Заложеният в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) кумулативен растеж на БВП от 21,7% за периода 2021-2025 г., трябва да е по-амбициозен и да преследва минимум 6% ръст на годишна база.
За да бъде постигнат този растеж, Асоциацията на индустриалния капитал в България настоява да бъдат предвидени още 1,4 млрд. лева, осигурени посредством трансформиране от други области от грантове в нисколихвени кредити (основно при финансирането на проекти за енергийна ефективност), в т.ч.:
- Допълнителни средства за новосъздадените три фонда: „Технологична модернизация“, „Зелен преход“ и „Дигитализация“ в новия елемент на Стълб 1 „Програма за икономическа трансформация“ – така че общата им сума да нарасне до 1,3 млрд. лева (при сега предвидени 900 млн. лева);
- Допълнителни средства към новосъздадения по искане на социалните партньори компонент, предвиждащ мащабна ваучерна програма за придобиване на базови дигитални умения – в размер на 300 млн. лева. По този начин, заедно с предвидените в момента 200 млн. лева, общата сума на финансовата подкрепа ще нарасне до 500 млн. лева, което ще позволи поне 1/3 от работещите в България да бъдат обхванати от тази програма;
- Ресурс в размер на поне 700 млн. лева за насърчаване на производството и съхранението на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди на предприятията и домакинствата.
В своя позиция АИКБ изразява принципната си подкрепа към проектите на Плана за възстановяване и устойчивост, Споразумението за партньорство и оперативните програми за програмния период 2021-2027 г., но акцентира върху настояването си да бъдат осигурени допълнителни средства за подкрепа на предприятията и за насърчаване на инвестициите и иновациите.
В същото време работодателската организация изказва съжаление, че редица конкретни предложения, отправени в досегашните й становища не са възприети и обръща внимание, че има необходимост от ясен механизъм за планиране, наблюдение и контрол на изпълнението на Плана, в който участие да вземат социалните партньори и заинтересовани страни.
Според АИКБ е особено важно да се определи точно кои планирани дейности ще бъдат финансирани с безвъзмездна финансова помощ и кои с финансови инструменти. За асоциацията акцент трябва да бъде поставен върху безвъзмездната финансова помощ за българските компании, защото отдаването на приоритет на финансовите инструменти би довело до стимулиране на дългова спирала в производствения сектор на България и липса на реална инвестиционна помощ за българските предприятия през следващите седем години, предвид влошената ликвидност и кредитоспособност на предприятията.
Бизнесът е на мнение, че стимулирането на инвестиционната активност на българските предприятия чрез безвъзмездна финансова помощ, особено в условията на световна здравна и икономическа криза би довело до минимизиране на вредите и би съкратило сроковете за възстановяване на икономиката.
