Международният съд ще може да се произнася по действията на държавите в борбата срещу глобалното затопляне, сочи резолюцията на ООН, приета тази седмица. Въпросите обаче остават, изтъква в статия Les echos.
Това е голяма победа за Вануату. Тези тихоокеански острови, които в най-голяма степен са засегнати от бедствията, причинени от климатичните промени, постигнаха голям пробив в централата на ООН. С приетата от Общото събрание на организацията резолюция, най-висшата съдебна инстанция в света – Международния съд – ще определя задълженията на държавите в борбата срещу изменението на климата.
Започнала през 2021 г., инициативата на правителството на Вануату, подкрепена от група от повече от 130 държави, имаше за цел да увеличи ангажиментите на държавите за ефективно намаляване на техните емисии на парникови газове. По този начин Вануату и неговите съюзници се надяват, че бъдещото становище на Международния съд, което се очаква след около две години, ще насърчи правителствата да засилят действията си, сами или чрез внасяне на искове срещу държави в съдилищата по целия свят.
Много неизвестни
„Исторически“ напредък, „забележителен момент“, „триумф на международната климатична дипломация“ – с такива приповдигнати изказвания много неправителствени организации и държавни ръководители не пропуснаха да отбележат този факт. „Заедно, вие пишете история“, заяви и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.
„Днес станахме свидетели на епична победа на климатичното правосъдие“, коментира от своя страна Исмаел Калсакау, министър-председател на архипелага, който беше опустошен в началото на март от два мощни циклона в продължение на няколко дни.
Все още обаче има много неясноти. Първо, становището на Международния съд не е обвързващо, както и ангажиментите на отделните страни да намалят емисиите си на парникови газове в рамките на Парижкото споразумение. „Не виждам какво полезно би могъл да каже Съдът, напротив, съществува риск той да постанови становище „коренно противоположно на това, което подалите иска очакват“, коментира Беноа Майер, специалист по международно право в Китайския университет в Хонконг.
Отсъствието на Китай и САЩ
За Кристин Тили, климатичен посланик за Австралия, тази резолюция изяснява „задълженията на всички държави, включително и тези, които емитират най-големи количества парникови газове“. „Много ясно е, че лидерите на тихоокеанските острови виждат тази инициатива като един от двигателите към постигането на целта от ограничаването на глобалното затопляне в рамките на 1,50“.
Проблем е, че двете страни, които емитират най-много парникови газове – Съединените щати и Китай – не са част от тези около 130 държави, които подкрепиха инициативата. Вашингтон дори ясно показа несъгласието си след приемането ѝ. „Много сме загрижени от факта, че този процес може да усложни нашите колективни усилия и да не ни доближи до общите ни цели за климата“, заявява представителят на САЩ Никълъс Хил, подчертавайки, че предпочита „дипломацията“ пред един „съдебен процес“, който рискува „да постави ударението върху разногласията“.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) също е сезиран
Професорът по право в университета в Амстердам и старши съветник на Вануату, Маргарета Веверинке-Сингх, обаче смята, че резолюцията може да помогне да се отговори на въпроса дали проекти като гигантския план за нефтени сондажи на ConocoPhillips в северозападната част на Аляска, са в съответствие с глобалните климатични ангажименти на Съединените щати. „Това е съвет към всички държави-членки на ООН, без изключение. Държавите не могат да си намерят оправдания“, добавя тя в интервю за Bloomberg, цитирано от Les echos. Въпреки че становищата на Международния съд не са обвързващи, те имат значителна правна и морална тежест, често могат да бъдат взети под внимание от националните съдилища, искат да вярват поддръжниците на инициативата.
В тази връзка международната общност ще следи отблизо предстоящото решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Последният беше сезиран от швейцарски пенсионери и бивш френски кмет с обвинението, че Франция и Швейцария могат да се справят по-добре в борбата с глобалното затопляне. И в двата случая ищците искат да докажат, че липсата на усилия на техните страни в тази област нарушава правата на човека, по-специално правото на здраве и живот. ЕСПЧ ще разгледа допустимостта и основателността на тези искове и ще излезе с решенията си след няколко месеца.
