На заседанието си в края на миналия месец Министерски съвет прие Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. С нея е свързана прословутата дейност на Правителството по санирането на жилищни и нежилищни сгради, в която през последните седем-осем години потънаха над 2 млрд. лв. Този финансов ресурс трябваше да доведе до спестяването на огромно количество енергия.

Официалната информация в МРРБ сочи, че към началото на януари 2020 г. в експлоатация са въведени 1820 сгради. Иначе казано, с 2 млрд. лв. са обновени близо 2000 сгради или средно по 1 000 000 лв. на сграда. За да не изглежда положението чак толкова трагично, в отчета са добавени още 2000 сгради със стартирали дейности, за които не е ясно на какъв точно етап са и какъв финансов ресурс е похарчен за тях до момента. Явно обаче парите са свършили и се чакат нови. А желаещи има, видно от това, че броят на сградите с искания за сключване на договори за целево финансиране към ББР (от регистъра на ББР) са над 5 000.

Числата дотук показват, че цялостната дейност, макар и облечена в благородна идеология за постигането на енергийна ефективност, се оказва, че не е нищо повече от едно масово разграбване на огромен финансов ресурс пред очите на всички.

Къде потънаха 2 млрд. лв.?

„Разделяй и владей“ или – “раздробявай на колкото се може повече независими и отделни една от друга дейности и усвоявай” е основният принцип на действие по усвояването на тези пари.

Основните дейности:

– Техническо обследване
– Конструктивно възстановяване/усилване/основен ремонт в зависимост от повредите, настъпили по време на експлоатацията на многофамилните жилищни сгради, които са предписани като задължителни за сградата в техническото обследване.
– Обновяване на общите части на многофамилните жилищни сгради (покрив, фасада, стълбищна клетка и др.).
– Изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които са предписани като задължителни за сградата в обследването за енергийна ефективност.
– Съпътстващи строителни и монтажни работи, свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и съответното възстановяване на общите части на сградата в резултат на изпълнените мерки с енергоспестяващ ефект.
– Съпътстващи строителни и монтажни работи са свързани единствено с възстановяването на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването на общите части и на подмяната на дограма в самостоятелния обект.

Всяка от тези дейности е разбита на още между 10 – 20 поддейности. Всяка една от тях се извършва от фирма, която очаква да реализира печалба. В допълнение, всяка от тях трябва да бъде сертифицирана (допълнителен разход), контролирана от контролиращ орган (отново допълнителен разход). Към тези дейности се добавят и такива, гарантиращи качеството и надеждността на изпълнението или застраховане и т. н.

Колко пари ще са необходими за постигането на мерките за енергийна ефективност в следващите 10г.?

В изготвения анализ се казва, че за периода от 2021г. – 2025г., за енергоспестяващи мерки са необходими инвестиции в размер на 1.585 млрд. лв., а до 2030г. още 3.082 млрд. лв. или общо 4.667 млрд. лв. Тази цифра все по-натрапчиво започна да циркулира в общественото пространство през последните две седмици.
Никой обаче не каза, че този финансов ресурс не обхваща и други съпътстващи дейности, които са необходими за гарантиране качеството и живота на самите мерки за енергийна ефективност, като по направена оценка разходите за този вид дейности достигат размер до 30% от инвестицията за енергоспестяващи мерки. Или иначе казано, ще са необходими допълнителни още 1.5 млрд. лв. за покриването им. Така сумата набъбва до 6.2 млрд. лв. Ако погледнем в исторически план, за предходните седем – осем години сме похарчили 2 млрд. лв., а за следващите 10 предвиждаме да се изхарчат над 6 млрд. лв.

Какъв е ефектът от похарчените до момента 2 млрд. лв.?

По този въпрос цари пълно информационно затъмнение! Никъде няма да видите доклад, в който с думи прости и цифри ясни да бъде видно какво количество топлинна или електрическа енергия е спестено от санирането на тези близо 2000 сгради, или колко тона въглеродни емисии са спестени на държавата ни. Как тези мерки за енергийна ефективност са се отразили на бюджета на жителите на тези сгради. А време за натрупване на история за ефекта от направените мерки за енергийна ефективност е имало. Програмата е в ход от близо осем години.

Не се съмнявам, че ако имаше някакви видими резултати, най-вероятно политиците от властта нямаше да излязат от телевизионните студия, докато не са сигурни, че и последният българин не е разбрал какво чудо са сторили. Изявите им обаче по медиите през годините бяха единствено с половин уста да издекламират колко сгради са готови до момента и колко още хиляди са били в ход за прилагане на мерки за енергийна ефективност, но някак си парите са свършили и трябват още.

Сега на хоризонта се задава европейска програма “План за възстановяване и устойчивост”, според която България ще получи 12 млрд. лв. през следващите пет години.От тях,правителството смята да отдели 3 млрд. лв. за енергийна ефективност. Поради тази причина бе създадена така наречената “Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.” Ударно бяха променени и няколко закона – за енергетиката, за енергийната ефективност, за устройство на територията, за енергията от възобновяеми източници и други съпътстващи закони.

Въпроси като това, колко и кои сгради ще са обект на финансиране, на какво основание, как ще бъде реализирана стратегията, как ще бъде разпределен идващият финансов ресурс, каква ще бъде новата финансова тежест, която ще поискат да наложат управляващите върху семейните бюджети на българите, какви са предложенията за начините на финансиране и по какви програми се предлага това да се случи, са все обекти на последващи коментари.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"