Човечеството изживява уникална ситуация в съвременна си история. Най-вероятно тя ще премине, но ще остави отпечатък и следи върху по-нататъшната ни съдба.
Икономиката е тази човешка сфера, която ще трябва задължително да се адаптира успешно и своевременно към променените реалности, доколкото начинът и качеството на живот са неразривно свързани с възможностите за производство на блага и услуги. Опитът за изчистване на представите ни за спецификата на бъдещето управление на икономическите процеси ще съдейства за ефективното асимилиране на предизвикателствата, които предлага новата заобикаляща ни среда.
- Информационно захранване
Националния статистически институт (НСИ) публикува ежемесечно информация в рубрика „Краткосрочна бизнес статистика“. От там е ползвана информация за: (1) Индекси на промишленото производство; (2) Индекси на строителната продукция; (3) Индекси на оборота в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” (по текущи цени). НСИ публикува индексите като: (1) Сезонно неизгладени; (2) Сезонно изгладени; (3) Календарно изгладени. Сменя се също периодично базата, спрямо която се пресмятат съответните индекси.
Използваните индекси в настоящия материал са „сезонно изгладени“, при база 2015 = 100. С оглед на по-голяма прегледност и съпоставимост публикуваните индекси са преоценени спрямо база „Декември 2019“ = 100.
2. Оценка на динамиката
На Фигура 1 е представено месечното изменение на трите вида индекси за периода януари 2019 – февруари 2021.
Очаквано, Covid-19 въздейства на трите вида индикатори по различен начин и с различна сила. Най-силно е подтискащото въздействие върху оборота на сектор „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“. Спадът на оборота в първите месеци от действието на пандемията през 2020 г. е 30%! Все пак, след месец май 2020 г. се наблюдава бавно и неустойчиво възстановяване, като все още дори към първото тримесечие на 2021 г. спадът се оценява на близо 15%. Най-вероятно пандемичните условия в непосредствената перспектива ще продължават да оказват трудности за премахване на всички ограничителни въздействия и възстановяването на предкризисните равнища в сектора.
Значително по-различно е състоянието при промишленото производство и още повече – при строителната продукция. Към месец април 2020 г. промишленото производство се свива с 14%, но успява относително бързо да се адаптира към променените условия и вече през втората половина на годината се приближава плътно до предкризисните си равнища.
Строителната продукция е най-слабо пострадала от пандемията. И там се наблюдава спад от около 5-6% в първите месеци на 2020 г., но възстановяването не създава осезаеми проблеми. Толкова повече, че през последните 4-5 години строителството не бележи значим прираст, а от началото на 2019 г. е забележим добре очертан тренд на плавно снижение на строителната продукция. Обяснението на наблюдавания феномен е в достигнатото определено равнище на насищане на частното строителство, а публичното строителство е съзнателно ограничавано от правителството. Строителството относително бързо възстановява своята леко снижаваща се динамика.
Наблюдаваната закономерност на индексната динамика е свързана пряко със конкретната трудова специфика. Там, където дейностите предполагат по-активни и масови междуличностни контакти (например сектор „Търговия“), там и пораженията са по-сериозни. В строителството концентрацията на трудови ресурси е значително по-слаба, работниците и служителите са разпръснати по различни обекти, поради което и пандемичното въздействие е по-слабо.
Непосредственото бъдеще ще създаде проблеми при възстановяването на икономическата динамика. Условията ще се променят и както практиката показва винаги при такива случаи, привидно възстановеното статукво предполага и изисква нови технологично-менаджерски решения, както и иновативни подобрения.
3. Елементи на икономическата политика
Възстановяването на статуквото и по-нататъшното развитие на икономиката не е индиферентно спрямо следваната политика. Няма автоматизъм в обществено-икономическия живот, наивно е да се очаква процесите да възстановят предкризисната си същност от само себе си. Начинът на управление както на микроикономическо, така и особено на макроикономическо равнище оказва съществено влияние върху хода на протичане на икономическите процеси.
При корпоративното управление ще бъде необходимо преструктуриране на приоритетите и на създаване (респ. поддържане) на условия за гъвкави производствени структури. Това включва въвеждането на интелигентни системи за дистанционно управление, по-голяма автоматизация на производството, създаване на условия за относително по-разлято присъствие на хора, особено в търговски обекти и най-вече – преориентиране към ангажиране на значително по-добре подготвени и квалифицирани кадри.
Макроикономическото управление притежава свои собствени особености. Подчертано важен елемент е инвестиционното осигуряване и инвестиционното насищане на икономическия процес. Без наличието на съвременни инвестиционни проекти всякакво възстановяване може да е привидно, временно, но не и перспективно.
Следва да се стимулират два вида инвестиции: (1) Частни и (2) Публични.
Частните инвестиции изискват сигурност и предвидимост на макроуправленските решения и регулации. Наивно е да се мисли, че частните инвеститори са своеобразни изчислителни машинки, които се занимават едва ли не единствено с пресмятане на финансови приходи и разходи и хукват безогледно да инвестират там, където компютърът им пресмята по-голяма доходност. Показателно е, че дори и местните инвеститори не проявяват голямо желание да се ангажират с местни инвестиционни проекти, а предпочитат да изнасят капиталите си в сигурната (макар и не особено печеливша) чужбина. Неустойчивостта на законодателната рамка, отсъствието на върховенството на закона, еквилибристиките със собствеността, корупционната същност на административните разпоредби – всичко това плаши и гони инвеститорите. При това не само чуждестранните, но и местните.
Обект на специален интерес следва да бъдат публичните инвестиции. Страната ни е изостанала и продължава да изостава значително по качество и количество на публичните услуги спрямо голямото множество от развити и догонващи страни в ЕС. Става въпрос най-вече за ангажиране с дългосрочни публични проекти от различно по характер инфраструктурно естество, от които страната ни изпитва осезаем и все по-остър недостиг.
Още в класическата политическа икономия е осъзнато, че една от формите за задържане на местни капитали в страната и тяхното ефективно използване е заемането на свободни капитали за изпълнението на дългосрочни публични проекти. Толкова повече в условия на de-facto членство в монетарен съюз (какъвто е еврозоната), в който преобладаващият брой страни-членки се стремят да компенсират текущите икономически затруднения чрез провеждане на активни фискални политики.
Особен интерес заслужава здравната инфраструктура, с не особено доброто качество на която страната ни се сблъска и се сблъсква при текущата пандемия. Видимо там организационно и ресурсно нещата не стоят добре и е наложително предприемането на адекватни мерки. Отдавна съществува своеобразен битовизъм, характеризиращ разнообразието на мнения в икономическите среди („при двама икономисти се оформят поне три различни мнения“), но наличната пандемия разкри плашещо разнообразие на мнения и становища сред лекарското съсловие. Отговорното обществено управление на здравните проблеми изисква въвеждането на респектираща наредба и подредба и в тази сфера.
4. Заключение
Качествената промяна на обществената и организационна среда не е нещо, което може да се извърши бързо и безболезнено, още повече – автоматично. Няма магическа пръчка в икономиката, всяка промяна трябва да се изстрада. Адаптацията изисква провеждането на добре обмислени целенасочени усилия във времето и пространството. В такива случаи подчертано вредни се оказват ударните (ура-джийски), не добре обмислени действия („не стой със скръстени ръце, направи нещо“), целящи много повече демонстриране на загриженост и привидна обществена заинтересованост, отколкото заемането на ангажирана, отговорна и адекватно преценена позиция.
Далеч не на последно място е равнището на общественото съзнание и подготовка като предпоставка за възприемане и избор на печеливша дългосрочна стратегия. Всяко време ражда своите подходящи представители и лидери, но качеството на обществената среда е предопределяща.
Националната интелигенция продължава да бъде в дълг към своя собствен народ. Подготовката на подрастващото поколение и на новите кадри, вливащи се в икономиката, не е на достатъчно високо равнище, изостава също и познаването и разбирането на съвременните управленски структури и функции. Без активната, водеща и формираща позиция на интелигентната прослойка на народа, страната ни ще продължава своя лъкатушещ път на ха-насам, ха-нататък с подчертан акцент върху личния интерес на хаотично излъчвания управленски елит.
