Нелоша прогноза за България дава Меиждународният валутен фонд в доклада си „Световните икономически перспективи“, представен в рамките на годишната среща на МВФ и Световната банка.
Въпреки нарастващите опасения за почти сигурна световна рецесия и необходимостта от непопулярни мерки за справяне с инфлацията, МВФ прогнозира за страната ни растеж от 3% през 2023 година. Това все пак е спад от очакваните 3,9% ръст на БВП за настоящата 2022 година и регистрираните 4,2% за миналата година.
Според фонда инфлацията у нас ще се забави догодина до 5,2%, а безработицата ще падне още – от 5,1 през 2022-ра, до 4,7% през 2023 година.
Иначе от МВФ изтъкват, че глобалната икономическа активност преживява широкообхватно и по-рязко от очакваното забавяне, като инфлацията е по-висока от наблюдаваната от няколко десетилетия. Кризата с разходите за живот, затягането на финансовите условия в повечето случаи, нахлуването на Русия в Украйна и продължаващата пандемия от COVID-19 оказват тежко влияние върху перспективите.
Прогнозите са, че глобалният растеж ще се забави от 6,0 процента през 2021 г. до 3,2 процента през 2022 г. и 2,7 процента през 2023 г. Това е най-слабият профил на растеж от 2001 г. насам, с изключение на световната финансова криза и острата фаза на пандемията от COVID-19, коментират от фонда.
Глобалната инфлация ще нарасне от 4,7% през 2021 г. до 8,8% през 2022 г., но ще намалее до 6,5% през 2023 г. и до 4,1% до 2024 г. Изтъква се, че паричната политика трябва да продължи курса за възстановяване на ценовата стабилност, а фискалната политика трябва да има за цел да облекчи натиска върху разходите за живот, като същевременно поддържа достатъчно строга позиция, съобразена с паричната политика.
Структурните реформи могат допълнително да подпомогнат борбата с инфлацията чрез подобряване на производителността и облекчаване на ограниченията на доставките, докато многостранното сътрудничество е необходимо за бързо проследяване на прехода към зелена енергия и предотвратяване на фрагментацията.
