Инспектори на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ (ГД МН) при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) са проверили 1883 търговци и 2005 използвани от тях везни за търговски плащания в цялата страна.
Инспекциите са били в периода 1 септември – 30 октомври, тъй като тогава е най-активната търговия с плодове и зеленчуци и са обхванали търговците, които извършват продажба на плодове и зеленчуци на постоянни и временни пазари, зеленчукови борси, тържища и във временни търговски обекти на открито. съобщават от ДАМТН.
Резултатите показват, че 349 бр. везни (16,9 % от инспектираните) не съответстват на изискванията на Закона за измерванията. Констатирано е, че 239 бр. (12 % ) от използваните везни не са преминали изискуемите процедури по одобряване на типа им или оценка на съответствието им със съществените изисквания към тях. Поради тази причина, тези средства за измерване не трябва да се използват за измервания с цел осъществяване на търговски плащания. За останалите 110 везни (5,5 %) е установено, че не са преминали изискуемите ежегодни периодични проверки. Някои от тях не са били представяни за проверка години наред.
Най-сериозно се открояват нарушенията на:
- Общински пазари Белоградчик и Шабла, където всички инспектирани везни са били несъответстващи;
- Общински пазар в гр. Исперих 93,3 % несъответстващи везни;
- Стоковото тържище в с. Първенец, където 92 % от използваните везни са били несъответстващи. Всяка една от тези везни не е била разрешена за търговска употреба;
- Градския пазар в Пазарджик- 88,8 % несъответстващи везни;
- Пазара в гр. Кюстендил 85 % несъответстващи везни;
- Общински пазар гр. Козлодуй – 75 % несъответстващи везни;
- Общински пазар в гр. Искър – 62 % несъответстващи везни;
- Пазар Борово в София и пазар Аспарухово Варна – 57 % несъответстващи везни;
- Общински пазар Раднево – 50 % несъответстващи везни;
- Общински пазар Берковица – 46 % несъответстващи везни;
- Общински пазар Мездра – 44 % несъответстващи везни;
- Общински пазар „Младежка“, Пловдив 41 % несъответстващи везни;
- „Женски пазар“ София – 39 % несъответстващи везни;
- Общински пазар Кубрат – 37 % несъответстващи везни;
- Общински пазар Червен бряг и пазар Димитър Петков София – 36 % несъответстващи везни;
- Общински пазар Троян – 35 % несъответстващи везни;
- Общински пазари Вършец, Стражица и Павликени – 33 % несъответстващи везни;
- Общински пазар Монтана 31 % несъответстващи везни.
Резултатите показват още, че спрямо 2019 г. процентът на несъответстващите везни е нараснал от 12,2 % на 16,9 %.
По време на кампанията са издадени 333 акта за установяване на административни нарушения, свързани с несъответствия и нарушения на Закона за измерванията. Част от търговците обаче продължават да работят с несъответстващи везни, независимо от съставените им при предишната проверка актове.
Един от изводите, които прави агенцията е, че сред причините за големия брой нарушения е, твърде ниският размер на глобите и имуществените санкции, регламентирани в Закона за измерванията са твърде ниски. Това се отнася в най-голяма степен за физическите лица, каквито са предимно търговците на пазарите. За тях са предвидени глоби от 100 до 300 лева. За юридическите лица, санкциите са от 200 до 500 лева. Размерите на санкциите и глобите не са променяни от приемането на закона през 2002 г. В резултат не се създава система от ефективни възпиращи мерки за ненарушаване на закона.
В тази връзка от ДАМТН информират, че ще предприемат законодателна инициатива за повишаване на размера на санкциите и глобите. Промените ще бъдат насочени най-вече към налагане на по-високи санкции на лицата, използващи средства за измерване, които не са преминали изискуемите процедури за одобряване на типа им или за оценка на съответствието, за да бъдат използвани за измервания, свързани с търговски пращания.
Сред препоръките на агенцията е да не се допуска търговците да разполагат везните на места, на които потребителите нямат видимост на резултата от измерването. По този начин, дори със съответстващи на законовите изисквания везни, недобросъвестни търговци биха могли да манипулират резултата от измерването или да изискват потребителите да заплащат суми, несъответстващи на измереното количество.
