Европейската комисия поиска информация като част от предварителен преглед на възможни изкривявания на пазара от китайски производители на вятърни турбини в пет страни от Европейския съюз, ход, който Китай нарече „дискриминационен“. Ръководителят на ЕС по конкуренцията Маргрете Вестагер заяви, че Комисията проучва условията за развитие на вятърни паркове в Испания, Гърция, Франция, Румъния и България, без да дава повече подробности защо точно тези страни са били обявени, отбелязва Ройтерс в свое изследване.
Колко турбини се доставят от китайските производители?
Около 2,6 гигавата (GW) вятърни турбини, произведени в Китай, в момента са инсталирани или планирани да бъдат инсталирани в Европа, включително Великобритания, според лобистката група Green Power Denmark, цитирана от Ройтерс.
Общият капацитет за производство на вятърна енергия в ЕС възлиза на 221 GW миналата година, според статистиката на Комисията. Европа е инсталирала 18,3 GW нови мощности за вятърна енергия само миналата година, като 27-те държави в ЕС са инсталирали 16,2 GW от тях, според индустриалната група WindEurope.
Предлагането на китайски вятърни турбини за проекти в ЕС е относително малко и европейският пазар все още е доминиран от местни играчи като Vestas, Enercon, Nordex и Siemens Gamesa.
Свръхкапацитетът на китайския пазар обаче води до повече износ в чужбина, а китайските турбини са по-евтини от произведените в Европа, като производителите предлагат атрактивни разсрочени плащания, посочват източници от индустрията, цитирани от Ройтерс.
Кои китайски производители доставят турбини?
Goldwind, Envision, MingYang, Shanghai Electric, Sinovel и Zhejiang Windley са основните играчи, участващи в проекти на ЕС, които не са само в страните, посоченитани от разследването на Комисията, но и в Италия, Хърватия и Швеция, както и в страните извън ЕС Северна Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Украйна и Турция.
Кои вятърни паркове използват китайски вятърни турбини?
Според индустриалната група WindEurope по-голямата част от вятърните паркове е на сушата. Фокусирайки се върху държавите, посочени от Комисията, тези, които вече са онлайн, включват шест във Франция, една в България, една в Румъния и три в Гърция.
