Публикуваме част от разследването на Euractiv, пълният текст е на Euractiv.bg
Докато европейските институции си мислят, че са създали добри правила за либерализация в енергетиката и конкурентен газов пазар, “Газпром” намери начин да влезе в играта с белязани карти, като овладее България и Балканите. Продължението на руския газопровод “Турски поток“ през територията на България, наречено „Балкански поток“, а после преименувано от премиера Бойко Борисов като разширение на националната газопреносна мрежа, е само върхът на айсберга, забелязан от САЩ.
Под носа на ЕК и наглед сякаш изцяло по правилата на либерализацията на пазара Газпром превзе най-важните гранични точки на българските транзитни газопроводи, без да е необходимо да плаща милиарди евро за строителство и без да придобива собственост върху тръбите.
Милиардите за “Балкански поток“ ги дава България, а превземането е станало чрез дългосрочни договори на Газпром с българския държавен оператор “Булгаргрансгаз” за резервиране на почти всички гранични капацитети, става ясно от данни на Европейската мрежа на газовите оператори (ENTSO-G).
Почти 100% от синьото гориво в страната се внася. Вносът и износът, цялата търговска циркулация на природния газ зависи от капацитета на входно-изходните точки по трансграничните газопроводи на България. Те са седем. Преглед на резервираните досега дългосрочни капацитети показва, че “Газпром” вече е сложил ръка върху всички ключови изходи на страната по стратегическото южно направление към Турция, Гърция и Македония, както и на запад към Сърбия.
Как се движи руският газ в България?
До края на 2019 г. Газпром доставяше синьото гориво по така нареченото южно направление в Европа през Украйна и Румъния за България, Турция, Гърция и Македония.
От 1 януари 2020 г. транзитът беше пренасочен през Турция по втората тръба на новоизградения “Турски поток“. Старото трасе през Украйна вече не се използва, но “Газпром” продължава да държи капацитета му. Продължава да държи и входа на системата на Негру Вода II и III, както и изхода на българо-турската граница Странджа I – Малкочлар.
По новия маршрут горивото от “Газпром” влиза през българо-турската граница на вход Странджа II – Малкочлар, който свързва руската тръба на “Турски поток“ с българската национална газопреносна мрежа. Капацитетът е резервиран над 90% от Газпром и свързаната с него швейцарска компания МЕТ дългосрочно до 2039 г. Всъщност в случая дори процентите нямат значение, тъй като физически тази тръба няма връзка с никоя друга – газът в нея пристига директно от руската компресорна станция край Анапа на северния бряг на Черно море. Физически друг няма достъп до този газов вход.
След като влезе в България, движението на руския газ продължава. Една част отива към националната газопреносна мрежа на България за вътрешните нужди на страната, а останалата част продължавва транзитно към Гърция и Македония. С изграждането на “Балкански поток“ като продължение на „Турски поток“ в страната руският газ ще поеме по ново направление на запад към Сърбия.
