Анализът на Красен Станчев е от седмичната му колонка в Свободна Европа
Кольо Парамов и Любомир Дацов са прави: бюджетът за следващата година е съставен с изцяло нов подход. Кольо се радва, че бюджетът е „амбициозен“ и че новите (засега) над 10 млрд. лв. заем няма да стигнат. Кристалина Георгиева не вижда проблем да се вземат нови държавни заеми. Любо изглежда разтревожен: на този бюджет „не може да бъде дадено друго определение, освен „трябва да останем на власт на всяка цена, пък ще му мислим след 2021 година“.
Не е за вярване, че управлението на публичните финанси на България с ентусиазъм се връща към 1980-те години. Случайно е, че тъкмо тогава започва и кариерата на сегашния министър на финансите в повереното му министерство.
Новият подход е в сравнение с последните 30 години, особено времето след март 1997 г. От Постановление № 44 от 19 март 1991 г. „за намаляване на бюджетните разходи“ до 21 октомври тази година (публикуването на проектобюджета за 2021 и рамката му до 2023) принцип на публичните финанси е срещу разходите на правителството да има осигурени данъчни приходи. Според утвърдената традиция, а и по закона за публичните финанси (ЗПФ), двете страни на уравнението „вземане – даване“ трябва да си съответстват. Липсата на пълно съответствие се смята за временно явление.
Дългосрочната устойчивост на бюджета („поддържане на текущи нива на приходите и разходите без риск за платежоспособността на държавата или за способността за покриване на задължения“) е заложена като принцип на управлението му от Закона за публичните финанси. Неговият чл. 27, ал.4 допуска бюджетен дефицит по консолидираната (тоест от всички сметки) фискална програма до 2% от БВП, освен при извънредни обстоятелства и при положение, че не надвишава 3% от БВП, както и ако има „мерки за ежегодното му намаление до постигане на нулево или положително бюджетно салдо“.
Вече 30 години всички молители виждат Министерството на финансите като „министерство на вземането“ – то събира средства за раздаване от данъкоплатците и е техен пазител с временни изключения преди 1997 г. От следващите 23 години три години са с дефицит над 2% от БВП (2009-2010 г. – глобална рецесия и 2014 г. с -5.5%, заради изплащането на гарантираните спестявания в КТБ). От другите само една година е с дефицит 2% от БВП (2011), пет са с дефицит по-малък от 1.5%. Бюджетното салдо е положително дори в такива трудни години като 1997-1999 г.
В същото време се намаляват преките данъци.
Резултат: постепенно се възстановяват пенсиите и спестяванията, изчезнали в хиперинфлацията от 1996 и началото на 1997 г., изплатен е външният дълг на правителството (основно натрупан преди 1990 г., над 80% от БВП в началото на периода и с високи лихви от приблизително 6% до 2005 г.) и остават пари за комфортно плащане на „Росатом“ от 1.2 млрд. лв. през 2016 г., заради проекта АЕЦ „Белене“. Тази традиция е напът да изчезне през тази и следващите седмици.
При вземане на средства от данъкоплатците, прекарването им през държавата и връщането им обратно към първоизточника, количеството им не се увеличава. Независимо от амбициите и разказа за тях.
Затова годишният ръст на преразпределянето (разходите в бюджета) не би трябвало да надхвърлят предполагаемия растеж на БВП за периода на планиране. Тази логика не е безупречна, но няма по-добра и такова е правилото според чл. 26 от ЗПФ.
Фискалните правила на ЕС в момента са отменени от Европейската комисия до края на 2021 г. заради пандемията. Но това не означава, че цялата логика на планиране на бюджетите е отменена.
Ето няколко примера за илюзорно оправдаване на правителствения подход за бюджет 2021.
1. За да изглежда всичко обосновано, концепцията на бюджета за 2021 г. използва средствата на макроикономиката. Широката публика не я разбира. Първата хватка за създаване на илюзии е времето за обсъждане – 48 часа. Но професионални оценки са вече направени от Фискалния съвет (дипломатично), както и от Стефан Стоянов, Петър Ганев, Лъчезар Богданов, Димитър Чобанов и много други.
2. Разликата между най-оптимистичния и най-песимистичния сценарий за поведение на икономиката през 2020 г. е в диапазона от -3.5% до -13.1% спад на БВП. Направихме преглед на предвижданията си и засега няма причина да променяме прогнозата си от -7% от БВП.
3. По нищо не личи правителството да взема предвид такива дреболии като загубата на работно време поради карантинирани хора – около 0.5% от БВП (към днешна дата). Не е отчетен и риск от края на ваканцията по обслужване на кредитни задължения (която изтича скоро), нито пък от поведението на междуфирмената задлъжнялост и вероятността от фалити.
За да излязат сметките, прогнозата за спад на БВП през тази година е 3%. Всички други предвиждания са за много по-рязък спад на БВП: Световна банка –5.1%, МВФ -3.9%, Европейската комисия -7.1% и БНБ -5.5%. А правителството смята, че спадът в икономиката е вече спрял.
4. Друга илюзия е, че бюджетът е такъв заради пандемията.
При 11 млрд. лв. фискален резерв през февруари имаше огромно място за маневриране: отлагане на плащането на корпоративен и дивидентен данък (3 млрд. лв.) с положителен ефект за БВП от 0.5-1 млрд. лв.; плащания и обезщетения от НОИ (1.5 млрд. лв.); 0.6 млрд. лв. за финансиране на здравеопазването (включително ранно и масово тестване); 0.2-0.3 млрд. лв. за дофинансиране на образователната инфраструктура. Отделно би следвало да се облекчат регулаторни процедури и да се подобри работата на общинската и централна администрация.
Вместо това се заделят средства за ненужни проекти и разходи: от АЕЦ „Белене“, през държавни ВиК компания и верига бензиностанции, увеличаване на заплати на народни представители и държавна администрация, до поръчки на военна техника.
5. Неизвестността на случващото се изискваше и емисия на нов дълг. Въпросът е за какво той ще се използва. Засега, пак за да излязат сметките, както посочи Стефан Стоянов, се предвижда ръст на приходите – 47.65 млрд. лв., без прецедент, над 4 млрд. повече от приходите за 2020г. и 3.6 млрд. повече от 2019 г. От това също личи, че отрицателните стопански ефекти на COVID-19 се приемат за приключили.
Това се прави, за да изглеждат обещаващо сметките по обслужването на правителствения дълг. Вярно е, че те представят относително ниско ниво – 40.5 млрд. лв., или 29.4% от заложения в изчисленията БВП за 2023 г. Очевидно е също, че сега новите дългове са дългосрочни и с немислим преди нисък – до нереалност за преценката на риска – лихвен процент. Но не е вярно, че новият дълг ще бъде само 10.3 млрд. лв.
Както посочва Лъчезар Богданов, „освен финансирането на заложените нови дефицити до 2023 г. от малко над 10 млрд. лв., държавата трябва да изплати и стари задължения от около 1 млрд. през 2021 г., близо 3 млрд. през 2022 и 2023 г. и около 3,4 млрд. през 2024 г. Така новите емисии дълг трябва да надхвърлят 20,5 млрд. лева. И въпросът е доколко пазарите – т.е. кредиторите – ще запазят доверие в средносрочната и дългосрочната устойчивост на длъжника България.“
Не е вярно и че бюджетът е социален. Така смятат г-н Парамов и неизвестно защо някои синдикати. Тук първият проблем е обслужването на самия дълг.
Дори и да се предположи, че споменатите държавни проекти работят безупречно, на печалба и няма непосилни стопански негативи от пандемията, при нереалистични прогнози за поведението на икономиката, няма много начини да убедиш кредиторите. Онова, което много вероятно ще се случи, е за 2022 г. да се променят нагоре преките данъци, за да се демонстрира на хартия, че ще има достатъчно приходи в бюджета.
Най-вероятният ефект ще е намаляване на приходите и по-малко инвестиции, по-малко работни места от очакваното (индикативните стойности тук също са прекомерно оптимистични) и по-малко приходи в НОИ.
6.1. Важно е да се има предвид кой финансира преразпределението.
В различна степен в това качество през 2019 г. са 115 хил. работодатели, 215 хил. самонаети и 2.2 млн. работещи в частния сектор. Тези 2.5 млн. данъкоплатци нетно кредитират 3.5 млн. заети в бюджетния сектор, в държавните предприятия, училища, университети, болници, безработни, полицаи, армейци, пенсионери, народни представители, държавни и общински служители и самите себе си. Тези кредитори са основните губещи и от пандемията, и от неразумното управление на публичните финанси. При конфискационен спрямо тях елемент на преките данъци, те ще започнат да избягват данъци. Същото ще стане и при необлагаем минимум на равния данък доход, предлаган от БСП и КНСБ. Между 100 и 300 хиляди ще предпочетат да се скрият под неговия праг.
7. Някои от изброените бенефициенти изобщо не са засегнати от пандемията, загубили работа или доход. Увеличаването на разходите в бюджет 2021 увеличава доходите на бенефициентите, но не и на спомоществователите на държавния бюджет. Не е измислен начин да се преразпредели доход, който не е произведен.
Петър Ганев подробно описа отрицателните въздействия от увеличаване на доходите на бенефициентите, пенсионерите (с 1.7-1.8% от БВП принос към дефицита) и безсмислието на поголовното раздаване на надбавки за деца (0.3% принос към дефицита).
Асоциацията на индустриалния капитал още по-подробно разясни изключително вредните последици на увеличаването на минималната работна заплата (МРЗ) върху заетостта. Те ще са най-тежки при най-бедните, по-малко образованите и при циганите. Ромите и без друго са 4-5 пъти по-мразени от мюсюлманите – следващата по неприемане група от населението, както показа едно проучване на Алфа Рисърч и Евгения Иванова през януари.
Само на пръв поглед пенсионерите „печелят“. Според новия бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) финансирането на пенсии от данъкоплатците за 2021 г. се увеличава с 50%, с над 2 млрд. лв. (приблизително 1.6% от БВП, но зависи). А увеличението на приходите на НОИ с 3.8% е прекалено оптимистично.
Вероятният ефект ще е натиск за увеличаване на данъците. Тогава се връщаме в сценария описан по-горе в т. 6. Плюс дългосрочно демотивиране на приноса на по-младите и конкурентни съсловия в ДОО.
Част от „социалните“ мерки се предвижда да приключат през 2021 г. Приключването също е на хартия, за да изглежда добре дефицитът след това.
8. Не ще помогнат и европейските субсидии.
Правителствените разходи от средно 37-38% от БВП след 2010 г. достигат 42.2% и вероятно ще се променят нагоре. Това ще поражда недоверие у кредиторите.
Изобщо сегашните успехи в поемането на нов дълг се дължат на паричната политика на ЕЦБ, субсидиите и кредитите от ЕС. Фискалният съвет описва заделените средства за България като 10-11 млрд. евро (40% заеми), но споменава, че от тях се оползотворяват по 45%. По стари оценки на Съвета и Световната банка ефективността на използването на субсидиите от ЕС е съмнителна. Според мен те повече вредят, отколкото помагат.
Както при натрупването на дълга на Гърция, тези трансфери дават илюзията за „европейски“ заслон от фалит по държавни дългове.
Тази илюзия също ни връща към 1980-те години.
През 80-те години държавните заеми се вземат, за да бъде подкупено населението. Консолидираните (включително лихвите) правителствени разходи отиват отвъд 40% от БВП и постепенно се доближават до 60%. Причина за това е изчезналата вяра, че СССР ще финансира плащанията по външния дълг.
БКП моли това да се случи и България получава блокове в АЕЦ „Козлодуй“, „Белене“ като проект (в средата на 80-те отхвърлен порази сеизмичен риск, но върнат в плановете по настояване на държавния глава), „Радомир“ и пр. През 1981 г. е измислена програма за стимулиране на растежа с 2.95 млрд. лв. Тя не дава резултат. Ръстът на заплатите не съответства на „достатъчно високо нарастване на обществената производителност на труда“, казва отчетът на БНБ за 1985 г. (След 2010 г. години наред ръстът на МРЗ е 2.3 пъти по-бърз от ръста на БВП.) По това време също е измислен нов подход към банките и държавните предприятия. През 1986 г. „системата за самозадоволяване на населението заема важно място в изпълнението на програмата на партията за по-нататъшно повишаване жизненото равнище на народа.“
Има и някои разлики: лихвите по държавни заеми тогава се повишават от 10 на 17%. Вътрешният враг са турците, а не ромите. Ясни са и външните врагове тогава, а сега няма яснота. Освен може би за Северна Македония. Населението тогава няма и не може да има никаква представа за състоянието на публичните финанси. Архивите не са публични, а сега са достъпни. Пък и парламентът още не беше се преместил в къщата на БКП.
