи финансирането на действията в отговор на COVID-19 и добави 6,2 млрд. евро  към бюджета на ЕС за 2020 г. с изискване за предприемане на конкретни инвестиционни инициативи (тук).

Съществува пълна неяснота относно предназначението на новите емисии. Под шапката на борбата с Covid-19 правителството разпределя мащабни финансови ресурси без необходимата детайлна мотивировка за сфери и дейности, които не са свързани пряко с борбата срещу пандемията (тук). Такива за например 30%-ното увеличение на заплатите на администрацията, увеличението на паричното обезщетение за безработица, увеличението на бюджета на Министерството на културата, увеличението на плащанията на личните асистенти, та дори и добавките към пенсиите. Чисто формално правителството декларира, че „необходимите средства за изпълнение на новите социално–икономически мерки … ще се осигурят в рамките на очакваното изпълнение на консолидираната фискална програма за 2020 г. и при необходимост (?! – б. ГМ)чрез актуализации на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 година“, т.е. поредната актуализация се проектира в бъдеще време, при свършен факт.

Не е задача на настоящия материал да оценява по начало целесъобразността на предприетите мерки, редица от които могат да бъдат приветствани. Въпросът опира до принципи на използване и на управление на средствата на данъкоплатците. Разпределението на ресурсите в Държавния бюджет следва да е предварително замислено, оценено, обвързано, планирано и одобрено от НС, а не a posteriori да се търсят възможности за балансиране на бюджетни съотношения.

Чисто финансовите параметри на лансираните емисии са впечатляващо добри, което само по себе си не ги оправдава. Ако например имам възможност да си купя трактор на изключително изгодна цена трябва ли наистина да си го купя, след като нямам нужда от такъв вид техника? Световната конюнктура към момента предопределя показателите на емисиите. Същата тази конюнктура е свързана с отрицателната доходност на замразените ни международни резерви в размер на повече от 25 млрд. евро (тук).

Част от тези огромни за страната ни международни резерви е и т.нар. фискален резерв, който представлява замразени финансови ресурси на правителството и се оценява на над 10 млрд. лв. към м. юли т.г. (тук). Не е ясно какви са съображенията на правителството да продължава да поддържа този си замразен депозит (фискален резерв) в БНБ с отрицателна доходност, а за сметка на това да емитира нови задължения? Новите задължения не са безплатни. Първоначалната цена на емисиите е по-ниска от номинала, от което страната губи над 60 млн. лв. Ежегодните лихвени разходи от Държавния бюджет за следващата декада ще бъдат по около 40 млн. лв.

Към м. юли т.г. превишението на приходите над разходите на актуализираната през м. март т.г. Консолидирана фискална програма (КФП) е 1,7 млрд. лв. Със същата актуализация се предвижда дефицитът на КФП за годината да е 3,5 млрд. лв., т.е. за петте месеца до края на годината превишението на разходите над приходите трябва да е над 5 млрд. лв.! Елементарната аритметика показва, че през всеки от петте месеца разходите трябва да превишават приходите с един милиард лева, които да бъдат финансирани от държавен дълг! При това капиталовите разходи изостават с почти 9% от миналогодишните! Планираното ударно харчене едва ли ще се реализира, а и ако се реализира ще бъде за сметка на текущи разходи, т.е. ще бъде неразумно и неоправдано разточителство с държавни средства.

Предвидени са един милиард лева за финансиране на схемата 60/40. По данни на НОИ (тук) към втората половина на м.август т.г. по предвидената схема са изразходвани едва 186 млн.лв., т.е. и тук организацията и проектираните финансови съотношения не съответстват на реалностите.

Фиксираните разходи в съответствие с актуализираната програма показват, че предвижданията са преекспонирани. Обявяват се бомбастични суми, но тяхното усвояване се оказва нереализируемо. Двете емисии държавен дълг обаче са реализирани и чакат своето разпределение.

Заключение

С одобряването от НС на широк коридор за нови емисии на държавен дълг в първата година на третото правителство на Б. Борисов Министерството на финансите се стремеше да си осигури комфорт и спокойствие. Аналогична беше ситуацията и при актуализацията на КДП от м. март т.г. Министър Кирил Ананиев се ангажира с изпълнение на част от приетите дългови решения. Сега на дневен ред стои въпросът как да се изразходват двете емисии от 2,5 млрд. евро държавен дълг?

Използването на държавен дълг за финансиране на текущи нужди (за ядене и пиене), както и за необмислени мега-проекти, не е далновидна макроикономическа политика. Нашата собствена (както и световната) практика го доказва безапелационно. Редно е чрез държавен дълг да се финансират публични дългосрочни проекти и то такива, които съдействат за стимулиране на икономическата динамика. Правителството обаче няма разработена програма за такъв вид дейност. Нещо повече, то се сдържа да обявява обществени поръчки поради невъзможността си да контролира и да санкционира корупционите практики. Опитът от използване на капиталови разходи, финансирани от КФП, през последните 3-4 години, го потвърждава по категоричен начин.

При описаната ситуация най-вероятният разумен изход би бил лъвският пай от новите емисии да увеличи и без това грамадния размер на международните ни валутни резерви.

България ще гази вода, но ще си остава жадна.