Цената на свободата е вечна бдителност
Томас Джеферсън
Въпреки че виждаме напредък на човечеството по много показатели за благосъстоянието, по отношение на измерението на свободата и демокрацията, тенденцията не е толкова ясна през последните десетилетия. Докладите на Института по Разновидности на демокрацията (V-Dem) показват три основни тенденции по отношение на спада на глобалните нива на демокрация, коментира Ръсел Куи* в свой анализ за Human Progress…
Първо, глобалното ниво на демокрация, измерено чрез среднопретегленото спрямо населението ниво на индексите за либерална демокрация на V-Dem, намалява стабилно от 2010 г. насам. До 2022 г. нивото на демокрация, на което се радва средният гражданин на света, се влоши до нивата от 1986 г. В Азиатско-тихоокеанския регион нивото на демокрация се върна до нивата, регистрирани последно през 1978 г.
Въпреки че все още можем да кажем, че има глобален напредък в демокрацията в сравнение с началото на 70-те години, когато започна „третата вълна на демократизация“, упадъкът на демокрацията през последното десетилетие до голяма степен заличи 35-те години на подобрение.
Второ, броят на страните, които преминаха от демокрация към автокрация („автократизаторите“) през последното десетилетие, е много по-голям от броя на страните, които преминаха от автокрация към демокрация („демократизаторите“). През 2022 г. имаше рекорден брой от 42 автократизатори, съдържащи 43 процента от населението на света. За сравнение, броят на демократизиращите се страни беше 14, с едва 2 процента от световното население. Това е рекордно нисък брой, последно наблюдаван през 1973 г. – преди 50 години.
Трето, глобалният баланс на силите също се променя значително в полза на автокрациите. По-специално, автокрациите представляват 46 процента от глобалния БВП (по паритет на покупателната способност) през 2022 г. спрямо 24 процента през 1992 г.
Търговията между демокрациите е била 47 процента от световната търговия през 2022 г., спад от 74 процента през 1998 г., с нарастващ дял на световната търговия, която се случва с и между автокрациите.
Търговската зависимост на демокрациите от автокрациите нарасна от 21 процента от световната търговия през 1999 г. на 35 процента през 2022 г. Делът на търговията между автокрациите се утрои от 6 процента от световната търговия през 1992 г. до почти 18 процента през 2022 г.
Възходът на Китай изигра основна роля в променящия се баланс на икономическата и търговската мощ. По отношение на паритета на покупателната способност, БВП на Китай надмина САЩ около 2014 г., превръщайки една затворена автокрация в най-голямата икономика в света. Като дял от глобалния БВП Китай се повиши от 4,4 процента през 1992 г. на 18,5 процента през 2022 г. Китай също така представлява значителна част от промените в моделите на търговия, като неговият дял в световната търговия достига почти 15 процента и е основен търговски партньор за много автокрации и демокрации.
Политолозите твърдят, че влиянието на великите сили върху структурата на международната система е важно за траекториите на демокрациите и авторитарните режими. Последствията от възхода на Китай за съдбата на демокрацията са все още неразгръщаща се история.
Като цяло тези тенденции са тревожни и заслужават повече внимание от страна на хората, които се грижат за демокрацията и човешкия прогрес. Напредъкът на политическата свобода е фундаментален за човешкия прогрес в други области. Следователно е възможно човешкият прогрес като цяло да се изправи пред упадък, ако тенденцията на автократизация продължи.
Въпреки че общата тенденция на човешки напредък в сферата на политическата свобода все още преобладава – когато я погледнем от времеви хоризонт от повече от 40 години – трябва също така да признаем, че прогресът в свободата никога не е гарантиран. Свободата е „крехка“ и трябва, както сочи президентът Рейгън, „за нея да се воюва и защитава постоянно от всяко поколение“.
*Ръсел Куи има магистърска степен по политически науки от университета в Рочестър, магистърска степен по икономика от държавния университет на Аризона и бакалавърска степен по математика и икономика от Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Сътрудник Центъра за парични и финансови алтернативи на Cato Institute и HumanProgress
