Анализът е на Сам Морган, публикуван в EURACTIV.com и EURACTIV.bg
Сега на фокус е битката срещу пандемията, но споровете за климатa все още не са приключили. Някои са в ход, а други тепърва започват. Пригответе се за битката между “ястребите” и “гълъбите”.
Политическите лидери в Централна и Източна Европа – нека ги наречем “климатичните ястреби” – неизбежно влизат в заглавията, когато станат известни разходите за екологични политики и за работните места, които са изложени на риск от затварянето на въглищните централи.
Когато министърът на финансите на Естония неотклонно настояваше, че страната му търси изход от системата за търговия с емисии (СТЕ), това бе възприето като смъртоносен удар върху водещия климатичен инструмент на блока.
Това се случи въпреки факта, че не ставаше дума за правителствена политика на Естония, и че според Европейската комисия излизането от СТЕ не е възможно по закон. Подобни реакции има всеки път, когато чешкият премиер Андрей Бабиш призовава Зелената сделка да бъде отменена.
Междувременно “климатичните гълъби” подготвят гнездата си и острят нокти в очакване на редица екологични битки, които – със или без вируса – ще настъпят много скоро.
Днес една от тези битки започна, когато водещият евродепутат от Фонда за справедлив преход представи своя доклад за предложената от Еврокомисията помощ на стойност 7,5 милиарда евро, която има за цел да помогне на регионите с много въглеродни емисии да станат по-екологични.
Гръцкият евродепутат от ЕНП Манолис Кефалогианис заяви, че сумата трябва да се нарасне до 17,88 млрд. евро свежи пари, които не са пренасочени от други източници. Подобно искане може да стане огромна пречка, която ще усложни преговорите за бюджета, в случай че спечели по-нататъшна подкрепа.
“7,5 милиарда евро е добра първоначална стъпка, но тя няма да е достатъчна, за да се справим с икономическото въздействие на коронавируса в Европа. Не говорим за възстановяване на загубеното. Тук става въпрос за възстановяване на нашите икономики по нов начин, така че те да са още по-силни и справедливи”, заяви Кефалогианис пред EURACTIV.
Не е немислима идеята, че повече средства за Фонда за справедлив преход ще помогне за създаването на инерция, и тя съществуваше преди появата на вируса. Финансирането на “зелени” политики на целия континент е идея, за която мнозинството, ако не всички държави членки, могат да постигнат съгласие.
Дори на “пестеливата четворка” – Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция – ще ѝ е трудно да каже “не” на увеличаването на средства за климатичните политики, като се има предвид, че те почти винаги са в отбора на “гълъбите”, когато става въпрос за съкращения на емисиите.
Кефалогианис не е единственият евродепутат, който се опитва да увеличи зелената амбицията на тази комисия. Миналият месец евродепутатът от групата на социалистите Юте Гутеланд заяви, че ще настоява за 65% намаление на емисиите до 2030 г., а не за 50-55%, което в момента се подкрепя от ЕК.
Осъществяването на това предложение е по-малко вероятно, отколкото увеличаването на средствата във Фонда за справедлив преход. Причините са липсата на подкрепа в Европарламента, както и силната опозиция на държавите-членки, където ястребите преобладават. Дори Еврокомисията става все по-категорична, че 55% ще бъде горната граница за 2030 година.
Както политиците, висшите служители и дори карикатуристите отбелязаха, политиките за борба с изменението на климата не са стигнали до никъде, във време, когато вирусът излага на показ уязвимите места на обществата ни. Дано това помогне на “климатичните гълъби” в предстоящите им битки.
