fbpx

Добре ли е за България, че Урсула фон дер Лайен беше избрана за председател на Европейската комисия? Този въпрос задаваха непосредствено след избирането й много от журналистите, които отразяват процесите в Европейския съюз. Той е актуален и сега, когато тече препитването на кандидатите за еврокомисари.

Впрочем, в самото питане се крие комплексът, от който не можем да се отървем вече 12 години, откакто сме членове на ЕС. Ние търсим във външния свят или добрия цар, който да ни реши проблемите вместо нас, или българомразците, които се появяват под формата на политици, хомосексуалисти, хотелски собственици, соросоиди и т.н., с които обясняваме същите тези проблеми. България е страна-член на ЕС. Ние имаме огромни възможности да влияем на решенията в ЕС, особено на тези на Европейския съвет, където по много важни въпроси се изисква съгласието на всички страни-членки.

Да се върнем на новата председателка на Европейската комисия. Дали нейният мандат ще е добър за България, зависи от това, какво искаме и очакваме. Или да знаем какви са приоритетите ни в Европейския съюз, които ще отстояваме, за да осигурим по-добър живот на българските граждани.

България има интерес от силен Европейски съюз, който да създава среда за бързо социално и икономическо развитие. Премиерът не можа да се ориентира навреме и да изиграе някаква важна роля в избора на нов председател на Европейската комисия и се нареди сред колегите си, които не успяха да осъществят избор на представител на Източна Европа за някой от важните европейски постове. В резултат на това не видяхме ангажимент, който г-жа фон дер Лайен да поеме към България. Следователно остава ни единствено да поставим страната ни в най-добрата позиция в матрицата на многобройните ангажименти, които тя пое, за да си осигури крехкото мнозинство в Европейския парламент.

Без да ги изреждам по важност, ето някои от заявените от г-жа фон дер Лайен приоритети, които ще се отразят в България.

Върховенство на закона
Председателят на ЕК ще смекчи тона към проблемните Полша, Унгария, Чехия и Румъния. Това е реверанс към страните от Вишеград, които подкрепиха нейната кандидатура. Впрочем, това е добър повод да се потърси изход от зациклилата процедура за наказание по чл.7, с която могат да се отнемат права на глас. Очевидно е, че този механизъм няма да проработи и дори не е в състояние да осигури достатъчен натиск върху проблемните страни. Всъщност и механизмът за контрол в сферата на правосъдието, който се прилага за България и Румъния е също толкова неефективен. Вместо това Комисията предлага нов подход, при който ще се оценява върховенството на закона във всички страни-членки и ще се ограничават някои от плащанията от европейския бюджет. Дали новият механизъм ще е по-ефективен, предстои да видим, но така или иначе, сегашните мерки няма смисъл да се пазят.

За България е важно в тази ситуация да сме сигурни, че механизмът в правосъдие и вътрешни работи ще отпадне и страната ни ще е поставена на еднаква основа с всички останали. Това не е добра новина за тези, които рязчетят да има външен натиск. Но пък на тях да припомним, че не можем да чакаме ЕК да реши нашата домашна работа.

Зелена икономика
Урсула фон дер Лайен пое основен ангажимент към групата на Зелените в ЕП – до 2050 г. ЕС да бъде неутрален по отношение на излъчваните емисии на въглероден двуокис, като до 2030 г. сегашното равнище на емисиите бъде намалено с между 50 и 55%. Предложение за тази политика ще бъде направено до края на 2019 г. Това е лоша новина за производствата, които произвеждат най-много емисии – ТЕЦ, производители на изкуствени торове, хартиена промишленост и т.н. Те ще бъдат изправени пред алтернативата да направят огромни инвестиции за кратък период от време, които пазарът няма да приеме или да затворят производството си. Още повече, че и сега тези производства са в силно затруднение, заради високите цени на емисионните сертификати.

За България това е тревожна новина. Но не е нова. Правителството не можа като това на Полша да осигури по-дълъг преходен период и до 2030 г. всички производства на електроенергия, които изхвърлят в атмосферата повече от 550 грама въглероден двуокис за всеки произведен киловат час енергия, трябва да затворят. Тук се включват всички ТЕЦ-ове. Проблемът, който си е чисто български е, че вместо дългосрочно да се пренастройства икономиката, като се премине към производства с по-ниски емисии, страната ни чака до последния момент и разчита на дребни трикове, докато вижда как се затварят едни от последните фабрики от тежката индустрия.

Какво може да се направи? Да се приеме незабавно национална програма за преход към нискоемисионна икономика. Тази програма не би трябвало да цели затваряне на предприятия, а запазване, дори увеличаване на индустриалното производство, особено това, което е структуроопределящо като енергетиката. Този преход ще изисква значителни ресурси – както публични, така и от частния сектор. Този път бихме могли да следваме по-плътно полската позиция в Европейския съвет, която ще е насочена към компенсации за прехода. Важно е и поддържането на екосистема, която да преработва максимален обем въглеродни емисии.

Социални ангажименти
Бъдещият председател на ЕК подкрепи идеята на социалистите за изработване на механизъм за минимална работна заплата, който да обхваща всеки нает работник. Освен това се ангажира с изработването на общоевропейски фонд за обезщетения при безработица, продължаване на младежката гаранция като постоянна политика и въвеждането на детска гаранция.

За България тези промени имат значение основно заради защитата правата на нашите сънародници, които работят в други страни от ЕС. Същевременно общоевропейският процес може да доведе най-сетне до изработване на механизъм за определяне на минималната работна заплата и увеличаване на значението на колективното договаряне в нашата страна.

Засилване на сътрудничеството в отбраната
Като досегашен министър на отбраната, може да се очаква, че г-жа фон дер Лайен ще е особено настоятелна за укрепване на общата европейска отбрана.

За България е важно да намерим своето място както в научните изследвания и разработки, така и да участваме и в интегрирана система на отбранителната индустрия.

Охрана на границите и миграция
Очаквано, бъдещият председател на ЕК пое силен ангажимент по отношение на миграцията. Те се изразяват в по-добро опазване на външните граници, създаване на нов механизъм, който изцяло да замени Дъблинския регламент, включително реформа в Шенген и разбира се – ангажименти за солидарно поемане на бежанци. Големият въпрос е по какъв начин ще се привлекат към тази солидарна политика страните като Унгария, които отказваха да я следват до този момент.

За България това означава да заменим емоциите и популизма с реалната политика. Преразпределението на бежанци е в наш интерес като външна граница, за да не се струпват у нас при отказ на други да ги приемат, успоредно с охраната на границата и затягане на пропускателния режим за бежанци. Същевременно преразглеждането на Шенгенското споразумение рискува да отложи значително българското членство, ако правителството продължава със сегашния си неуспешен подход към този въпрос.

Институционални промени
Урсула фон дер Лайен обеща пред Европейския парламент да намери начин следващият председател на ЕК да бъде избран, след като е преминал през изборите за ЕП – кодифициране под някаква форма на идеята за водещите кандидати. Повечето от евродепутатите логично са разочаровани, че тази система не проработи, но в интерес на истината така или иначе това е една реформа, която трябва да залегне в законодателството. Освен това в рамките на две години ще се проведе широка гражданска конференция по демократичното функциониране на ЕС. В ангажиментите се включват и промени към укрепване на еврозоната, включително – създаване на собствен бюджет.

За България тези процеси имат значение от две гледни точки. Първата е, че засилването на интеграцията в еврозоната, налага да се увеличат усилията България да стане част от нея. Второ и по-важно – гражданската дискусия дава възможност на всички български партии, сдружения, граждани да участват и да си дадат предложенията. Така критиците на ЕС ще имат възможност да покажат алтернативните си идеи, които досега се губят.

Дали изборът на Урсула фон дер Лайен е добър за България зависи преди всичко от българското правителство. Вече споменахме как то трябва да се подготви, за да извлече дивиденти от заявените приоритети. Но с това съвсем не трябва да се изчерпва амбицията за участие в ЕС. Необходимо е да се заявят повече важни и амбициозни български приоритети, които да дадат възможност да излезем от последното място в социалното и икономическо развитие.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"