Европейската централна банка разпространи редовния си доклад за конвергенцията, в който разглежда седем страни – България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Уточнява се, че по силата на Договора за функционирането на Европейския съюз всичките седем държави са поели ангажимент да приемат еврото, което означава, че трябва да се стремят да покрият всички критерии за конвергенция.
Обект на прегледа е икономическото развитие на държавите, което се разглежда ретроспективно, обхващайки по правило последните десет години. Това позволява по-точно да се определи доколко сегашните постижения са резултат от действителни структурни корекции, което от своя страна следва да доведе до по-точна оценка за устойчивостта на икономическата конвергенция.
Уточнява се, че
- Отделните критерии се тълкуват и прилагат по точно определен начин. Смисълът на този принцип се състои в това, че главната цел на критериите е да гарантират, че само тези държави – членки на ЕС, в които икономическите условия способстват за поддържането на ценова стабилност и съгласуваност в еврозоната, могат да членуват в нея.
- Критериите за конвергенция представляват цялостен съгласуван пакет и трябва да бъдат изпълнени всички; в Договора критериите са изброени като равнопоставени и не предполагат йерархичен ред.
- За изпълнението на критериите за конвергенция се съди на база на текущите данни.
- Критериите за конвергенция следва да се прилагат последователно, прозрачно и еднозначно. Нещо повече, когато се разглежда изпълнението на критериите за конвергенция, съществен фактор е устойчивостта, тъй като конвергенция трябва да бъде постигната трайно, а не само в определен момент. По тази причина прегледът на страните се фокусира върху устойчивостта на конвергенцията.
Детайлният преглед показва, че България не отговаря на два от критериите – ХИПЦ инфлацията (12-месечният среден темп на инфлация) и законодателство.
Класиране на държавите от ЕС по отделни показатели за качество на работа на институциите
Забележка: Държавите са класирани от „1“ (с най-добри резултати в ЕС) до „27“ (с най-лоши резултати в ЕС) и са подредени съобразно средната им позиция при последното класиране.
През март 2020 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в България е 2,6%, т.е. доста над референтната стойност от 1,8% по критерия за ценова стабилност. С оглед на пандемията от коронавирус (COVID-19) съществува висока степен на несигурност относно това как този темп ще се измени през следващите месеци, се казва в доклада.
Отбелязано е, че националните власти са предприели важни мерки в областта на фискалната и макропруденциалната политика, за да неутрализират икономическите щети, причинени от пандемията от COVID-19.
През последните десет години този темп се колебаеше в сравнително широк диапазон – от -1,7% до 3,8%, като средно за периода беше умерен и възлизаше на 1,1%.
В перспектива съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България, като се вземе предвид и значителното увеличение на разходите за труд на единица продукция, по-специално в периода 2017–2018 г., се казва в заключенията на доклада на ЕЦБ.
Коментира се, че процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни диференциали на инфлацията спрямо тези в еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в България още са значително под тези в еврозоната. За да се избегне натрупването на прекомерен натиск върху цените и на макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен с подходяща политика.
По другия невралгичен показател докладът заключава, че българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата. Припомня се, че България е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора за функционирането на ЕС (Всяка държава-членка гарантира, че нейното национално законодателство, включително уставът на централната й банка, е в съответствие с разпоредбите на Договорите и с Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ).
Страната ни покрива маастрихтските критерии по отношение на дефицита и дълга, но ЕЦБ предупреждава, че се очаква съществено влошаване на състоянието на бюджета през 2020–2021 г.
Обзорът от 2019 г. на Европейската комисия относно устойчивостта на обслужването на дълга, публикуван преди пандемията от COVID-19, показва, че в средно- и дългосрочен хоризонт България е изправена пред малък риск за фискалната си устойчивост. Ако оставим настрана политическите мерки за справяне с пандемията от COVID‑19, благоразумната и подпомагаща растежа фискална политика остава от ключово значение за запазване в бъдеще на стабилността на публичните финанси, заключава още ЕЦБ.
Изтъква се, че България вече не се смята за държава с макроикономически дисбаланси. От ЕЦБ препоръчват обаче широкообхватни структурни реформи, имащи за цел подобряване на структурната устойчивост, бизнес средата, финансовата стабилност и качеството на работа на институциите и управлението.
