Продължаването действието на забраните в областта на съдебното изпълнение не намира никаква правна, логическа и житейска обосновка, то би накърнило изключително тежко правата на кредиторите, повечето от които обаче заради кризата спешно се нуждаят от средства.
Това се казва в позиция на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), според която с отмяната на закона за извънредното положение забраните за изпълнителни действия би следвало да отпаднат и канторите да възстановят работата си при спазване на всички противоепидемични мерки.
Припомня се, че на 15 март, в началото на извънредното положение Камарата сама е предложила за периода на извънредното положение да се преустанови извършването на определени изпълнителни действия с оглед защита здравето на гражданите и осигуряване на финансовата им стабилност.
Настоящото искане се аргументира с факта, че взискателите по изпълнителните дела са разнородни, като само на граждани ЧСИ възстановяват всяка година около 150 млн. лв. Това са най-различни вземания – невърнати пари на заем, неплатени наеми, неизпълнени задължения по договори, вреди от непозволено увреждане, включително такива от катастрофи и тежки криминални престъпления, някои от които с фатален край, присъдени суми срещу застрахователи, неизплатени заплати, издръжки за деца, и т.н. Следва да се има предвид и че длъжниците по изпълнителните дела към настоящия момент не са такива вследствие на пандемията, а са осъдени за стари задължения.
С оглед на всичко гореизложено от КЧСИ предлагат след извънредното положение да останат само ограничения в полза на длъжници – физически лица и по конкретно за период от два месеца да не се извършват описи на движими вещи тяхна собственост и да не са налагат запори на банковите им сметки. Горните действия са най-масови, от една страна те са предпоставка за разпространение на вируса (при запорите длъжниците се принуждават да обикалят банки, институции и кантори с оглед доказване на несеквестируемост), като се отразяват неблагоприятно и на психическото здраве на хората. Предвид че останалите изпълнителни способи ще са възможни, се смята, че това е разумен компромис между правото на кредиторите да получат изпълнение на съдебното решение, с това да се пази здравето и финансовата стабилност на длъжниците.
Според камарата е задължително и да се предприемат спешни мерки, които да предотвратят блокирането на съдилищата, като това ще даде възможност за доброволно и разсрочено погасяване на задълженията от страна на гражданите и бизнеса без съдебна намеса, да се извършват доброволни продажби на имущество на публичен търг, без да е издаден изпълнителен лист, да се даде възможност купувачите да закупуват имоти на публична продан по ГПК с кредит от банка, за да има наддаване и по-справедливи цени.
КЧСИ припомня за предложението си от миналата година за справяне с проблема с малките дългове чрез въвеждане на доброволното събиране на задължения. В настоящата ситуация то може да изиграе изключително важна роля не само за малките вземания. То ще отсее и намали предварително една голяма част от бъдещите съдебни производства, като същевременно ще спести значителни разходи на гражданите и бизнеса (дълг от 50 лв. след съдебно събиране се превръща в такъв от 500 лв.), ще им даде възможност да погасяват задълженията си доброволно, на части, в неопределен срок и то без да заплащат нищо за процедурата.
С оглед на това от камарата предлагат на парламента следните изменения и допълнения в ЗЧСИ и ЗСВ:
В ЗЧСИ се създава нов чл. 18а „Събиране на вземания чрез доброволно изпълнение“
(1) За парични вземания, за които не е издаден изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение, съдебният изпълнител може по искане на кредитор да пристъпи към процедура за доброволното им събиране.
(2) В молбата си кредиторът посочва точни данни за основанието и размера на вземането, а при периодични плащания и за периода, за който то се отнася, името и адреса на длъжника, като прилага копие от документа, удостоверяващ вземането, в случаите когато има такъв. Молбата се подава до съдебния изпълнител по постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника. Същата може да бъде подадена и по електронен път когато е подписана с електронен подпис.
(3) Съдебният изпълнител е длъжен да изпрати покана за доброволно събиране до длъжника, която съдържа името и адреса на кредитора, основанието и размера на вземането, а при периодични плащания и периода, за който то се отнася, както и банковата сметка, по която следва да се плати. Поканата съдържа уведомление, че длъжникът не е осъден и може да плати доброволно в двуседмичен срок, ако признава задължението, както и предупреждение, че при неизпълнение кредиторът може да упражни правата си по съдебен ред, което ще увеличи задължението със съответните разноски. Към поканата се прилага копие от документа, удостоверяващ вземането, в случаите когато е представен такъв.
(4) Преди да изпрати поканата по ал. 3 съдебният изпълнител може да извърши справки относно адреса и местоработата на длъжника с цел нейното надлежно и своевременно връчване.
(5) Ако длъжникът не плати в срока по ал. 3 съдебният изпълнител може да проведе телефонни разговори и срещи с него, както и да изпрати ново писмо, съдържащо уведомление, че при липсата на доброволно изпълнение кредиторът може да потърси правата си по съдебен ред, в който случай ще понесе и разноските за него.
(6) Действията по ал. 5 не могат да се извършват между 22.00 и 7.00 часа, като при предприемането им съдебният изпълнител е длъжен да спазва закона, добрите нрави и съответните етични правила.
(7) Процедурата се прекратява, когато длъжникът писмено оспори вземането или са изтекли два месеца от връчване на поканата за доброволно събиране, без да са постъпили плащания.
(8) При пълно или частично събиране на вземането кредиторът дължи възнаграждение на частния съдебен изпълнител в размер на договореното помежду им, но не по-малко от една десета от събраната сума.
(9) Всички разходи по процедурата се заплащат предварително от кредитора, с изключение на тези по ал. 8, и са за негова сметка.
