Публикуваме анализа на Лъчезар Богданов от последния бюлетин на Института за пазарна икономика
В края на миналата седмица международната рейтингова агенция Standard&Poor’s Global Ratings повиши дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута от ‘BBB-/A-3 до ‘BBB/A-2’ с положителна перспектива. Накратко, агенцията аргументира действието с постигането на икономически растеж без натрупване на външни дисбаланси, добрите бюджетни показатели и напредъка по пътя към Механизма на обменните курсове (ERM 2).
Няколко важни акцента в анализа на Standard&Poor’s, които заслужават внимание:
- България постига икономически растеж в последните години при поддържане на бюджетна дисциплина и с излишък по текущата сметка, с други думи – не се наблюдава натрупване на значими макроикономически дисбаланси. Още повече, независимо от динамиката на пазара на труда и бързото нарастване на възнагражденията, икономиката не губи международна конкурентоспособност, като износът продължава да расте. Според агенцията, рекордно ниската безработица и продължаващото покачване на заплатите няма да е пречка пред износа в средносрочен план, най-малкото защото към момента България все още е страната в ЕС с най-ниски разходи за труд.
- Заедно с това, анализът отчита и промените в структурата на икономиката. Прогнозата за преките чужди инвестиции до 2022 г. е за запазване на относително ниските нива от последните няколко години. В същото време агенцията отчита, че външният капитал в много по-голяма степен се насочва към индустриални предприятия, за сметка на придобиване на недвижими имоти или строителство. Тези инвестиции имат важен принос за трансформацията в промишлеността, която води до нарастване на износа на продукти с по-висока добавена стойност, включително машини и съоръжения, за сметка на свиване на отраслите, разчитащи на евтин нископроизводителен труд.
- Вътрешното търсене ще се превърне в по-важен фактор за икономически растеж в следващите няколко години. От една страна, нарастването на доходите и позитивните очаквания за пазара на труда ще подкрепят по-високо потребление на домакинствата. Заедно с това, публичните инвестиции значително ще нараснат до 2022 г. заради финализиране на капиталови разходи, планирани в рамките на оперативните програми за периода 2014-2020 г.
- Застаряването на населението и външната миграция постепенно свиват работната сила и този процес вероятно ще продължи, което ограничава увеличаването на потенциала на българската икономика в дългосрочен план. Демографското предизвикателство обаче е основание за провеждане на структурни реформи. Част от тях са пряко относими към пазара на труда, като например преодоляването на несъответствията между търсените и предлаганите знания и умения. Агенцията отчита необходимостта от подобряване на функциониране на съдебната система, което е предпоставка за дългосрочно развитие на бизнес средата, а това, от своя страна, е основание за привличане на повече чужди инвестиции от прогнозираните нива в разглеждания базов сценарий. Допълнителен фактор за реформи е и очакваното обвързване на европейските средства в периода 2021-2027 с върховенството на закона. Като цяло, агенцията счита членството в ЕС като своеобразен „двигател“, насърчаващ институционалното сближаване.
- Намаляването на нивото на държавния дълг през последните пет години е фактор за повишаването на рейтинга. Заедно с ниската задлъжнялост на домакинствата и частния сектор, то представлява буфер при външни шокове. Ролята на бюджетната дисциплина обичайно се омаловажават в благоприятната част от икономическия цикъл. Трябва отново да припомним, че доверието бързо се губи и бавно се връща – влошаването на бюджетните показатели и фалитът на КТБ през 2014 г. доведоха до две поредни намалявания на кредитния рейтинг в рамките на месеци, докато дори само връщането на старото ниво отне пет години.
За пореден път, буди недоумение анализът на ролята на паричния режим в България. По методологията на агенцията, паричните съвети са по-скоро слабост, като за България аргументацията е основно по линия на ограничената възможност на централната банка да бъде „кредитор от последна инстанция“. Без да коментираме, че всъщност ограничаването на свободата за провеждане на монетарна политика е съдържателното предимство на самата институция на паричния съвет, трябва да посочим, че в доклада всъщност многократно се посочват големите постижения за макроикономическата стабилност, които са резултат именно на функционирането на борда. Те включват както дисциплиниращата роля върху политици от всички части на спектъра по отношение на данъчно и разходно благоразумие, така и натрупването на нарастващи външни резерви, а заедно с това и поддържане на висок капитал в банковата система.
Още една специфика на методологията на рейтинговата агенция си струва да бъде припомнена – основания за нисък рейтинг е ниското ниво на БВП на човек от населението. С други думи, бюджетната дисциплина и ниският дълг са необходимо, но недостатъчно условие за висок рейтинг; бедни страни с висок рейтинг няма. Още една причина да има фокус върху политики за постигането на дългосрочен висок икономически растеж и по-бързо сближаване с най-развитите икономики в ЕС.
Рейтингът може да бъде повишен при две развития – поддържането на бърз икономически растеж без натрупване на макроикономически дисбаланси или влошаване на бюджетната дисциплина и материализиране на значими структурни и институционални промени, например напредък по пътя за присъединяване към ERM II. В този контекст, агенцията отчита, че българското правителство е изпълнило предложените и поети от самото него ангажименти като предварителна подготовка за присъединяване към Механизма на обменните курсове. Необходимо е отново да припомним, че част от ангажиментите, които българското правителство пое, не представляват реални реформи – например в областта на несъстоятелността е обещано стартиране на проект, преглед и анализ на съществуващата уредба, препоръки, модел за събиране на данни, пътна карта; няма обаче действие по същинска промяна. Новоприетият закон за публичните предприятия пък страда от редица пропуски, които дават основания за съмнение в бъдещето му ефективно прилагане, още повече, че той не решава един от най-съществените проблеми – преструктуриране или закриване на лошо управлявани държавни компании.
