България е на второ място по осведоменост на тема „отворено банкиране“ (Open Banking) – 68%, след Италия – 70%, при преобладаващо ниско ниво на запознатост относно този модел на финансови услуги.
Това сочи проучване на Mastercard, проведено в периода 18-27 септември сред 9605 граждани над 18 години в 12 държави в Европа: Германия, Нидерландия, Франция, Италия, Унгария, Ирландия, Испания, Обединеното кралство, Швейцария, Полша, България и Русия.
43% от европейците в проучването отчитат като положителна нарастващата роля на дигитализацията, особено по отношение на банкиране и лични финанси вследствие на COVID-19, отчита още проучването.
Сред изводите е и това, че през 2020 г. се наблюдава цялостен по-голям фокус върху достъпността и гъвкавостта на решенията за онлайн банкиране и мобилни плащания, в сравнение с миналата година, когато на преден план са били спестяването на време и простотата на същите решения. Това може да се дължи на променящите се приоритети вследствие на пандемията – сега европейците възлагат по-голяма тежест на достъпността, особеностите на начина на живот и ефективността на разходите, спрямо 2019 г.
„Ситуацията около COVID-19 ускори процесите – много неща, които биха отнели години, се случиха в рамките на месеци. За кратък период от време много дейности преминаха в електронна среда, просто защото нямаше друг начин – говорим и за бизнеси, и за нашия личен живот“, коментира Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово.
В същото време европейците все още се отнасят положително към традиционните банки и финансови институции, като четири от всеки пет от тях вярват, че физическите банки ще съществуват и след 10 години. В България това е особено силно изразено, като страната дава най-висок процент – 91% българи споделят мнението, че традиционните банки ще присъстват в страната ни и след десетилетие.
Като ключови предимства на решенията за онлайн банкиране и мобилни плащания европейците изтъкват, че: спестяват време (63%), лесни са за употреба (57%) и са подходящи за начина им на живот – мобилни, динамични, забавни и гъвкави (33%). У нас 98% биха обмислили използване на дигитални банкови решения: 44%, заради сигурността; 37%, заради удобството; 34%, заради по-ниски такси и привилегии.
България изпъква с най-висок процент граждани, които биха обмислили преминаване към дигитална банка в бъдеще (54%) при 39% средно за Европа. Също така, процентът на българите, които биха преминали към дигитална банка в близките 12 месеца, се е увеличил повече от 2 пъти спрямо миналата година – от 10% до 26%, при средно 23% за Европа.
Българите имат най-силно положително отношение (62%) към новите технологични решения, които са безопасни и улесняват финансовите им операции, като последствие от промените в ежедневието заради COVID-19. За сравнение, най-нисък е интересът към нови решения в Германия и Нидерландия (35%), като при тях е най-висока удовлетвореността от традиционното банкиране и съществуващите решения за плащане и не искат да променят нищо – 17% от германците и 18% от нидерландците посочват този отговор. Като допълнителна функционалност, от която биха се възползвали, половината българи посочват единно приложение, което на едно място да показва информация за сметки и спестявания от всичките им банкови акаунти.
От друга страна европейците показват ниско ниво на запознатост относно решенията около отворено банкиране (open banking), които Европейските регулатори прилагат в последните години. Това ще позволи на трети страни да достъпват информация за банкови сметки и разплащания, след изрично упълномощаване от страна на потребителя, което ще създаде по-добро клиентско изживяване и по-лесно и бързо преминаване от един на друг доставчик на финансови услуги. 40% от европейците не са запознати с тези решения, като при българите този процент е 32%. Като цяло, 68% от българите са чули за промените, 26% от тях се определят като добре запознати с темата, а 43% признават, че въпреки че са осведомени, не са запознати в дълбочина.
Увеличава се и интересът към „банки без клон“, тоест към изцяло дигиталните банки. 28 % от европейците са склонни да използват такава банка, при 19% спрямо 2019 година.
