Панелните сгради ще получат достъп до финансиране от 4.5 млрд лв. през следващия програмен период на Европейския съюз с цел повишавана на енергийната ефективност. Това обяви вицепремиерът Томислав Дончев по-рано през седмицата в интервю пред Nova. Той посочи, че с тази сума ще се финансират още общински проекти, както и за намаляване на енергийната интензивност на българските предприятия.
Дончев посочи, че санирането отново ще е във фокуса за подобряването на енергийната ефективност, но допълни, че етажните собствености на сградите ще могат да кандидатстват и за финансиране по проекти за изграждане на фотоволтаични електроцентрали. Има едно огромно пространство, което представляват покривите на блоковете, което стои така и може да бъде използвано за разполагането на такива системи, допълни вицепремиерът.
Към момента по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради бяха обновени около 1900 жилища, на които се извърши т.нар саниране с топлоизолация, подмяна на дограмите на прозорците, ремонт на покривите и снабдяването на входовете с по-енергийно ефективни системи за осветление. Още около 100 сгради (входове) имат сключен договор за финансиране, но строително-монтажните работи при тях не са приключили. По програмата, която започна през 2015 г. с бюджет от 1 млрд. лв. заявление за обновление е дошло от близо 7 хил. сгради. През 2017 г. този бюджет бе увеличен с още 1 млрд. лв., като от 2019 г. програмата е на практика в замръзнало положение. Това означава, че ако за 2 хиляди сгради програмата е разходвала 2 млрд (по 1 млн. лв. на сграда), то за да стигне до всички, подали заявление са необходими нови около 5 млрд. лв.
Все още няма официална информация санирането на тези близо 2000 сгради до какви икономии е довело в използването на електрическа енергия за отопление. Според калкулации на сайта EnEffect.bg реалният спад на потребената електрическа енергия за отопление е намаляло с около 120 гигаватчаса. Това е работата на АЕЦ Козлодуй за около 3 дни, но разбира се трябва да изчакаме да излязат по-достоверни данни за резултата по тази програма.
В посочения по-горе доклад се цитира, че по данни на Световната банка около 9600 многофамилни жилищни сгради, построени преди 1990 г., са панелно строителство (по някои данни само те са около 20 хил.), около 6 хил. са ЕПК и тухлените с монолитна конструкция са 28 хил. Това означава, че ако се извадят санираните до момента 2000 сгради, подходящи за обновление по критериите на националната програма остават около 41 хил. Интересно е каква е застроената площ на тези сгради, която не е посочена в доклада на Световната банка.
Отговаряйки на този въпрос, ние може да придобием представа каква е приблизителната площ на покривите на тази сгради и от там да се прецени какъв е потенциалът за изграждане на покривни фотоволтаични инсталации върху тях.
Ако приемем, че всяка от тези 41 хил. сгради има средно по два входа и че площта на един етаж е около 200 кв. м (най-често срещаното панелно строителство е съставено от три апартамента на етаж), това означава, че „неизползваемата“ до сега площ, по думите на Томислав Дончев, е около 17.5 млн. кв м. Нека, поради конструктивни и други особености на покривите и самите носещи конструкции на инсталациите, отнемем 30% от получената площ, то остават около 12 млн. кв. м., върху които могат да се монтират соларни панели. Фотоволтаичен модул с площ от около 1.5 кв. има мощност от около 300 киловатпика.
Вземайки предвид изчисленията до тук, може да се каже, че панелките, заедно с другите блокове от „соца“, могат да достигнат обща инсталирана мощност от 2.4 гигаватпика (прогнозни изчисления). Произведеното количество електроенергия за година би се равнявало на около 3.2 тераватчаса или близо 10 % от консумираната у нас електроенергия. По този начин мярката би довела до много по-големи икономии на електроенергия, отколкото самото саниране (0.12 тераватчаса за 2000 сгради), което би излезнало и по-скъпо като разходи.
Проверка на „Икономически живот“ показа, че необходимите инвестиции за нужните около 8 млн. соларни панели е приблизително 2 млрд. лв., разбира се тук има допълнителни разходи за инвентори, скрепителни съоражения и др., с които сметката може да набъбне почти двойно, но няма да достигне предполагаемите около 41 млрд. лв за санирането на всички останали 41 хиляди сгради
Важно е да се отбележи и че близките до домовете ВЕИ мощности намаляват загубите по пренос и разпределение на електроенергия, като по този начин се намалява допълнително нуждата от конвенционални мощности.
Дали посочените по-горе изчисление са малко или много вероятни, можем да отговорим с данни, според които върху покривите на сградите само в Берлин могат да се поставят панели с обща мощност от 4.4 гигаватпика.
Въпросите от тази статия ще търпят развитие, като в „Икономически живот“ ще продължим да търсим техните актуални отговори.
