Анализът на Бенджамин Фокс е от ежедневния коментар на EURACTIV.com, преведен и публикуван в EURACTIV.bg
Нечленоразделният отговор на ЕС срещу пандемията от коронавирус разкри някои фундаментални слабости в институциите на блока, особено в Европейската комисия. Изпълнителният орган на ЕС може би трябва да се вгледа добре в длъжностната си характеристика.
Ако можем да сравним Комисията на Урсула фон дер Лайен с вид храна, авторът на тази статия би се спрял на типичния десерт, поднасян на британските ученици: яйчен крем (custard).
В зависимост от това кого питате, яйченият крем може да бъде в течно или твърдо състояние, да има сладък вкус или въобще да няма вкус, да изтече в чинията, в който го изсипвате, или упорито да остане по стените на тавата. Това описание може да характеризира и Комисията, тъй като е трудно да се определи какво точно върши или какво цели да направи.
Пандемията от коронавирус се нуждае от съгласувана и бърза реакция, за да могат щетите да бъдат смекчени. Въпреки че заради самата структура на ЕС, скоростта никога не е била отличителна черта на Съюза, смяната на курса на фон дьо Лайен по време на кризата не облекчи ситуацията.
Окачествяването на т. нар. коронаоблигации като “просто лозунг” разбуни духовете в и без това нажежения дебат за обединяването на дълга. Екипът на фон дер Лайен се опита да се измъкне от ситуацията, позовавайки се на неточност в превода.
Съвместният икономически отговор на кризата все още изглежда трудно постижим, затова Комисията прибягна до изтискване на каквото беше останало от бюджета на ЕС, докато изготви ново предложение за следващия.
Когато миналото лято фон дер Лайен получи поста, по-песимистичните сред нас предупредиха, че тя ще бъде параван на Съвета на ЕС, неспособна да ръководи независимо поради начина, по който бе назначена – след унижощаването на системата “шпиценкандидат”.
Тази оценка се потвърди във вторник, когато плановете на Комисията да публикува пътна карта за излизане от пандемията бяха бързо отхвърлени от държавите членки.
Съобщава се, че Франция, Италия, Испания и други държави членки са изразили ясно недоволството си. Пътната карта беше отложена чак след Великден и на практика ще стане излишна, защото междувременно правителствата ще продължат да прилагат своите собствени политики.
А това рискува да отвори кутията на Пандора чрез прилагане на несъвместими мерки между съседни страни и да отключи още повече хаос в сектори като туристическата индустрия.
Фон дер Лайен е председател на Европейската комисия, а не на Съвета. Задължение на Шарл Мишел е да се консултира с лидерите на държавите членки и да организира срещите им. Фон дер Лайен не работи в секретариата на Съвета, така че трябва да спре да се държи сякаш го прави.
Извинете моя англосаксонски възглед за изпълнителната власт на ЕС, но нямам повод да оборя критиците на “геополитическата комисия”.
На теория Комисията е “пазител на договорите на ЕС” – което по същество означава, че тя трябва да спира държавите членки от яростно преследване на собствените им интереси и да защити блока от самия себе си.
Слабата реакция срещу вируса вече зася семената на раздора сред редиците на страните членки. Вчера ръководителят на Европейския съвет за научни изследвания Мауро Ферари подаде оставка след липса на консенсус с Комисията.
Ферари беше предложил амбициозна програма, която да помогне за бързия отговор на вируса и дори работеше с фон дер Лайен по изменения на плана си, но в крайна сметка програмата му беше отхвърлена вътрешно. Комисията и Европейският съвет за научни изследвания обявиха, че той е бил помолен да подаде оставка преди близо две седмици.
Мауро Ферари – до момента “запален привърженик на ЕС” – заяви пред Financial Times, че сега преосмисля тази своя позиция. Европейските институции очевидно трябва да преосмислят действията си преди новото избухване на другата зараза – евроскептицизма.
