Човек да не е на мястото на здравния министър Кирил Ананиев. Не стига, че това ведомство е сред най-проветривите у нас, ами и в момента е на първа линия, „на топа на устата“, в ситуацията на пандемия заради „короната“.
Едно малко лирично отклонение – възклицанието на култовия Стивън Кинг: „Преди 40 години предупредих за „Заразата“, защо светът не е готов?“
Та в така създалата се обстановка, в която се оказа, че светът глобално не е подготвен за подобна „вирусна атака“, на Ананиев му се налага да издава заповеди, които само в рамките на 24 часа да отменя, да пише наредби, които в последствие претърпяват N-брой редакции, че дори и най-окончателната се счита за „предпоследна“.
Последният и съвършено пресен пример е свързан с маските. За по-малко от 24 часа народонаселението стана свидетел, първо – на наредба, която ги направи задължителни за носене, второ – на уточнение от Щаба, че има гратисен период до събота, трето – на уверение на шефа на охранителна полиция, че проверките и санкциите започват на мига и четвърто – на пресконференция, на която министър Ананиев обяви, че премахва точката от заповедта си, която задължава носенето на маски.
Постановка в четири действия, за чиято фабула би мечтал всеки амбициозен драматург и режисьор.
Мотивът за отмяната на иначе така необходимата мярка за маските (по думите на властта) било отсъствието на консенсус в обществото. Имаме новина за министър Ананиев – никой, по какъвто и да е повод или тема не може да осигури консенсус сред българите. Всеки един от нас е или потомък на Левски, или на Ботев (а често на двамата заедно), или дори някои – на Крали Марко, без разбира се да имат представа за реалната същност на Марко Мърнявчевич. Но това е отклонение от въпроса…
Винаги ще има неколцина на друго мнение, с други твърди убеждения за лична неприкосновеност и прочие, с категорични усещания, че биват манипулирани, ощетявани, лъгани и т.н. Не че донякъде нямат основание, но за това друг път.
Според мен причината за поредния кратък 12-часов живот на една наредба е съвсем друга. И тя се съдържа в едно уточнение от адвокат Николай Хаджигенов, цитиран от сайта Lex.bg.
Че според чл. 63 ал.4 от Закона за здравето „държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.“
Май е това. Държавата не е в състояние – и никой не може да я вини в тeзи времена на подобни дефицити – да осигури безвъзмездно маска за всеки свой гражданин и след това спокойно да го задължи да я носи. Но въпросната ситуация е била ясна и в момента на подписване на заповедта…
Кому е нужно това безсмислено „едно напред – едно назад“. Положението е сериозно, хората са и объркани, и уплашени, поставени в изключително нехарактерна ситуация, пълна с неизвестности, за която няма необходимия житейски опит в обществото. В този контекст всеки иска да се информира – чете, гледа, слуша, за да си изгради някаква лична стратегия за справяне и за изпълнение на ограниченията, налагани от държавата. И когато този човек, затворен в стаята си, го замерваш с противоречиви и винаги предпоследни наредби и указания, стресът се утроява.
Или тропаш по масата и обявяваш – маските са задължителни, готов съм да променя всеки закон с тази цел, или не го правиш.
Това не е критика. Моментът не е за критикуване – би било груба грешка. Но много по-лесно е преодоляването на подобна безпрецедентна криза, когато обществото е сравнително спокойно, колкото се може по-информирано, когато му е спестено лашкането от една наредба в друга.
В мирно време това върви, общо взето практиката „проба-грешка“ я живеем и приемаме от доста години. По време на война – както всички определят тези седмици и месеци – този лукс не съществува.
