Танцът на ръководителите на икономиката в Турция продължава. Председателят на Националното статистическо бюро беше уволнен преди дни на фона на големия ръст на цените, пише в свой коментар RFI.
Саит Ердал Динчер беше критикуван след публикуването в началото на месеца на годишния темп на инфлацията. Тя достигна рекорд с увеличение от 36%, най-високото ѝ равнище от септември 2002 г. Саит Динчер обясни пред икономическия всекидневник Dunya, че той „носи отговорност пред 84 млн. души“ и не може просто да публикува цифри, различни от тези, констатирани от неговата служба. И като предчувствие добави: „Днес аз съм начело на тази служба, утре това може да бъде някой друг“.
Трябва да се каже, че той не е първият отстранен. Турският президент Реджеб Ердоган, който се стреми да наложи своята икономическа стратегия, вече уволни трима гуверньори на Централната банка след 2019 г. Също така смени и три пъти министъра на финансите след 2018 г. Последният пое поста през декември в разгара на икономическата криза.
Крах на турската лира
Само 18 месеца преди президентските избори инфлацията остава чувствителна тема. Повишаването на цените бърка дълбоко в джоба на турците. Високият темп на инфлацията – 36%, показан от Националното ститстическо бюро, е оспорван от опозицията и от ENAG, група за изследване на инфлацията. Тези турски икономисти я изчисляват на 82% на годишна база.
Анализаторът Тимъти Аш от „Blue Bay Asset“ счита, че заменянето на Саит Динчер само „ще увеличи недоверието в официалните данни“, които показват, че цените на отделни продукти са хвръкнали значително над средната инфлация. Брашното и пилешкото месо са се увеличили с 86%, на слънчогледовото олио – със 76%, на хляба – с 54%.
Ердоган смята, в противоречие на класическите икономически теории, че високите лихвени проценти благоприятстват инфлацията. И под натиска на турския президент Централната банка свали основния лихвен процент от 19% на 14% между септември и декември.
Това доведе до срив на турската лира. През 2021 г. тя загуби 44% от стойността си спрямо американския долар, на фона на това, че Турция има голям внос. Цените се покачват като се има предвид, че трябват повече лири, за да се закупи същата стока от чужбина.
Основният лихвен процент остана непроменен през януари
Властите се опитват да изкарат на преден план най-бляскавата страна на монетата си. Девалвацията на лирата благоприятства износа. Той се увеличи с 33% за година, което повлече ръста нагоре. БВП се увеличи през третото тримесечие със 7,4% на годишна база.
Въпреки това инфлацията продължава да сваля популярността на Реджеб Ердоган. Инфлация, която той обеща да сведе „до едноцифрено число възможно най-бързо“. Президентът обаче не дава заден ход, като отново заявява, че лихвените проценти ще продължат да спадат „прогресивно“. За разлика от предишните месеци, през януари обаче основният лихвен процент не беше пипнат.
В края на декември, за да се успокоят вложителите, беше обявено създаването на механизъм, позволяващ да се обвържат някои влогове в лири с курса на долара. Това доведе до внезапно, но временно покачване на курса на турската валута.
Причините за псевдо стабилността на националната валута спрямо долара от началото на годината трябва да се търсят другаде. Множество икономисти обръщат внимание на стопяването на нетните резерви на Турция. Те намаляха от 21,2 млрд. долара на 10 декември до 7,9 млрд. на 7 януари. Не е трудно да се досетим, че, за да се подкрепи лирата, са направени съществени интервенции на пазара.
Превод Георги Саулов
