2023 година завършва с два впечатляващи парадокса: от една страна, беше най-горещата година в историята и тази, в която емисиите на парникови газове достигнаха нов връх. Въпреки че пред очите ни са всички доказателства за климатичната криза, предизвикана от увеличаването на използването на изкопаеми горива, ние продължаваме да вървим по същия саморазрушителен път. От друга страна, годината, в която Франция изпита всички екологични въздействия (суша, недостиг на вода, продоволствена криза, горещи вълни, наводнения), беше тази на възхода на антиекологичния популизъм, изтъква икономистът Елоа Лоран, професор по политически науки в университета в Станфорд, в коментар за alternatives-economiques.fr*…
Докато необходимостта от предприемането на екологични мерки става очевидна всеки ден, ние сме свидетели на засилване на политическите изказвания, насочени към предотвратяването на тяхното прилагане. По този начин ксенофобският и реакционен лагер повтаря отново и отново, че истеричните екологични политики причиняват скок в социалното неравентство и задълбочават политическото недоверие, когато всичко показва, че това неравенство е резултат от липсата на промяна в енергийните и хранителните системи през последните десетилетия. чиято цена днес са енергийната бедност, продоволствената несигурност и здравната уязвимост.
Нищо, че екологичният преход се размахва като социално плашило. Жилищната криза? Причината е в забраната за усвояването на обработваеми земи за урбанизация и въвеждането на сертификати за енергийна ефективност! Продоволствената криза? Причината е в непоносимите регламенти на Европейската зелена сделка! Енергийната бедност? Причината е в разгръщането на възобновяемите енергии и създаването на зони с ниски емисии!
Социалният цинизъм на тези политически манипулации е очевиден: народните маси и средната класа могат да загубят най-много от неосъществянатето на прехода в настоящия момент и да спечелят най-много от намаляването на замърсяването на въздуха, от смекчаването на въздействието на горещините, наводненията и сушите, от демократизирането в консумацията на качествени храни, от бягството от капана на изкопаемите горива, използвани за тяхната мобилност и жилищата им, от развитието на устойчива жилищна политика и т.н.
Зад т. нар. народен бунт, лобита от всякакъв вид са се захванали да защитават и прокарват своите интереси, както например през 2009 г. в САЩ, когато „Чаеното парти“ предприе кампания срещу реформата на здравната система, извършена от Барак Обама, която, след влизането ѝ в сила, спаси живота на милиони американци и подобри живота на десетки милиони други.
Идеологеми
Антиекологичният популизъм, действащ и сред нашите европейски съседи (особено англичаните и нидерландците), почива основно на два аргумента. Първият се състои в чисто и простото отричане на спешната необходимост от предприемане на екологични мерки и протипоставянето ѝ на националната идентичност. Вторият се състои в използването на социалните мерки срещу екологичните, като се твърди, че те са несъвместими. Тези две идеологеми, представени като искания на народа, обаче са в пряко противоречие с очакванията на общественото мнение, такива, каквито се изразяват във Франция и в Европа.
Последното проучване на Евробарометър показва, че шест месеца преди европейските избори трите приоритета на населението на страните-членки на ЕС са, по ред на важност – борбата с бедността и маргинализацията, здравеопазването и борбата с климатичната криза. А пък проучването на Fractures françaises посочи, че трите основни притеснения на французите през есента на 2023 г. са били, по ред на важност – покупателната способност, опазването на околната среда и бъдещето на социалната система.
Два извода ясно се налагат от тези проучвания: екологичната опасност е съвсем реална в очите на европейското и френското обществено мнение и очакването е за по-добро обвързване на социалните и екологическите проблеми, които са разглеждани като приоритетни в тяхната цялост.
Точно това е поуката от неотдавнашната публикация на Фондацията за политическа екология, „Екологията идва от кръговите кръстовища“, която потвърждава констатациите, направени в предишни публикации, посветени на жълтите жилетки (те блокираха основно кръговите кръстовища): те не само не са били скептици по отношение на климата, но са били по-благосклонно настроени от останалата част от френското население към мерките в областта на климата. А основната причина за техния бунт беше социалната и данъчната несправедливост.
Въз основа на тези факти следователно не трябва да отстъпваме нито крачка пред антиекологичния популизъм и да направим всичко, за да противодействаме на перспективата за победа на партиите, които го проповядват. Тяхната политика би довела до двойно отстъпление както в екологичната, така и в социалната област. Големите победители биха били тези, които се възползват от настоящата икономическа система, като се започне с предприятията, добиващи изкопаеми горива и с аграрно-индустриалната система.
Белгийският пример
Трябва да се обърнем към нашите белгийски съседи, за да разберем каква може да бъде една амбициозна социално-екологична стратегия, разгърната в национален мащаб, за да се противопоставим на антиекологичния популизъм. И първо в метода: министърът на климата, околната среда, устойчивото развитие и зелената сделка Закиа Хатаби стартира на 24 май 2022 г. „Генерални щати за справедлив преход“ в съответствие със Споразумението на федералното правителство Вивалди, сключено на 30 септември 2020 година.
Четирима колеги се захванаха за работа: изследователи, събрани във Висшия комитет за справедлив преход с участието на граждански форум и федерални публични администрации.
Плод на тези съвместни усилия бяха три публикации, кото се появиха наскоро: докладът на форума, този на публичните администрации и този на Върховния комитет за справедлив преход (в който авторът има принос), разделен на научен доклад и политически меморандум.
Като цяло се обсъждат десетки конкретни предложения за постигане на напредък в общото изграждане на политики, съвместяващи екологичното предизвикателство и проблемите в социалната сфера и позволяващи да се изгради демокрация, в която съществено място да заемат екологичните амбиции. Тези предложения ще бъдат представени от федералното правителство в европейските органи от белгийското председателство на Съвета, което започна в много подходящ момент, през януари 2024 г. и ще продължи до приключването на изборите за Европейски парламент.
Не можем да не противопоставим на този последователен и стабилен метод – чиито предложения са очевидно спорни (точно това е и тяхното предназначение) – с френската стратегия за преход – непрозрачна, характерна с импровизации и не получаваща нужната ѝ подкрепа. По отношение на социално-екологичния преход Белгия също би могла да послужи като вдъхновение за Франция.
*Превод Георги Саулов
