Европейската комисия прие Временна рамка при кризи, която ще позволи на държавите членки да използват гъвкавостта, предвидена в правилата за държавна помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на руското нашествие в Украйна.
Временната рамка при кризи ще бъде в сила до 31 декември 2022 г. С цел гарантиране на правна сигурност Комисията ще прецени преди тази дата дали е нужно действието на Рамката да бъде удължено. Освен това през периода на прилагане Комисията ще наблюдава съдържанието и обхвата на рамката в светлината на развитието на събитията по отношение на енергийните пазари, другите пазари на производствени ресурси и общото икономическо положение.
По думите на заместник-председателя на Комисията Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията санкциите, приети от ЕС и неговите международни партньори, засегнаха сериозно руската икономика, но тези санкции имат отрицателно въздействие и върху европейската икономика, като това ще продължава да е така през идните месеци. „Трябва да действаме, за да смекчим икономическото въздействие на тази война и да подкрепим тежко засегнатите дружества и сектори. Трябва също така да действаме координирано“, изтъква Вестегер.
Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна отчита, че икономиката на ЕС изпитва сериозно затруднение. За да се коригира това положение, във Временната рамка при кризи се предвиждат три вида помощ:
- Помощ с ограничен размер: Държавите членки ще могат да въвеждат схеми за отпускане на максимум 35 000 евро на засегнати от кризата дружества, които осъществяват дейност в секторите селско стопанство, рибарство и аквакултури, и максимум 400 000 евро на засегнато от кризата дружество, осъществяващо дейност в някой от останалите сектори. Не е необходимо тази помощ да бъде свързана с повишаване на цените на енергията, тъй като кризата и ограничителните мерки срещу Русия засягат икономиката по множество начини, включително чрез физическо прекъсване на веригата на доставки. Тази подкрепа може да се предоставя под всякаква форма, включително преки безвъзмездни средства.
- Помощ за осигуряване на ликвидност под формата на държавни гаранции и субсидирани заеми: Държавите членки ще могат да предоставят: i) субсидирани държавни гаранции, за да гарантират, че банките продължават да отпускат заеми на всички дружества, засегнати от настоящата криза; и ii) държавни и частни заеми със субсидирани лихвени проценти.
- Държавите членки могат да предоставят държавни гаранции или да създадат гаранционни схеми в подкрепа на банкови заеми, взети от дружествата. Те ще имат субсидирани премии, с намаляване на прогнозния пазарен лихвен процент за годишните премии за нови заеми за малки и средни предприятия („МСП“) и за предприятия, различни от МСП.
- Държавите членки могат да предоставят публични и частни заеми на дружества със субсидирани лихвени проценти. Тези заеми трябва да бъдат отпуснати при лихвен процент, който е поне равен на безрисковата базова ставка, плюс специфична премия за кредитен риск, приложима съответно за МСП и за предприятия, различни от МСП.
И за двата вида подкрепа съществуват ограничения по отношение на максималния размер на заема, които се основават на оперативните нужди на дружеството, като се вземат предвид неговият оборот, разходите за енергия или конкретните нужди от ликвидност. Заемите може да се отнасят както за инвестициите, така и за нуждите от оборотен капитал.
- Помощ за компенсиране на високите цени на енергията: държавите членки ще могат частично да компенсират дружествата, по-специално интензивните потребители на енергия, за допълнителните разходи, дължащи се на извънредното увеличение на цените на природния газ и електроенергията. Тази подкрепа може да се предоставя под всякаква форма, включително преки безвъзмездни средства. Общият размер на помощта за бенефициер не може да надвишава 30 % от допустимите разходи, като тя не може да надхвърля 2 милиона евро във всеки един момент. Когато дружеството понесе оперативни загуби, може да е необходима допълнителна помощ, за да се гарантира продължаването на дадена стопанска дейност. За тази цел държавите членки могат да предоставят помощ, надвишаваща тези прагове, в размер до 25 милиона евро за енергоемките потребители и до 50 милиона евро за дружества, осъществяващи дейност в конкретни сектори, като например производството на алуминий и други метали, стъклени влакна, целулоза, торове или водород, както и много основни химични вещества.
Временната рамка при кризи ще спомогне подкрепата да бъде насочена към икономиката, като същевременно ще ограничи отрицателните последици за равните условия на конкуренция в рамките на единния пазар.
Поради това Временната рамка при кризи съдържа редица предпазни мерки:
- Пропорционална методика: трябва да има връзка между размера на помощта, която може да бъде отпусната на предприятията, и мащаба на тяхната икономическа дейност и степента, в която са изложени на икономическите последици от кризата, като се вземат предвид техният оборот и разходите им за енергия;
- Условия за допустимост: дефиницията за енергоемки потребители се определя чрез позоваване на член 17, параграф 1, буква а) от Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, т.е. това са предприятия, за които закупуването на енергийни продукти възлиза на най-малко 3 % от производствената стойност;
- Изисквания за устойчивост: държавите членки се приканват да обмислят по недискриминационен начин въвеждането на изисквания, свързани с опазването на околната среда или сигурността на доставките, когато отпускат помощ за допълнителни разходи, дължащи се на изключително високите цени на природния газ и електроенергията. Следователно помощта следва да помогне на предприятията да се справят с настоящата криза, като същевременно положи основите за устойчиво възстановяване.
