Изборите винаги са били време за преоценка, преосмисляне и пренареждане на предпочитания и предвиждания. Те са и време за ожесточена предизборна борба на представители на партии и предизборни коалиции.
- Същност на домогването до власт
Борбата за власт винаги се представя като честно и почтено желание за добруване в името на народа, но практиката и научната систематизация показват, че като правило и тук доминира неокласическата доктрина за преследване на личната изгода.
Заемането на властови позиции е своеобразен високо печеливш безрисков бизнес. Инвестициите са нулеви (или пренебрежимо малки), няма риск от преформатиране на конюнктурата, ангажиментите и натоварването не са значими. Народният представител може да продължава да си се грижи за извънпарламентарните си занимания и формално да се отчита за парламентарните си задължения. Печалбата обаче, при това дори и освободена от данъчно облагане, доколкото е нерегламентирана, е на високо равнище.
В последните години стана ясно, че немалко народни представители са съумели да си закупят недвижими имоти, оценени по пазарна цена от примерно половин милион лева, за десетина пъти по-ниска реално платена цена. Само това прави около 100 хил. лв. чиста персонална средногодишна печалба за четиригодишната „служба“ в Народното събрание, при това освободена от данъци.
Теорията установява (по Лауреата на Нобелова премия за икономика за 1986 г. Дж. Бюканън), че в парламентарната практика действа специализиран неписан закон, сравним с известния закон на Грешъм за монетарното обращение. Въпросният закон постановява, че лошите пари изхвърлят от употреба добрите пари. Особено показателно за действието на закона на Грешъм у нас е първата половина на 90-те години на миналия век. Добрата парà беше USD, а лошата парà – българският лев. Всеки, който се домогваше до добрата парà се стремеше да си я съхрани, а пускаше в оборот лошата парà.
В контекста на парламентарната дейност въпросният закон утвърждава, че лошите парламентарни практики изхвърлят от употреба добрите парламентарни практики. Съществува житейски битовизъм, според който човек понася психологически най-тежко успеха на своя съсед, особено и най-вече когато преценява, че той не е заслужен. Когато видиш, че твоят съсед по банка в Народното събрание успява да натрупа чевствителни незаслужени облаги, тогава преценяваш, че не си струва да се затрудняваш и измъчваш с прилежно парламентарно поведение, а трябва да се научиш майсторски да се облагодетелстваш.
2. Авансът на правителствените партии
Действащият управленски елит винаги притежава определено предимство в предизборната си борба пред всички останали, още повече при некачествена институционална среда. Предимствата се формират от легалната възможност за максимално използване на разполагаемите правителствени ресурси за предизборни цели, както и от шанса да увеличат преднината си чрез активно преразпределение на финансови ресурси. Последното обикновено е трудно да се оцени навреме, доколкото съществува нормално закъснение при публикуването на отчетна информация. Когато данните вече са известни, тогава изборният процес е отминал, предизборният ефект е постигнат, а преценката на правителствената политика е отново в ръцете на облагодетелстваните.
В съвременните ни условия у нас съществува възможност за своевременна оценка на правителствените разходи. Балансът на управление „Емисионно“ на БНБ се публикува ежеседмично. В пасивите на баланса фигурира елемент, който БНБ нарича „Задължения към правителството и бюджетни организации“ и който представлява de facto частта от Фискалния резерв (ФР) на правителство, която се поддържа в БНБ. Основната част от ФР е във вид на депозити в БНБ, а остатъкът остава в бюджетни организации за текущи разплащания. За месец януари 2021 г. например 94% от ФР са депозити в БНБ и 6% са на текущо разположение на бюджетни организации, които се поддържат в търговските банки.
На Фигура 1 е представено поседмичното изменение на „Средства на Фискалния резерв по депозити в Българска народна банка“ (в съответствие с официално използвания етикет от Министерството на финансите) за периода след 01/01/2020 г.
Дори и в условията на развихрена пандемия (март-септември, 2020 г.) ФР остава на равнище от около 9 млрд.лв. В края на месец септември правителството емитира заем на международния финансов пазар, но все пак до към месец ноември разходите от ФР са сдържани и контролируеми. Краят на годината е време на развихрено разточителство, когато само за месец декември от ФР са раздадени 3,8 млрд.лв. Следва относително задържане и отново разходи, така че в края на месец март вече са изразходвани предизборно около 6 млрд. лв. от ФР за полугодието преди изборите в началото на месец април! Тези допълнителни разходи са примерно около една трета от полугодишните данъчни приходи!
Структурата на тези допълнителни разходи е предопределяща за оценката на тяхната състоятелност. Водещи световни бюджетни специалисти препоръчват неинвестиционните разходи в държавния бюджет да следват строго приходите и да не ги превишават. По-различна е препоръката за капиталовите разходи от държавния бюджет и особено за разходите за дългосрочни публични проекти, такива като инфраструктура (пътна, образователна, здравеопазваща, спортна, културна, военна и др.под.). За подобен вид дългосрочни публични проекти се счита за допустима и дори се препоръчва емисията на целеви държавен дълг.
Всички направени от правителството допълнителни разходи, които се дискутират по-горе, са за текущо потребление, при това без разчет за отражението им върху основни макроикономически показатели в перспектива. Показателно е, че основната част от допълнителните разходи, планирани и правени на равнище ЕС във връзка със справянето с пандемията, са с инвестиционен характер, т.е. с перспективен разчет. При нас всичко е подчинено на моментната конюнктура, без мисъл за бъдещето.
3. Заключение
Държавният бюджет не е собственост на този, който се разпорежда с парите на данъкоплатците в момента. Отговорност за направените разходи и оценката на тяхната целесъобразност е грижа и задължение както на властимащите в момента, така и на тези, които са призвани от народа да контролират изразходването на националните богатства, т.е. на съвкупното народно представителство.
Най-силно заинтересован от целесъобразното използване на наличните национални богатства е народът на България. Той е този, който посочва и определя субектите, на които дава правото да се разпореждат с настоящето и бъдещето на страната.
Меродавният краен критерий, който е и трябва да бъде единствено европейски, показва, че България твърдо и последователно изостава в своето обществено-икономическо развитие в рамките на ЕС. Равноправното и равностойно членство в ЕС предполага значително по-различен стил и поведение както на управленския елит, така и на суверена на България.
