Плоският данък в размер на 10% у нас действа пълноценно от 2009 г. насам. Аргументите на архитектите на плоския данък при неговото въвеждане бяха основно следните:

  1. Плоският данък по същество е регресивен, т.е. оставя по-голяма парична маса на разположение в относително по-богата прослойка на населението, което е предпоставка за активизиране на инвестиционната дейност;
  2. Ниският размер на плоския данък съдейства за своеобразно осветляване на икономиката, т.е. ще се увеличи данъчната събираемост в съответствие с известната хипотеза на А. Лафер;
  3. Плоският данък облекчава работата на данъчната администрация, т.е. съдейства за повишаване на ефективността на акумулиране на данъчните постъпления.

Изминалите 11 години дават основания за анализ и равносметка.

  1. Инвестиционна активност

Очакванията за повишаване на инвестиционната активност като предпоставка за общо повишаване на благосъстоянието се базират на т.нар. ефект на просмукването. Световната практика не подкрепя тази хипотеза. Нашата практика също не я подкрепя. Повече от декада след въвеждането на плоския данък БВП и потреблението успяха да възстановят и да превишат с повече от една пета предкризисните си равнища (в реални измерения), докато инвестициите (Бруто образуване на основен капитал) остават устойчиво на равнище от около 70% от последната некризисна година (2008 г., Фигура 1).

Фигура 1

Нито една значима инвестиция не може да се направи без прякото посредничество на банковата система, т.е. въпросът не е в това дали и доколко потенциалният инвеститор има свои собствени ликвидни средства за цялостно самостоятелно финансиране на конкретен инвестиционен проект, а дали инициираният инвестиционен проект се оценява позитивно от банковия мениджмънт.

Израз на елементарно опростяване е да се мисли, че инвеститорите са своеобразни изчислителни машини, които се интересуват само и единствено от формално съществуващи възможности за извличане на печалба. Корпоративният данък у нас е един от най-ниските в ЕС, но инвеститорите се въздържат от активност. Въпросът е добре проучен в специализираната литература и немалко анализатори се придържат към тезата, че определящото значение на разбирането за homo economicus е неприемлива хипотеза.

Концепцията, че икономически растеж може да се постигне само (единствено?!) чрез промяна на числови параметри, а не чрез поведение, чрез стил на управление, се етикира като наивен емпиризъм и/или методологически наивитет. Подобен вид оценки намериха ново потвърждение с изследвания на социолози и психолози в областта на икономическата и инвестиционна мотивация, която се оказва много по-широка от тясно икономическото й разбиране.

2. Данъчни постъпления

Очакванията, че 10%-ният плосък данък ще доведе до по-високи постъпления в Държавния бюджет и до т.нар. „осветляване” на икономиката не се оправдават. Относителните постъпления (спрямо БВП) в последната година с неплосък данък (2008 г.) все още остават непостигнати (Фигура 2).

Фигура 2

При проследяване на количествените оценки от действието на плоския данък е необходимо да се отчете сумарната събираемост от корпоративния и от подоходния данък, тъй като при една и съща данъчна ставка е възможно преливане на данъка между двата вида.

Към картината от Фигура 2 следва да се добави устойчиво високият дял на т.нар. „икономика в сянка“, т.е. степента на несъбираеми данъчни постъпления. Според недавно изследване на МВФ (тук) „икономиката в сянка“ у нас за 2017 г. се оценява на 29,6% от БВП и е най-висока сред 31 европейски икономики (вкл. всички страни-членки на ЕС). Видимо плоският данък сам по себе си не съдейства за очакваното „осветляване“ на икономиката.

Кривата на Лафер е логична и достъпна за широко разбиране, но неговото практическо приложение гъмжи от неясноти и условности. При това тя се стреми да обясни не толкова процеса на „осветляване” на икономиката, а повече стимулирането на инвестиционната и икономическа активност. Според Лафер при високи данъчни ставки намалява трудовата мотивация, засилва се изнасянето на капитали и доходи в чужбина, както и преселването на лица от високодоходните групи в чужбина (данъчен рай). Това е причината, поради която е възможно бюджетните постъпления при високи данъчни ставки да са по-ниски в сравнение със ситуация при относително ниски данъчни ставки.

В двата края на възможни данъчни ставки (0% и 100%) данъчните постъпления се анулират, така че някъде по средата на интервала съществува екстремум. Финансовата наука не е съумяла да определи вътрешната за интервала екстремална точка, както (също немаловажно) наклона на кривата в различните части на интервала. Цялата тази неяснота дава простор на произволни тълкувания и внушения.

Динамиката от Фигура 2 води повече до извода, че определяща причина за равнището на постъпленията в Държавния бюджет не е толкова величината на данъчната ставка, колкото степента на събираемост на данъците. От 2010 г. насам се забелязва последователно нарастване на дела на данъка, събиран от действието на плоския данък, в БВП, при неизменна данъчна система и данъчна ставка. Следователно проблемът с осигуряване на достатъчно данъчни постъпления не е параметричен (във вид на приемане на различни данъчни системи и ставки), а много повече институционален. Подобен извод променя плоскостта, в която трябва да се насочат усилията за повишаване на ефективността от управлението на държавните финанси.

Строго погледнато поставянето на въпроса за „осветляване” на икономиката чрез манипулиране с данъчните ставки не е коректно. Плащането на данъци не е благотворителност, то е задължение, определено и записано в официално приет държавен Закон. Неизпълнението на Закона следва да се санкционира по начин, който също е законово установен. Задължение на чиновниците от Министерството на финансите е да осигурят събираемостта на данъците в съответствие с действащия Закон, както и да санкционират нарушителите.

COVID-19 променя ситуацията и очакванията. Поддържането на плоския данък в прилагания му вид и при натиска за намаляване на ДДС във връзка с епидемията поставя с по-голяма сила необходимостта от преоглеждане на действието на плоския данък.

3. Административни облекчения

Сигурно е, че плоският данък облекчава работата на данъчната администрация. Този аргумент обаче въобще не е редно да се привежда. Корабите се чувстват най-сигурни в пристанищата, но те не са построени за това. Министерството на финансите не е място за спокойно и безпроблемно преживяване на административния персонал.

Обществото поставя изисквания на управленската администрация чрез своя политически избор и задължение на съответните администрации е да организират дейността си в съответствие с изискванията на обществото. Световната практика показва, че данъчната организация може да се съобразява и да отговаря на различни обществени изисквания. Съвременните технологични административни възможности позволяват ефективно и качествено изпълнение на всякакви изискуеми административни задължения.

4. Заключение

Аргументирана критика за действието на плоския данък у нас е представяна нееднократно от специалисти в страната. Привържениците на плоския данък се задоволяват с привеждане на декларативни съждения, но не на доказателствени твърдения. Институтът за икономически изследвания на БАН обяви позицията си за необходимостта от преоценка на данъчната система в Годишен доклад (2018 г., тук). На специална конференция през 2018 г. КНСБ призова за преоглеждане на данъчната система (тук). Настоящият министър на финансите изразява несъгласието си с отмяната на плоския данък по презумция, макар че дипломатично и предпазливо декларира готовност за обществена дискусия (тук), която така и никога не се е състояла.

Тъжно е, че въпросът за преосмисляне на архаичната ни данъчна система изплува на дневен ред при появата и действието на COVID-19. Обществото ни предстои да извърви все още дълъг път до своевременното оценяване на плюсове и минуси в системата на обществено-икономическо ни управление в интерес на своето собствено благосъстояние.