Точният смисъл на изказването на Чърчил от преди 95 години е: ако не се съобразяваш с действителността, тя ще те хване за гушата. (От архивите изглежда, че това е аргумент от парламентарен дебат за бюджетна и стопанска политика.)
Трябва да гледаш фактите, защото те наблюдават теб.
Уинстън Чърчил, 7 май 1925 г.
Въпреки многото разумни оценки, хрумвания и съвети за стопанския живот от 13 март насам – повечето надлежно споделени тук, вече месец продължават опитите да се прескача от една безполезна или дори вредна идея към друга. С много ентусиазъм и пропаганда. От списъка на тези хаотични движения в политиката трябва да изключим онези, които се случват спонтанно, отдолу нагоре и в съответствие с традициите на нормалната търговска практика.
И свещеникът да прегледа раната върху кожата на месата: ако влакната на раната са побелели, и раната се вижда по-дълбоко от кожата на месата му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист. [Левит, 13:3]
Исторически това не е прецедент. Всички пандемии оставят трайни и винаги непредвидени последици от поне 25 века насам. Глава 13 от Левит в Стария завет (датирана между 538 и 332 пр.н.е.) говори за болестите от нечистота. И 59-та строфа направо каква, че „това е законът за заразата…“
Оттогава датират и правилата на хранене, които и до днес остават почти непроменени в юдаизма и исляма, и дори са възпроизведени в регламентите на ЕС за производство на животинска продукция. Съвременните държави носят родилните петна на пандемии, преминали през вековната им предистория. „Испанската треска“ има нещо общо със съвременните паспорти, въведени като временна политика през 1920 г., за период от две години.
Идеология и експерименти в стопанския живот
Съветите в Левит са изведени от опита. Те не са експеримент с централно насочване на стопански феномени, а внимателно изброени съвети за поведение.
Редки са случаите, когато възгледи за стопанството, приложени насила, предизвикват монументални нещастия. Такива например са болшевишката революция от 1917 г. или биологическата представа за икономиката като „жизнено пространство“, следвана от Германия от 1933 до 1945 г. и двете събития са свързани.
COVID-19 е непредвидена пандемия. Правителствата обикновено първо я пренебрегват, после въвеждат карантина и се опитват да установят кой е заразен, как и кога пандемията ще отмине. При това те не знаят отговорите на тези питания по-добре от когото и да било. И както всички, постъпват според своите убеждения. Разликата е, че не те плащат за грешките и че именно те налагат начините на поведение и разходите на гражданите и фирмите.
В обсъждането на стопанските ефекти на COVID-19 има много идеология. От „светът няма да е същият“ до „най-дълбоката рецесия след голямата депресия“, с много междинни филипики против глобализацията, капитализма и в полза на „теориите“ за международен и класов заговор.
Често използваната аналогията с Голямата депресия е не повече от аналогия, която не е сравнение на „рецесия“ с „рецесия“.
През 1929 г. методологията за измерване на ръст и спад на национален доход и БВП още не е дори замислена. Тя се появява през юни 1934 г. Дело е на Саймън Кузнец. Той е представител на неправителствена организация, опира се на достижения на няколко велики икономиста, министерството на търговията му дава статистическите данни. Относително точната методология на реконструкция на отминали времена от гледище на БВП, икономически ръст и рецесии се появява едва през 2008 г. Тя плод на повече от 50 години работа на изключителния статистик и икономист Ангус Мадисън,[i] завършена от неговите колеги от университета в Грьонинген за целия свят през 2013 г. (Между другото методологията на Мадисън ни дава добър резултат при извънредно разрушителни събития като тези от октомври 1917 г. в Петроград и последвалия експеримент с военния комунизъм и съветската система.)
Нека погледнем рецесията на „депресията“ от 1929 г. за САЩ, Австрия и България в 150 годишен контекст.
Реален БВП на човек от населението Австрия, България и САЩ за 1872-2016 г., измерен в международни щатски долари от 2011 г.
Източник: Our World in Data
Графиката показва, че БВП на човек в САЩ в намалява за много дълъг период от време. Рецесии с такава продължителност са известни в историята на ХХ век едва ли не само в социалистическите страни на Европа от 1980-те години. Периодът е повече от 36 месеца, спадът е от 10.5 хил щ.д. до 7.2 хиляди (повече от 10% средно на година). В Австрия картината е приблизително същата като продължителност (макар и по-кратно), но с не толкова значителен спад на дохода (с 23%). В България рецесия, така измерена, практически няма. Дори има известно увеличаване на БВП на човек – от 2.1 до 2.3 хил. щ.д. за периода 1929 – 1933 г. Но през 1934 г. страната изпада в неплатежоспособност и доходът пада до 2 000 щ.д.[ii]
Положението след и по повод сегашната пандемия и по друго прилича на „Депресията“.
И двете са до голяма степен следствие на действията и бездействията на държавните органи.
Спусъкът на глобалната рецесия през 1930-те е натиснат от Резервната банка на Ню Йорк, част от Федералната резервна система, т.нар. ФЕД. В края на 1920-те управлението на ФЕД е одържавено (преди то е в ръцете на банките, които заделят нужните резерви). През октомври 1929 г., след първите резки спадове на фондовата борса и частните банки (въпреки че са го правили преди това), Нюйоркският ФЕД отказват да предоставят свежи пари („ликвидност“) на две банки, които изпитват затруднения във всекидневните разплащания (макар и не изключително силни). Това засилва паниката и я превръща в нападение срещу банките. Ефектът на доминото става неудържим. Тази история е добре описана от Милтън Фридман и Ана Шварц, които не случайно наричат книгата си не „великата депресия“, а „Великата контракция“. Както по всичко изглежда, един от мотивите да не бъде предоставен ресурс от резервите (и съответно да се стигне до свиване на паричното предлагане) е възгледът, че едната от банките в нужда била „еврейска“.
„Голямата репресия“, COVID-19 и безсмислието на паричните инжекции
Репресията е общото между сегашната пандемия и събитията от преди 1990 г. След Голямата депресия паричната ликвидност не се ограничава, а по-скоро се предоставя. През последния месец, по остроумното наблюдение на Димитър Бечев, се случва нещо като наддаване за това кой ще предостави повече пари.
Но за разлика оттогава, причините за сегашната рецесия не се коренят в икономиката. Плюс това икономиката не е пари. Те просто са ресурс, който се разменя лесно за други ресурси и неща, от които хората имат нужда. Парите например не могат да се ядат. Но храната, която можем да си купим с тях, се яде.
Икономиката до голяма степен е работа по производството на стоки и услуги, чиято размяна хората договарят помежду си, ако доставчикът получава повече отколкото е вложил, а купувачът плаща по-малко отколкото очаква.
С паричната, икономическата и регулаторната политика правителствата се намесват в производството и сделките. Хората по някакъв начин заобикалят най-вредните намеси.
Карантините по повод пандемията често са тотална репресия от страна на властите върху стопанската дейност, която хората водят с взаимно съгласие помежду си. Иначе казано насила е прекъсната вещната страна на стопанско действие: производството, доставката и доставката на онова, което е договорено и е нужно.[iii] На равнището на много отделни страни, включително България, но и глобално предоставянето на пари не може да замести физическото стопанско действие в някакъв значителен мащаб.
Пандемията не е следствие на глобализацията и глобализацията не е причина на предизвикателствата в стопанския живот. Икономическите болежки на 2020 г. са преди всичко в прекъсването на глобализацията. Обяснение защо, дава статситиката на стойността на износа в глобалната икономика.
В навечерието на Първата световна война през 1913 г. тази стойност е равна на 14% от световния БВП. Войната мобилизира хора и вериги на доставка на суровини, оръжие и техника от цял свят, но прекъснатите пътища намаляват (поради увеличението на други разходи) стойността на износа до 9.5% от БВП за 1918 и 1922 г. Равнището от преди войната не са достигнати през следващите десет години. И спада до 5% от глобалния БВП през 1935 г.
Между другото тези развития са едно от обясненията на икономиката като автаркия и мечтите за жизнено пространство за сметка на други страни.
Подготовката на Втората война не подобрява показателя (много ресурси всъщност не се плащат). През 1945 г. износът на стоки и услуги е само 4.16% от световния БВП. Оттогава до преди последната глобална рецесия стойността на износа в световния БВП нараства 6.3 пъти. След това през 2009 г. спада с 5% и през 2018 г. отново е над 26% от световния БВП.
Стойност на износа на стоки като дял от глобалния БВП (1827-2015)
Източник: Our World in Data.
При дял на търговията от над 60% от БВП на света, данните за стойността означават, че поне половината от производството на стоки за крайна употреба (включително храните) зависи от глобалната размяна. С доходите вероятно положението е същото.
Ефектът от репресията, налагана от правителствата, макар и с привидно благородни цели, не може лесно да се предвиди и измери като ефект.
Освен това много доставки са от юрисдикции с относително ниски разходи за труд. Този житейски факт е временно състояние на нещата, но с огромни ползи за доходите и работните места в двата края на търговките вериги, и за глобалното намаляване на бедността.[iv]
Карантините прекъсват нормалния ход на доставките. Далеч не всеки внос може да бъде заместен с местно производство в кратки срокове. Все пак вместо мартеници от Китай, те могат да бъдат сплетени тук. Но Китай има 25 % от износа в световен мащаб. 90 на сто от съставките на антибиотиците, продавани в ЕС са от Индия и така нататък.
Политически риск и старите рецесии
Когато търговските пътища, стопанската дейност и договарянете бъдат прекъснати, икономистите се опитват да прекарат през макроикономически модели своите оценки на дълбочината на шока и спада.
Тъй като ограничения се налагат стихийно, отрицателните последици могат да бъдат оценени само приблизително от гледна точка на вече преживяното. Към външните шокове се добавят последиците от експериментирането от националните правителства.
Правилото е, че колкото повече команди, толкова повече са загубите.
Средствата, предоставяни от правителствата не могат да покрият загубите. Те могат да помогнат само да се спечели известно време. Но понеже и правителствата не знаят кой е най-много засегнат, това усилие би имало известен положителен резултат за кратко и ако отпуснатите средства са достъпни за мнозина. Колкото по-специфичен е адресатът, толкова повече е пилеенето на средства. Същото със сигурност може да се каже и за отпускането с декрети на пари от централните банки.
Към прегледа на тези политики ще се върна отделно, както и за предполагаемите, онагледени количествено, ефекти върху БВП и заетостта (безработицата).
Нека сега видим какво ни казва опитът от предишни рецесии.
В историята на България най-продължителна е рецесията от април – май 1987 г. (тогава БНБ изпраща на ЦК на БКП писмо с предупреждение по този повод) до края на 1993 г. Тя трае 84 месеца. Методиките на изчисление междувременно са променени, но контракцията на БВП е поне 35%. През януари 1994 г. БВП по текущи цени е под 10 млрд. щатски долара.
Следва период на умерен икономически ръст, който трае 20-21 месеца. Възстановена е само 1/7 от предишния спад на БВП (т.е. приблизително 4.7%). Тогава е подписана сделката за намаляване (с 47%) и разсрочване на външния държавен дълг и е осигурен приход в бюджета (ДДС). Започва, макар и вяло, процес на приватизация и реституция.
Следващият период на спад е по-кратък – 19 месеца, от края на 1995 до средата на 1997 г. Но спадът на БВП е и бърз, и по-болезнен, от по-ниско равни до исторически небивала бедност, макар да е по-малко от половината от ефекта на предишната рецесия – 15-16% от БВП.
Следващият период на рецесия от 2009 до средата на 2010 г. е най-кратък. Това не пречи по негов повод да се вдига много шум за „невижданата безработица и икономическа криза“ (Борисов, Станишев). Но продължителността на периода, както доказва Георги Ганев в „Анатомия на кризата“, е само 14 месеца, колкото и в повечето страни в ЕС, а спадът на БВП е само около 5%. Причините са основно две и са взаимно свързани: изпаряват се чуждестранните инвестиции и фалира едно предприятие – „Кремиковци АД“. Кремиковци има 420 доставчици и подизпълнители, 25% от търговските превози на БДЖ, 18% от продажбите на НЕК, по 80-90% от оборотите на две пристанища и 60% от оборота на пристанище Бургас.
Би било крайно неочаквано, ако рецесиите от 1987 г. и 1994 г. се повторят като дълбочина на свиването на стопанската дейност.
Интересно е обаче, че политическото настроение сякаш е за повторение на действията на правителствата от онези години.
(Следва продължение…)
[i] За делото на Мадисън може да се прочете в паметната бележка на колегите му по повод неговата кончина. То започва през 1940-те в Организацията за Европейско икономическо сътрудничество (призвана координира усилията и помощите по възстановяването на Европа, по-късно преобразувана в съвременната ОИСР) и свързана с изучаване на място стопанския живот в около 30-на страни, включително СССР и Китай. Без неговата книга „Динамичните сили на капиталистическото развитие“ (1987 г., но и други на същата тема) и „Историческа статистика на населението на света, БВП и БВП на човек от 1 до 2008 г. икономическата история на света не би имала инструмент за наблюдение, измерване, сравнение и реконструкция. Методологията на Мадисън за България бе приложена от Мартин Иванов.
[ii] Това не означава, че няма дълготрайни последици: държавният фалит ограничава стокообмена само до Германия, за там опива 65% от износа, Германия не плаща редовно и инфлира райхсмарката, което пък почти обрича България на съюз с нея. Графиката между другото показва и че разликата между БДП на човек между Австрия и България е незначителна – около 40% в полза на Австрия, през 1987 г. тя вече е 2.4 пъти, а през 1999 – 4.3 пъти. В дългосрочен и сравнителен план икономическите щети върху българските доходи за периода 1945 – 1987 г. са по-значителни от щетите от войните и световната рецесия преди това.
[iii] Подобен възглед застъпва и Георги Ганев в предаването „Алтернатива“ на Генка Шекерова, Милен Цветков и ТВ1 от 31 март т.г..
[iv] Любопитният читател може да проследи тези ефекти в Интернет, следвайки връзката към източника под последната графика.
