„Животът продължава“. Тази реплика няколко пъти бе повторена тези дни от управляващите, може би донякъде, за да поуспокоят шокираното население от въведеното извънредно положение заради COVID-19. Хващаме се обаче като удавници за сламка за нея, тъй като тя внася някакъв баланс в странното ни ежедневие, а и носи надеждата, че все пак някога ситуацията ще се нормализира и ще останат само спомените от преживяното.
Вчерашният вторник обаче показа, че наистина животът продължава. Уви, доказателството бе от най-уродливите и грозни форми на „продължаващия наш доскорошен и нормален живот“. Злобно и брутално пребиха мъж в центъра на София. С метални пръти. Докато член на „шпиц командата“ снимал всичко с телефона си. Допълнителна тежест е фактът, че мъжът е журналист, известен, от голяма медия.
Разбира се, това няма да ни откъсне от фрустрацията върху коронавируса и непрекъснато спохождащите ни панически мисли „закашлях се… май вдигам температура… защо не мога да дишам“ и прочие. Но показва, че след коронавируса всичко ще си е същото – заведенията, парковете и градинките ще са пълни, по магазините ще има много тоалетна хартия, боб и брашно, ще продължат да бият и пребиват хора и т.н.
Вторникът показа още, че и главният ни прокурор си е същият. Без каскет, но с непроменен начин на мислене, поведение и изказ. Все още нямаме достатъчен материал за анализиране, но може да се окаже, че той обича мното публичността, която събитията от последните дни не му предоставят, за сметка на генерал Мутафчийски, примерно. Та затова може би г-н Гешев започна да натъртва в общественото пространство идеи за ПОЧТИ военно положение (благодарим му за това „почти“, тъй като ако го нямаше, щяхме да си припомним репликата от началото на 90-те (по-добре танковете да дойдат), оправдавайки се, че цитира президента Макрон – тук следва да му обърнем внимание, че има вероятност Макрон да говори по-скоро в преносен смисъл…
Но Гешев е извор на идеи – жандармерия по улиците, вечерен час, декларации, че отиваш до аптека или магазин и ако те хванат, че си се отклонил от маршрута – бой по дупето, може би… И всичко това с уговорката, че не искал да всява паника, но политиците се мотаят и затова бил принуден да се намеси.
Един скромен съвет – защо г-н главният прокурор не фокусира усилията си върху случаи като пребития Слави Ангелов, а коронавируса да го остави на ген. Мутафчийски, щаба и правителството. Както казват в махалата – кой за каквото е учил…
Но вторникът завърши наистина подобаващо. С Бойко Борисов, разбира се. С брифинг по късна доба, богат на много есенции, от които ние ще изберем една. Парафразираме – „няма да пипам фиска заради икономиката“. Кратко, точно, ясно и много тревожно. Само ще вметнем, че приятелите му – Доналд от Вашингтон, Еманюел от Париж и Борис от Лондон, обявиха мобилизирането на милиарди евра и лири, а Белият дом спомена дори цифрата един трилион долара, за справяне със ситуацията и за подпомагане на икономиката. Няма да цитираме Бил Клинтън, за да не се обиди премиерът ни.
Нещо повече, премиер министърът ни дори посочи как бизнесът сам да си помогне – да си продаде колите и плати заплатите. Искрено се надяваме Борисов да говори метафорично, използвайки това стилистично средство, за да увеличи експресивността на брифинга си. В противен случай – тежко ни и горко. Впрочем, тук той по забележителен начил влиза в стилистиката на главпрокурора Гешев, който препоръча на един друг бизнес да си продаде яхтите и вилите, за да сложи пречиствателни инсталации на заводите си (в интерес на истината, предложение доста по-логично от премиерското).
Аз познавам много хора с бизнес, които карат коли, с чиято продажба могат единствено да осигурят препитание за семейството си за месец-два.
И тук е редно да припомним на министър-председателя нещо, което той много добре знае. Въпросният „фиск“ е пълен със средства, изработени от бизнеса и икономиката ни. Целият мобилизиран в момента потенциал от лекари, сестри, учени и лаборанти, политици, полиция и прочие става благодарение на ресурса, изработен от икономиката. Сегменти от тази индустрия спасяват в момента положението със защитните облекла за медиците ни. Всичко, което изпълнителната власт се готви да похарчи за справяне с пандемията е изработено от икономиката ни. Затова коментари от рода, че в момента е важен животът на хората, а икономиката може да се вдигне, когато всичко отмине, са подчертано късогледи и без грам визионерство. Защото коронавирусът ще отмине, COVID-19 ще се превърне в нормален, средностатистически грип и хората ще си спомнят, че сме в 21 век и нормалният живот изисква уют, блага и възможности за осигуряване на ежедневния стандарт, с който всички сме свикнали и което е напълно нормално и логично.
Едва ли е необходимо да коментираме кой ще осигури всичко това – стопанството. Така че – „Икономиката, господа“, фискът е за това – да се пипне, когато ситуация като настоящата принуждава. Вън от всякакво съмнение е, че бизнесът, подкрепен в момента, ще се отблагодари подобаващо, когато му дойде времето. И отново ще напълни фиска.
