Две трети от главните икономисти от частния и публичния сектор, анкетирани от Световния икономически форум (WEF), очакват глобална рецесия през 2023 г., заяви организаторът на Давос в понеделник, в момент, в който бизнес и правителствени лидери се събират на годишната си среща, съобщава Ройтерс.
Около 18% смятат световната рецесия за „изключително вероятна“ – повече от два пъти повече, отколкото в предишно проучване, проведено през септември 2022 г. Само една трета от респондентите в проучването я смятат за малко вероятна тази година.
„Настоящата висока инфлация, нисък растеж, висок дълг и среда с висока фрагментация намаляват стимулите за инвестициите, необходими за връщане към растеж и повишаване на жизнения стандарт на най-уязвимите в света“, коментира управляващият директор на WEF Саадиа Захиди в изявление, придружаващо резултатите от проучването, цитирано от Ройтерс.
Проучването на организацията се основава на 22 отговора от група старши икономисти, избрани от международни агенции, включително Международния валутен фонд, инвестиционни банки, мултинационални компании и презастрахователни групи.
Проучването идва, след като миналата седмица Световната банка намали своите прогнози за растеж за 2023 г. до нива, близки до рецесия за много страни, тъй като въздействието на повишаването на лихвените проценти на централната банка се засилва, войната на Русия в Украйна продължава и основните световни икономически двигатели се „задавят“.
Дефинициите за това какво представлява рецесия се различават по света, но обикновено включват перспективата за свиващи се икономики, вероятно с висока инфлация в сценарий на „стагфлация“, изтъква агенцията.
Що се отнася до инфлацията, проучването на WEF установява големи регионални вариации: съотношението, очакващо висока инфлация през 2023 г., варира от едва 5% за Китай до 57% за Европа, където въздействието от миналогодишното покачване на цените на енергията се разпространи в по-широката икономика.
Мнозинството от икономистите виждат по-нататъшно затягане на паричната политика в Европа и Съединените щати (съответно 59% и 55%), като политиците са хванати между рисковете от твърде голямо или твърде малко затягане.
Въпреки че глобалното забавяне би рискувало да засегне инвестициите в области – от образованието и здравеопазването до справянето с бедността и климата, някои смятат, че то води до намаляване на инфлацията и принуждава Федералния резерв на САЩ и други да се въздържат от по-нататъшни увеличения на лихвите.
„Искам перспективите да станат малко по-слаби, така че лихвите на Фед да започнат да се понижават и цялото това изсмукване на ликвидност от глобалните централни банки да се облекчи“, казва Сумант Синха, председател и главен изпълнителен директор на индийската група за чиста енергия ReNew Power, пред Ройтерс в кулоарите на срещата в Давос. „Това ще бъде от полза не само за Индия, но и в световен мащаб“, изтъква той, добавяйки, че текущият кръг от повишения на лихвите прави по-трудно и скъпо за компаниите за чиста енергия да финансират капиталоемките си проекти.
Други прогнозират, че докато по-заможните хора вероятно ще избегнат най-лошите последици от рецесията на фона на високите нива на инфлация, тя ще удари силно групите с по-нисък среден доход.
„Ако разполагате само с времето и енергията си, които създават доходите ви, в момента сте опустошени, защото заплатите ви просто не поддържат темпото“, твърди Антъни Скарамучи, основател на базираната в САЩ инвестиционна компания SkyBridge Capital.
Други основни констатации от проучването на WEF сочат:
- Девет от 10 респонденти очакват както слабото търсене, така и високите разходи за заеми да натежат на фирмите, като повече от 60% също посочват по-високи вложени разходи.
- тези предизвикателства се очаква да накарат мултинационалните предприятия да намалят разходите, от намаляване на оперативните разходи до съкращаване на работници
- въпреки това не се очаква прекъсванията на веригата за доставки да причинят значително забавяне на бизнес дейността през 2023 г
- кризата с разходите за живот може също да наближава своя връх, като мнозинството (68%) очакват тежестта й да спадне до края на 2023 г.
