С подчертано дипломатичен тон Асоциацията на индустриалния капитал критикува – на места остро, част от Плана за възстановяване и устойчивост на България, представен преди седмица от вицепремиера Томислав Дончев. Припомняме, България трябва да получи 11,2 млрд. лева от Европейската комисия за справяне с последствията от Ковид кризата, ако успее да представи качествени проекти пред Брюксел.
Основен недостатък на плана е, че дава аналогов отговор на дигитални по своята същност предизвикателства, в ерата на дигитални трансформации. Основната част от инвестициите са насочени към изграждане или подобрения на сграден фонд, инфраструктура и т.н., вместо към изграждането на системи от интелигентни мрежи и връзки, коментират от АИКБ.
Второто принципно несъгласие с плана е свързано с резервите на работодателите по отношение на ефективността от създаването на различни фондове, които да администрират и опосредстват достъпа до европейски средства. АИКБ предлага преимуществено да се програмират директни разплащания, а за предвидените индиректни плащания да не бъдат създавани нови фондове, а да се ползва капацитета на вече съществуващите фондове, органи за управление и структури.
Асоциацията дава становището си и по конкретните четири стълба, които структурират плана. Личи си категоричното несъгласие по предвидените проекто мерки за енергийна ефективност.
АИКБ не подкрепя насочването на подобен огромен ресурс в енергийна ефективност и предлага 2,5 млрд. лв. да бъдат пренасочени в насърчаването на зелени технологии. Оставащият 1 млрд. да се разпределят на три части поравно – 1/3 за енергийна ефективност в жилищния фонд, 1/3 за енергийно обновяване на промишлени сгради и1/3 за енергийно обновяване на държавни и общински сгради и за енергийна ефективност на системи за изкуствено външно осветление.
В тази връзка се коментира, че тъй като подобни проекти се изплащат от реализираните икономии, те следва да бъдат приоритетно финансирани посредством предоставянето на нисколихвени, дългосрочни кредити, които да бъдат връщани от постигнатите икономии при енергопотребление.
АИКБ предлагат и включването на едно уточнение в частта от плана, свързана с кръговата и нисковъглеродна икономика – „българската икономика изразходва средно 1,5 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП (PPS) от средния енергиен разход в ЕС“, като условие за насърчаване на кръговата и нисковъглеродна икономика.
Отбелязва се също така липсата на мерки за подкрепа на въвеждането на електрически превозни средства, производството на електродвигатели, акумулатори, батерии. Липсват и мерки за насърчаване на разработки в посока на съхраняване на енергия, насърчаване на електрическата мобилности развитие на технологии, основани на водород, коментират работодателите.
Изразяват се резерви и и по отношение на планираната подкрепа за дигитална трансформация на ЕСО в размер на 511 млн. лева.
Особено критични от АИКБ са към стълба Справедлива България. Припомняме, планът там предвижда дигитализиране на информационни масиви в администрацията, съдържащи регистрови данни, Електронна идентификация (в личните документи), Цифровизация на ключови съдопроизводствени процеси в системата на административното правораздаване, Укрепване, доразвитие и надграждане на Единната информационна система на съдилищата, Подобряване на качеството и устойчивостта на политиките в сферата на сигурността и противодействието на корупцията. Всеки лист хартия в държавната администрация трябва да се превърне в електронен документ, подчерта Дончев по време на представянето.
От асоциацията са категорични, че не приемат със средства, предназначени за справяне с КОВИД-кризата, да се финансират закъснели, неуспешни и неотговорно извършвани операции за постигането на ефективно електронно правителство. В подобни действия, по някои изчисления, до момента са налети милиарди левове през последните 10 години, без видим резултат. Вместо това, да се работи по съвместимост и взаимен достъп до ключови регистри, в съответствие с приетото в ЕС законодателство, като се прилагат глобални стандарти за идентифициране и обмен на данни, се казва в коментара на работодателите.
В частта, предвидена за здравеопазване се коментира, че половината от предвидения ресурс следва да бъде насочен към превенция на здравето и към системи за ранна диагностика и предотвратяване на хронични заболявания. В България отделеният за превенция ресурс е 2 пъти по-малко от средните за Европа стойности, а за болнична помощ и лекарства –2 пъти повече като дял в разходите за здраве, изтъкват от асоциацията.
Иначе АИКБ приветства широката обществена консултация на проекта на Плана, споделя напълно целта му „да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от КОВИД-19 пандемията … чрез набор от мерки и реформи, които не просто да възстановят потенциала за растеж на икономиката, но и да го развият, като осигурят устойчивост на негативни външни въздействия“.
Заключението на бизнеса е, че проектът следва да бъде доработен.
