Един цитат (една от ключовите думи в него сме заместили с многоточие):
„Всеобщата стопанска криза след (…) раздруса из основи стопанския живот, жертва на която криза са не само всекога бедствуващите нисши класи, но и самите капиталистически – индустриялни и търговски – класи. Никога економическият живот не е бил по-несигурен, по-нестабилен отколкото този от (…) насам. Особено тая несигурност се усилва и подхранва от колебанието на циркулационното и разменно средство – парите. Колосалната инфлация на книжните пари поради и след (…) даде нов и невиждан тласък на необузданите слепи сили при кредитното стопанство. Реални блага и ценности бидоха разрушени и унищожени от (…). Вместо тия блага и ценности, на сцената се явиха фиктивни ценности – книжните пари и разните видове ценни книжа, акцепти и пр. Днес, след (…) паричният пазар е препълнен от фиктивни ценности.“
От характерната лексика и архаични словоформи веднага става ясно, че текстът не е от днес или вчера. И бързо и правилно можем да попълним многоточията със съществителното „война“.
Статията е от кн. 1 на списание „Економически живот“, а годината е 1924.
Изкушаващо е да предложим заместване на многоточията с COVID-19, но би било претенциозно и неуместно. Макар че и в момента се дискутира доколко кредитирането е най-добрата мярка за удържане на кризата и стабилизиране след време на икономиката ни, а действията и мерките срещу коронавирусната епидемия се оприличават все по-често с „водене на война“.
Таблицата с протестирани полици, която редакторите на списанието прилагат, е от данните на Българска народна банка. А ето и коментара на цифрите от автора на статията:
