Министърът на правосъдието и парламентът подготвят нова изненада за банките и техните de facto кредитори – мнозинството граждани си държат парите в банките.
Днес тя, както изглежда, ще бъде обсъждана в парламента.
Идеята е от февруари–март тази година и бе провъзгласена от тогавашния омбудсман. Тя тогава изпрати на „вниманието на“ законодателното събрание проектозакон. Той бе внесен в парламента от тогавашния председател на правната комисия и негови колеги. Сега бившият председател е вече министър и прокарва изменен, но също толкова вреден вариант, на проекта.
Общото между законопроектите на бившия омбудсман и новия министър
Няма оценка на въздействието (която според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от закона за нормативните актове – ЗНА – е задължение на съставителя на законопроекта).
Запазени са мотивите. В тях буквално се казва, че длъжникът бил поставен „в по-неблагоприятно положение спрямо икономически по-силната страна“ и са изброени злодеите от традиционния списък на омбудсмана, начело с банките.
В сравнение с предишни законопроекти за изменение на ГПК, предлагани от омбудсмана и различни „борци“ с банките и „спасители“ на длъжниците, тук вече е сменена аргументацията на изменението и допълнението на глава „Заповедно производство“ на ГПК.
В основата е подозрението за неравноправни клаузи в договорите за кредит по смисъла на Директива 93/13/ЕИО, за което в края на януари изпрати уведомление. В него се казва, че:
- заповедите се издават „без съществени проверки от съдилищата“;
- те могат да се „оспорват само при много строги условия“;
- възможностите за спиране на изпълнението са ограничени, ако то се „основава на несправедливи (курсивът – мой) договорни условия“;
- „Ако България не изпрати удовлетворителен отговор в рамките на следващите два месеца, Комисията може да издаде мотивирано становище по този въпрос“.
Главният замисъл на първоначалния и сегашен вариант на законопроекта е не „да се даде отговор“, а да се приеме нов закон, който задължава съда да защитава длъжниците.
Какво можеше да се направи
През пролетта можеше спокойно да се обясни на Комисията, че:
- Промените в ГПК от 2017 г. до голяма степен решават проблемите, споделени в т. 1 и 2;
- Защитата на несеквестируемостта по чл. 444 от ГПК и свързаните с него дава достатъчни основания за справедлива процедура по заповедното производство;
- Има процедура за доброволно изпълнение на задълженията;
- Разпоредбите на чл. 127 (за съдържание на исковата молба), особено неговата ал. 2 (според която „ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства“), чл. 129 и чл. 130 (които подробно описват задълженията на съда и процедурата на проверка от негова страна, приложими и при заповедното производство), достатъчно добре вменяват задълженията на съда по констатацията в т. 1.
Тези четири обяснения биха дали достатъчно основания да се покаже, че твърдението на ЕК, според „съдебната практика на Съда на Европейския съюз това означава, че националните съдилища са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия ex officio, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса“ важат и за България.
Тези обяснения за ЕК не би било проблем да се съставят относително лесно от министъра на правосъдието и/или съответния отдел на министерския съвет. В тяхна помощ е и Решение №12/2012 на Конституционния съд, някои части от диспозитива на което могат да бъдат използвани почти буквално.
Можеше също спокойно и с подробности да се обяснят и основанията, процесуални и фактически, по които съдът може да прецени справедливостта на договорите за заем като доказателство в принудителното изпълнение на вземания от длъжници, изпаднали в затруднение.
В крайна сметка, в най-лошия вариант, ако наистина има съществени „улеснения“ на практиката на съдилищата по този тип производства по ГПК, Върховният касационен съд (ВКС), по реда на надзора, би могъл да приведе практиката в съответствие с изискванията.
Принципното положение да бъде предпочетен такъв отговор на ЕК е абсолютно очевидно: банките осъществяват кредитна дейност по занятие със средства на акционери и кредитори, като най-същественият ресурс, който управляват е този, предоставен им от спестителите, депозантите. Не е справедливо интересите и ресурсите на това мнозинство да се излагат на риск.
Какви за вероятните последици
Нито едно от тези възможни незаконови действия не е предприето. Законопроектът на бившия омбудсман е възприет като единствено правилен подход. Запазени са, както стана дума, мотивите му.
В тях се предпоставя, че банките са на практика тъждествени на всички други търговци – от продавачите на краставици, до тези на туристически пакети и застраховки. Не са отчетени основните им характеристики на кредитори по занятие: че те предоставят чужд ресурс, че неговата цена се определя от желанието на търсещия пари сега, а не в бъдеще и че затова получилият кредит всъщност взема пари от себе си след един период от време.
Затова за последния винаги е изгодно да вземе повече и по-бързо, но да върне по-малко.
Насроченият вече за приемане законопроект, в мотивите си премахва тази особеност. В тях буквално се казва, че съществуват „привилегировани условия за банки, монополни дружества, доставчици на услуги, мобилни оператори, фирми за бързи кредити и такива за събиране на вземания, при които те събират своите вземания“.
В тази поредица търговци се изпуска и особеността на кредитирането при дружествата за бързи кредити: те са едни и същи – и по закон, и по практика с тези на банките; разликата е, че дружествата правят това предимно за своя сметка.
Какво всъщност въвежда новият законопроект, без навлизане в дебрите на правно-технически хитрости, използвани в него?
- Той прилага презумпцията и забраната за неравноправни клаузи към кредитните отношения с банките и процедурите на принудителното изпълнение на вземания от тях;
- Всички договорни клаузи за кредитиране от банките, включително тези в заповедното производство, се оказват обжалваеми към етапа на настъпилото изпълнение;
- Създават се възможности за преформатирането на залозите по кредитите в несеквестируемо (според чл. 444 от ГПК) имущество на длъжниците, поради неяснота на времето, срока на активиране на производството;
- Междувременно се премахва и доброволното изпълнение, заедно с електронните търгове на вземанията.
Последиците и рисковете от тези нововъведения, без претенция за изчерпателност, също са ясни. Те се свеждат до следното.
- Създават се стимули за „разхвърляне“ на залози, за да бъдат те превърнати в несеквестируемо имущество.
- Създават се стимули за злоупотреба с права от страна на длъжниците и за шиканиране.
- Тези стимули облагодетелстват по-заможните и големи длъжници, за които предприемането на горните действия не е проблем.
- По-малоимотните длъжници са ощетени от блокирането на доброволното изпълнение (прякото договаряне с кредитора) и отмяната на електронните търгове (т.е. издължаването им се оскъпява).
- Това става в условията на подобряване на показателите на банковия сектор и на спад на дела на необслужените кредити в кредитните им портфейли – от 16.1% в средата на 2015 г. до 5.7% през април тази година. Този показател на здравето на банките е много чувствителен към промени в тази част на ГПК. Много е вероятно тенденцията на намаление на необслужените кредите да бъде променена, обърната нагоре.
- Най-важното обаче е отчетността. Когато не са ясни сроковете на събиране на вземанията, не е възможно да се оценят активите на банковата система. Вероятно стойността на залозите, ако бъде приет новият закон, няма да може да бъде оценена. За това е нужно специално изследване, но е очевидно, че между 12.5 и 13 млрд. лв. – това е сумата на ипотечните заеми – ще е под риск да не може да бъде оценена. Заради това всеки бъдещ стрес тест на системата ще покаже много по-лоши данни за нейното състояние.
- В крайна сметка, ако такива тестове бъдат проведени или цялата новосъздадена система бъде просто оценена при встъпването на страната в банковия съюз и „чакалнята“ на Еврозоната, България не би трябвало да бъде допусната.
Този анализ следва да се допълни и със сценарий как новите правила на играта биха могли да неутрализират и здравословното въздействие върху икономиката на БНБ като валутен съвет.
Струва ми се, че най-доброто решение е законопроектът да не бъде приеман. Информирането на ЕК по схемата, предложена по-горе е въпрос на два–три дни работа.
